Определение № 16553 от 21.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16553 гр. София, 21.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20241100510007 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 577 ГПК.

Образувано е по жалба на К. С. П. срещу определение от 14.06.2024 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ да се извърши вписване по заявление с вх.

№ 45941/14.06.2024 г. на Служба по вписванията – гр. София.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че първоначално исковата молба е предявена пред Софийски градски съд, като съдът е дал указания за конкретизиране на исковата молба, които са били изпълнени. След депозиране на допълнителната молба СГС е извършил преценка, че делото не му е подсъдно и е препратил същото на СРС. СРС също е дал указания на жалбоподателката, които същата е изпълнила, като включително е внесла и държавна такса. Именно след изпълнение на дадените от СРС указания съдът е разпоредил исковата молба да се впише. Навеждат се твърдения, че от приложените към заявлението документи се установява, че пред СРС е образувано гражданско дело, какъв е неговият номер и на кой състав е разпределено същото, както и че жалбоподателката е заплатила дължимата държавна такса за извършване на вписването. Моли се съдът да отмени обжалваното определение и да постанови вписване на исковата молба и допълненията към нея.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба, и прецени данните по делото, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдията по вписванията по смисъла на чл. 577, ал. 1 ГПК и от лице, легитимирано да обжалва, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

1

Жалбоподателката е ищец по образувано исково производство с искова молба, постъпила в СГС с вх. № 122078/29.12.2023 г. По тази искова молба е образувано гражданско дело № 14500/2023 г. по описа на СГС, като същото е разпределено за разглеждане от ГО I – 19 с- в.

С разпореждане № 306 от 04.01.2024 г. СГС е дал указания на жалбоподателката да уточни исковата си молба, като с молба с вх. № 4171/15.01.2024 г. същата е изпълнила указанията. От така депозираната допълнителна молба СГС е достигнал до извод, че в случая се касае за конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК и доколкото същият се явява неоценяем, е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на СРС.

Видно от приложеното по преписката съпроводително писмо с изх. № 7065/15.02.2024 г., в СРС е образувано гражданско дело № 9302/2024 г., разпределено за разглеждане от 86- и с- в.

В хода на образуваното пред СРС производство съдът е дал допълнителни указания на жалбоподателката, които същата е изпълнила с молба с вх. № 92898/20.03.2024 г. /л. 20 – 22/ и с молба с вх. № 112252/04.04.2024 г. /л. 23/. По делото е заплатена и държавна такса в размер на 80 лв., видно от молба с вх. № 131602/19.04.2024 г. /л. 30/ и разписка № 20241110007307 /л. 34/.

Върху молбата с вх. № 131602/19.04.2024 г. съдът е разпоредил да се впише исковата молба, като в изпълнение на така даденото разпореждане жалбоподателката е депозирала чрез Служба по вписванията заявление с вх. № 45941/14.06.2024 г., с което е поискала вписване на искова молба с вх. № 122078/29.12.2023 г. по гр. д. № 14500/2023 г. на СГС, както и на допълнителни молби към нея, както следва: с вх. № 4171/15.01.2024 г. по гр. д. № 14500/2023 г. на СГС, с вх. № 92898/20.03.2024 г. по гр. д. № 9302/2024 г. на СРС и с вх. № 112252/04.04.2024 г. по гр. д. № 9302/2024 г. на СРС, приложени към заявлението. Към същото са били приложени и определение № 1129 от 25.01.2024 г., постановено по гр. д. № 14500/2023 г. по описа на СГС, с което производството е прекратено и изпратено по компетентност на СРС, както и част от определение № 356 от 12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 309/2024 г. по описа на САС. Към заявлението като приложения са представени и преписи от исковата молба и допълненията към нея. От жалбоподателката е била заплатена и държавна такса за извършване на вписването в размер на 136 лв.

С обжалваното определение от 14.06.2024 г. съдията по вписванията при СРС е отказал да извърши вписване поради следните съображения: 1./ липсват данни или разпореждане на съда за образуване на делото в СРС; 2./ приложената към преписката искова молба не съдържа указание, че е образувано дело в СРС, не е посочен номер, състав, дата на образуване, поради което същата не съставлява акт, подлежащ на вписване; 3./ липсват данни за платена държавна такса; 4./ не става ясно дали са изпълнени дадените от съда указания.

След постановяване на обжалваното определение жалбоподателката е депозирала в Служба по вписванията настоящата жалба с вх. № 1800033/26.06.2024 г., като едновременно 2 с това е сезирала и СРС с молба с вх. № 209885/26.06.2024 г., в която е посочила, че съдията по вписванията отказва да впише исковата молба по вече изложените по- рано съображения.

