Решение № 12634 от 27.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12634 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ................ при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20241110161280 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът ..................... е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК срещу Х. П. Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от ...................... лева, представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – ........................, находящ се в ............................., за периода от .................... г., ведно със законната лихва от ...................... г. до плащането, сумата от ......................, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от ........................., сумата от .................... лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от ...................... г., ведно със законната лихва от ...................... г. до плащането, и сумата от ........................, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от .........................., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7897/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответника да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството му на собственик на топлоснабдения имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна 1 собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от ...................... Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Х. П. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е сключвал с ищеца договор за доставка на топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност.

Твърди, че в жилището му няма радиатори, вкл. лира в банята, като се отоплява на ток. Счита, че е налице неизправност на вътрешната отоплителна инсталация. В срока за отговор е подадено и допълнение към отговора с цитирана практика на ВАС, като излага съображения, че наредбите за топлоснабдяването от 2007 г. и 2020 г. са отменени. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В писмени бележки излага подробни съображения за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Не е спорно между страните, като с доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът е обявил по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и с това ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в .....................

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода 2 или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Следователно облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за това ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия от ....................., одобрени с решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба.

Възражението на ответника относно приложението на чл. 147а, ал. 1 ЗЗП е неоснователно, тъй като както е прието с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, редът за сключване на договора за доставка на топлинна енергия е специален и се подчинява на правилата на ЗЕ, които не нарушават ЗЗП.

От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела и не е начислена топлинна енергия за отопление на имот и БГВ. Процесната консумация е единствено за отделената от сградната инсталация топлинна енергия.

Според нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна 3 собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. С оглед така посочената разпоредба, качеството потребител (клиент) на топлинна енергия възниква при придобиване на правата върху топлоснабден имот и не отпада при прекратяване на топлоподаването към индивидуалния обект на потребителя. Нормата не може да бъде дерогирана с оглед обстоятелството, че сградната инсталация обективно отдава топлина – в този смисъл Решение № 5 от 22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на Република България. Съобразявайки мотивите на цитираното решение на Конституционния съд, задължителните за съдилищата указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, и тълкуването, дадено с Решение от 05.12.2019г. на СЕС по съединени дела С 708/17 и С 725/17, съдът приема, че отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не представлява непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Също така релевираните от ответника възражения за недължимост на сумите за сградна инсталация поради обстоятелството, че инсталацията не отдавала топлинна енергия поради липса на поддръжка от ищцовото дружество, са неоснователни. Вертикалните щрангове представляват общи части на сградата съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, а индивидуалните отклонения от тях са собственост на съответния потребител, съгласно чл. 140, ал. 4 ЗЕ, поради което ищцовото дружество не отговаря за тяхната поддръжка. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е била изчислена по формула съгласно приложението към наредбата за топлоснабдяването на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба на ЗЕ, наредбата за топлоснабдяването и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки и съответства на одобрения тип.

Неоснователно е възражението на ответника, че сумите за топлинна енергия били определени въз основа на отменена методика, тъй като с решения на ВАС част от разпоредбите на наредбата за топлоснабдяването от 2007 и от 2020 г. са обявени за нищожни или отменени. Това е така, тъй като съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт няма обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС съдът приема, че за исковия период наредбата и методиката представляват приложими административни актове (решение № 8294/26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав, е влязло в сила на 30.10.2020 г.).

4

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията на обшия топломер и извършените изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация. В тази връзка възраженията на ответника, касаещи доставяната от трето за спора лице вода, нейното отчитане, разливане и „кражба“ са неотносими към настоящия спор.