Решение № 211 от 29.06.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. гр. ***, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. К.а като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20224440100694 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на *** А. с ЕГН ********** от с. *** в качеството на майка и законна представителка на М. В. С. с ЕГН **********, чрез адв.И. В.

- АК-Плевен, адрес: гр. *** против В. С. В. с ЕГН ********** от с. ***. Твърди се в исковата молба, че страните са живели на съпружески начала и имат син М. С.. Завършил е осми клас в средното общообразователно училище в гр. *** Посочва се, че бащата плаща редовно издръжка, но не поддържа контакти с детето, което досега е живяло при майката на ищцата, но там не се чувствало добре. Твърди се, че ищцата работи в ***, като същата изразява желание да вземе детето си при нея, но не може да открие бащата, за да даде своето съгласие. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде разрешено на детето М. В.

С. с ЕГН **********, да пътува извън страната, придружавано от своята майка или определен от нея придружител, както и да й бъде разрешено издаването на задграничен паспорт на М. В. С. с ЕГН **********.

Съдът е изпратил уведомление до ответника на посоченият в справката за постоянен и настоящ адрес и адреса по исковата молба, но съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не живее на посочения адрес. Залепено е уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, но в законоустановения срок лицето не се е явило да получи съдебните книжа. С оглед спазване на процедурата по редовното призоваване на ответника с Разпореждане № 691 от 01.11.2022 г. съдът е взел решение да му бъде назначен процесуален представител при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, а именно – на разноски на ищеца. Плевенска Адвокатска колегия е посочила, че за такъв представител на ответника е определен адвокат С. Й. Б.. С определение № 585 от 20.12.2022 г. на ответника е назначен особен представител - адв. С. Й. Б.. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от особения 1 представител на ответника с вх. № 1021 от 01.03.2023г., в което изразява становище за допустимост на предявения иск.

В съдебно заседание ищцата М. Ю. А. – редовно призована, не се явява, представлява се от адв. И. В. от АК гр. Плевен.

Ответникът В. С. В. - редовно призован, не се явява. Представлява от особения представител адв. С. Й. Б.. Процесуалният представител моли съда да постанови решение, съобразено с най-добрия интерес на детето.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че страните са родители на детето М. В. С. с ЕГН **********, видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0178 от 04.12.2007 г.

Спорно по делото е налице ли е спор между страните относно пътуване на детето зад граница, както и дали заместването от съда на съгласието на родителя е в интерес на детето.

За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства.

Установява се от социален доклад с изх. № ПР/Д-ЕН-ЧБ/49-001 от 09.08.2022 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. *** , че искът на майката за разрешение да бъде издаден задграничен паспорт е в интерес на детето, тъй като същото е заявило желание да отиде да живее при майка си в ***

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Чл.76, т. 9 от Закона за българските лични документи предвижда, че не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от СК. Съгласно чл.

127а от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на съгласието на родителя, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес. Служебното задължение на съда е да следи за интереса и защитата на детето вкл. да се изключи възможността детето да бъде заведено в страни с размирици, природни бедствия или да бъде поставено в неблагоприятни за живота и възпитанието му конкретни условия. Правото на детето на свободно придвижване с цел 2 осъществяване на право му да поддържа лични отношения и преки контакти с двамата си родители, е защитено и от чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето и същото не може да бъде ограничавано, без да има основателни причини.

С оглед на установените по делото факти се налага изводът, че пътуването до чужбина би могло да е само от полза за развитието на детето. В тази насока са писмените доказателства.

Очевидно желанието на майката и детето да може последното да излиза извън страната, съвпада с възрастовите потребности на детето М. В. С. за осъществяване на полезни за него социални контакти, както и формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията им, а оттук и за оформянето им като личности.

По отношение на общо формулираното искане за пътуване на детето извън територията на Република България без ограничение на броя на пътуванията и държавите, които следва да се посетят, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, придружавано от своята майка или определен от нея придружител, съдът намира следното:

Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, са в правомощие на родителите. Разпоредбата на чл. 127а СК регламентира конкретно родителско право при условията на съвместно упражняване на родителските права - по общо съгласие, като брачният статус на родителите е без значение.

Целта на закона е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем. При липса на съгласие на родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК спорът между тях се решава от съда.

Производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване. Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК, пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите опазването на найдобрия интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството. При даването на разрешение за пътуване, следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, 3 където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск.Законът не прави разграничение между различните хипотези на пътуване на детето в чужбина. Пътуването може да е краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да променя местоживеенето си извън България.

Пътуването може да е и с цел промяна на местоживеенето на детето в чужбина. Когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно - с издаването на необходимите лични документи за това, съдът не може да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето. Определянето на местоживеене на детето е израз на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на установяването/Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по т.д. № 1/2016 г./.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2, във вр. с, ал. 1 от СК, във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД на ненавършилия пълнолетие М. В. С. с ЕГН ********** от с. ***, заместващо съгласието на неговия баща В. С. В. с ЕГН ********** от с. ***, да пътува извън пределите на РБългария до Р*** придружавано от своята майка - *** А. с ЕГН ********** от с. *** или определено от нея лице.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2, във вр. с, ал. 1 от СК, във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД и чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД на ненавършилия пълнолетие М. В. С. с ЕГН ********** от с. ***, заместващо съгласието на неговия баща В. С. В. с ЕГН ********** от с. ***, да бъде издаден и получен задграничен паспорт по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБЛД по заявление, подадено от неговата майка - *** А. с ЕГН ********** от с. ***.

На основание чл. 127а, ал. 4 от СК, допуска предварително изпълнение на решението по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

4