СРС с разпореждане, обективирано върху посочената молба, е разпоредил да се издаде съпроводително писмо и да се впише исковата молба. В резултат на така даденото разпореждане до Агенцията по вписванията е изпратено писмо /л. 28/, наименовано „допълнение към вх. № 1800033/26.06.2024 г.“ /т.е. към настоящата жалба/, към което са приложени: 1./ заверен препис от разпореждане № 91455/26.06.2024 г. /обективирано върху цитираната вече молба, депозирана в СРС след отказа на съдията по вписванията/; 2./ заверен препис от писмо на СГС, от което е видно, че въз основа на искова молба с вх. № 122078/29.12.2023 г. в СРС е образувано гр. № 9302/2024 г., и 3./ заверен препис на молба № 131602/19.04.2024 г., от която заедно с разписка № 20241110007307 е видно, че за образуване на гражданското дело в СРС е заплатена държавна такса в размер на 80 лв. В обсъжданото писмо изрично е посочено, че съгласно разпореждане № 91455/26.06.2024 на председателя на 86 състав, постановено по гр. дело 9302/2024 г. по описа на СРС, следва искова молба с вх. № 122078/29.12.2023 г., въз основа на която е образувано гр. дело № 14500/2023 г. по описа на СГС, 1-19 състав, изпратено по подсъдност на Софийски районен съд и образувано под № 9302/2024 г., 86 състав, да бъде вписана.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Правилника за вписванията и приетото с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС вписването се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса за образуване на дело.

Съдията по вписвания може да откаже да извърши действия по вписвания само ако: представения акт не подлежи на вписване – чл. 32а от Правилника за вписванията, което следва от съдържанието му; ако не е местно компетентен – чл. 570 ГПК и чл. 7 от Правилника за вписванията; ако формата на акта не отговаря на изискванията на закона, за който извод се изхожда от съдържанието на този акт; ако актът няма необходимото съдържание като не позволява идентифициране на страни и на имот; ако не е внесена дължимата държавна такса; ако не е представена данъчна оценка или скица за имотите, когато такива са необходими; ако не са представени доказателства за изпълнени изисквания на други закони /така т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

С оглед установената по делото фактическа обстановка в действителност към момента на постановяване на процесното определение съдията по вписванията не е разполагал с достатъчно данни, от които да установи дали са изпълнени изискванията на чл.

12, ал. 1 от Правилника за вписванията.

В същото от време обаче пред настоящия съд са представени всички необходими документи, от които се установява, че представените за вписване искова молба, както и допълненията към нея, подлежат на вписване. Като проявление на основните принципи в гражданския процес за законност и служебно начало /чл. 5 и чл. 7, ал. 1 ГПК/ в производството по частни жалби срещу откази за издаване на охранителни актове /чиято 3 специална уредба се съдържа в чл. 538 ГПК/ окръжният съд действа като въззивна инстанция при условията на т.нар. „пълен въззив”. Той е длъжен да следи служебно /и при отсъствие на изрично оплакване за това/ за приложението на императивните процесуалноправни норми, а също така може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Въззивният съд решава въпроса по жалбата не само въз основа на доказателствата, събрани от първата инстанция. Разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК, към която препраща чл. 538, ал. 2, изр. 3 ГПК, регламентира възможност делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения и позволява да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първата инстанция, но и тези, допуснати от страните. По своя характер обжалването с частна жалба е пълно /същинско/ въззивно обжалване, а не контролно – отменително, като по този начин законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина /чл. 10 ГПК/ пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало /така определение № 2 от 03.01.2019 г. по ч. гр. д. № 3113/2018 г., Г. К., II г.о. на ВКС, определение № 131 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 123/2009 г., II г. о.; определение № 163 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 61/2010 г., II г. о.; определение № 314 от 16.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4190/2016 г., I г. о/.

Ето защо, настоящата инстанция следва да вземе предвид представените с частната жалба писмени доказателства и да отмени атакувания отказ на съдията по вписванията, като постанови извършване на вписването. След отмяната на отказа на съдията по вписванията актът ще се счита вписан с поредност към момента на подаване на молбата до съдията по вписванията /чл. 577, ал. 3 ГПК/.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 14.06.2024 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ да се извърши вписване по заявление с вх. № 45941/14.06.2024 г. на Служба по вписванията – гр. София.

В Р Ъ Щ А делото на съдията по вписванията при Софийски районен съд за извършване на вписване по заявление с вх. № 45941/14.06.2024 г. на Служба по вписванията – гр. София.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5