Акт от 17.06.2022, Районен съд - Видин

Р

Е Ш Е Н И Е №

В

ИМЕТО НА НАРОДА гр.

В., 17.06.2022 г.

В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател : В. К. при секретаря Г. Н., като разгледа докладваното от съдия К. гр. дело № 47 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“ № , против Г.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***.

Твърди се, че на

30.11.2011год. директорът на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – В. – А. Ф. М., пълномощник на Министъра на земеделието и храните - д-р М. Н., като арендодател, е сключил договор за аренда на земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) № А - 173/30.11.2011год., с дв. вх. per. № 575 от 10.02.2012 год., акт № 273, том 1 на Служба по вписванията гр. В., с ответника Г.А.Г., като арендатор, на основание чл. 47 м, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Предметът на договора са земи от ДПФ, находящи се в землището на с. Р., общ. В., обл. В. с обща площ от 15,490 дка.

Договорът бил сключен за срок от двадесет стопански години, като се сочи от ищеца, че същият влиза в сила от 2011/2012 стопанска година.

Поддържа се, че на основание т. 3 от договора, арендаторът бил длъжен да създаде трайни насаждения в рамките на 4 годишен период, който е гратисен и за него не се дължат арендни вноски /в случай, че се създаде такова/, като обезщетение за направената инвестиция. Твърди се, че трайни насаждения към датата на подаване на исковата молба не са създадени от арендатора, видно от посочените от ищеца, в исковата молба, Констативни протоколи. На основание т. 3.1 от договора, арендаторът бил длъжен да внесе гаранция в размер на 10,00 лв. на декар в гратисния период /1-4 година/ за обезпечаване на задължението си за създаване на трайното насаждение.

Сочи се от ищеца, че гаранция от арендатора е внесена само за първата година при сключването на договора.

Излага се, че на основание т. 5.1 на раздел I от Общите условия на Договор за аренда № А - 173/30.11.2011 год., след изтичане на гратисния период, арендаторът дължи годишно арендно плащане в размер на 30,00 лева за декар или общо 464,70 лева, за 5-7 година по договора, и 45,00 лева за декар или общо 697,05 лв., за 8-20 година по договора. На основание т. 4.1 от договора, дължимите аренди вноски се индексират с коефициент на инфлация, определен от НСИ за съответния 12 - месечен период. Посочено е, че съгласно т. 5.1 от договора, арендаторът се задължава, не по-късно от 1 октомври на всяка следваща стопанска година, да заплати годишната арендна вноска за изминалата стопанска година и да представи на арендодателя платежен документ в оригинал или копие. Съгласно т. 5.2 от договора на 1 октомври на всяка година, арендаторът се задължава да представи на арендодателя запис на заповед в размер на дължимата арендна вноска за настоящата стопанска година с падеж датата на изтичане на стопанската година.

Твърди се, че ответникът не е извършил никакви арендни плащания към датата на подаване на исковата молба.

Сочи се, че съгласно т. 3.1 от договора, Г.А.Г., в качеството си на арендатор, при подписването му на 03.02.2012 г. е внесъл сумата от 154,90 лв., представляваща гаранция в размер на 10,00 лв. на декар за първата 2011-2012 стопанска година за обезпечаване на задължението му за създаване на трайното насаждение.

Излага се, че ответникът Г.А.Г. не е изпълнил задължението си по т. 3 от договора, а именно да създаде трайните насаждения в рамките на 4-годишния гратисен период от договора, при което, на основание чл. 36 от същия, арендаторът дължи невнесената част от гаранцията по т. 3.1, за три стопански години /2012-2013 г., 2013-2014 г. и 2014-2015 г./, в размер на общо 464,70 лв.

Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати годишно арендно плащане за стопанската 2015/2016 г., стопанската 2016/2017 г., стопанската 2017/ 2018 г. и стопанската 2018/2019 г., както и законната лихва върху невнесените в срок дължими арендни вноски. Сочи се, че на ответника ежегодно са изпращани уведомления за дължимите суми по договора, както и покани за доброволно заплащане на същите по посочена банкова сметка, /***. № АР - 4081/10.09.2018 год.; РД 10-69/28.02.2020 год.; РД 10- 190/03.09.2019 год./.

Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в РС - В. против ответника. В резултат на реализираното заповедно производство в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г.А.Г. че дължи на Държавата -представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите - Десислава Жекова Танева, сумата в общ размер на 3 000,03 лева, от които:

Сумата в общ размер от 2 570,49 лв. /главница/, от които: сумата от 464,70 лв. - дължима и невнесена банкова гаранция за 2-ра, 3-та и 4-та година /гратисни/ по договора, както и сумата от 2 105,79 лв. общ размер на дължимите годишни арендни плащания, от които: за стопанската 2015/ 2016 г. сума в размер на 464,70 лв.; за стопанската 2016/2017 г. сума в размер на 464,70 лв.; за стопанската 2017/2018 г. сума в размер на 464,70 лв. и за стопанската 2018/2019 г. сума в размер на 711,69 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 09.06.2020 год., до окончателното изплащане на същата.

Сумата от 429,54 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение - законната лихва върху незаплатената сума в размер на 2105,79 лв., представляваща арендно плащане за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., за периода от 02.10.2016 год. до 08.06.2020 год.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва основателността на исковете. Не оспорва обстоятелството, че между него и ищеца е бил налице сключен договор за аренда № А-173/30.11.2011 г. за срок от 20 години, по който ответникът имал задължение да създаде трайно насаждение /вишни/ в рамките на 4 годишен гратисен период. Сочи, че земите трайно и продължително са използвани от трети лица поради бездействието на компетентната администрация по контрол на ползването на земите. Излага, че многократно е сигнализирал за това и поради бездействието на компетентните органи са отправяни и искания от ответника за прекратяване на договора. Сочи, че земите били обработвани от трето лице с някаква зърнена култура. Поддържа, че никога не е разполагал с капацитет да обработва и отглежда полски култури и никога не е получавал субсидии за полски култури.

Твърди, че преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е уведомил ищеца за едностранното прекратяване на договора. Оспорва, че дължи арендни вноски поради неосигуряване на безпрепятствено ползване на земята от арендодателя. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за главницата и за лихвите.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначени и изслушани са две съдебно-счетоводни експертизи.

Съдът, като разгледа предявените искове и взе предвид в съвкупност и поотделно представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна :

Ищецът е предявил искове за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е довнесъл дължимата държавна такса, поради което предявените с молбата искове са допустими.

Не се спори от страните, че между тях е налице сключен договор за аренда № А-173/30.11.2011 г. за срок от 20 стопански години, по който ищецът е арендодател, а ответникът арендатор. Предмет на договора са земи от ДПФ, находящи се в землището на с. Р., общ. В., обл. В. с обща площ от 15,490 дка. Договорът е сключен за срок от двадесет стопански години, като същият е влязъл в сила от 2011/2012 стопанска година. На основание т. 3 от договора, арендаторът бил длъжен да създаде трайни насаждения /вишни/ в рамките на 4 годишен период, който е гратисен и за него не се дължат арендни вноски, като обезщетение за направената инвестиция. Не се спори между страните, че трайни насаждения не били създадени от арендатора в гратисния период. На основание т. 3.1 от договора, арендаторът бил длъжен да внесе гаранция в размер на 10,00 лв. на декар в гратисния период /1-4 година/ за обезпечаване на задължението си за създаване на трайното насаждение.

Видно от данните по делото е, че гаранция от арендатора е внесена само за първата година при сключването на договора, а именно сумата от 154,90 лева.

Видно от Заявление от ответника, входено в ОД „З“ – В. с вх. № РД-15-1603/09.05.2016 г. /лист 89 от делото/ е, че същият е заявил още на 09.05.2016 г. желание да бъде прекратен изцяло процесния договор за аренда. В заявлението са посочени като причини за прекратяване на договора - разположението на имотите на различни места и невъзможността същите да се обработват, както и влошеното здравословно състояние на арендатора, който сочи, че няма да е в състояние да си плаща арендните вноски. Видно от писмо от Директора на ОД „З“ – В. до Министъра на земеделието и храните изх. № РД-15-2658/27.07.2016 г. /лист 84 от делото/ е, че директорът на ОД „З“ – В. на 27.07.2016 г. е уведомил Министъра на земеделието и храните, че от ответника е постъпило заявление за прекратяване на договора за аренда. Видно от писмо от Министъра на земеделието и храните до директора на ОД „З“ – В. с изх. № 66-4250/15.09.2016 г. /лист 82 от делото/ е, че Министърът на земеделието и храните – Д.Т. на 15.09.2016 г. е изразила съгласие да се сключи допълнително споразумение към Договор за аренда № А-173/30.11.2011 г., по силата на което да бъде прекратено правото на ползване на земеделската земя от ДПФ, като в писмото е указано имотите, за които се прекратява правото на ползване от следващата стопанска година да се включат в тръжните процедури по реда на чл. 24а, ал. 1 от ЗСПЗЗ за едногодишно отдаване за отглеждане на едногодишни полски култури за стопанската 2016/2017 г. Същата е посочила в писмото, че са налице основания за прекратяване на договора за аренда по т.

38.4 от договора, а именно неизпълнение от страна на арендатора. От доказателствата, представени по делото е видно, че въпреки изразеното съгласие от Министъра на земеделието и храните – Десислава Танева още на 15.09.2016 г. процесния договор за аренда не е бил прекратен и не е било сключено допълнително споразумение към него от директора на ОД „З“ - В., по силата на което да бъде прекратено правото на ползване на процесните имоти от ответника.

Видно от молба от ответника, входена в ОД „З“ – В. с вх. № РД-12-05-89/26.09.2019 г. /лист 99 от делото/ е, че ответникът отново моли да бъде прекратен процесният договор за аренда по взаимно съгласие. В молбата сочи, че не може да стопанисва имотите, както и че същите не са засадени с трайни насаждения. Видно от писмо от Директора на ОД „З“ – В. до Министъра на земеделието и храните изх. № РД-12-01-259/07.11.2019 г. /лист 98 от делото/ е, че директорът на ОД „З“ – В. на 07.11.2019 г. е уведомил Министъра на земеделието и храните, че от ответника е постъпило заявление за прекратяване на договора за аренда. Видно от писмо от Министъра на земеделието и храните до директора на ОД „З“ – В. с изх. № 66-4068/26.02.2020 г. /лист 130 от делото/ е, че Министърът на земеделието и храните – Десислава Танева на 26.02.2020 г. отново е изразила съгласие по силата на което Договор за аренда № А-173/30.11.2011 г., сключен по реда на чл. 47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с Г.А.Г. ***, да се прекрати от стопанската 2020/2021 г., като арендаторът е длъжен да заплати по реда на т. 38.5 от договора обезщетение в размер на арендното плащане за настоящата стопанска година, както и всички дължими вноски и лихви за забавеното плащане. От доказателствата, представени по делото /справка № 201274/18.02.2022 г. – лист 224 и 225 от делото/ е видно, че въпреки повторно изразеното съгласие от Министъра на земеделието и храните – Десислава Танева, формален анекс за прекратяване на процесния договор за аренда, обаче все така не е сключен между директора на ОД „З“ – В. и ответника.