Решение № 150 от 15.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Велико Търново, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20234100100927 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 95б ал. 1 т. 1 ЗАПСП.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че ответното дружество е публикувало в издавания от него в - к „Ч.ф.“, бр. 134 от 16.07.2015г., негово авторско произведение – кръстословица, без знанието и съгласието му. Ищецът сочи, че кръстословицата му е обект на авторско право и че последното е нарушено по см. на чл. 18 ЗАПСП, чрез публикуването й в горепосочения брой на вестника, без негово съгласие. Допълва, че въпросната кръстословица е предоставил през 2006г. на друг бургаски вестник – „Черноморски телефон“ и същата е публикувана в бр. 81 от 0305.07.2006г., със съответните знаци /посочени в исковата молба/, свидетелстващи за авторското право. Ищецът твърди, че при публикуване на процесната кръстословица във в - к „Ч.ф.“ идентифициращият го надпис като автор е заличен, поради което отправя искане до ВТОС да приеме за установено, че ответното търговско дружество е нарушило авторските му права върху тази кръстословица, при публикацията й в бр.

134 от 16.07.2015г. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва публикацията на процесната кръстословица в бр. 134 от 16.07.2015г. на в - к „Ч.ф.“ да е в нарушение на закона и без знанието и съгласието на ищеца. Ответникът твърди, че на 01.10.2012г. страните са сключили безсрочен договор за използване на авторски произведения, по силата който ищецът се е задължил да предоставя на ответника – издател срещу заплащане по 5 1 кръстословици на седмица с уговорени размери за публикуване във в-к „Ч.ф.“.

Допълва, че въпросната кръстословица му е предоставена от ищеца в изпълнение на този договор, поради което счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАПСП. Ответникът възразява, че с този договор се е задължил да не публикува повторно произведения на ищеца във в-к „Ч.ф.“ или в други свои издания, които вече е публикувал във вестника, а процесната кръстословица е публикувана еднократно при действието на този договор – в бр. 134 от 16.07.2015г. Ответникът възразява, че публикуването на кръстословицата във в -к „Черноморски телефон“ в бр. 81 от 0305.07.2006г. е станало преди подписването на договора от 01.10.2012г., както и че издателите на двата вестника са различни правни субекти.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представения с исковата молба препис – извлечение от в-к „Черноморски телефон“ бр. 81/03.07.-05.07.2006г. е видно, че на стр. 35 от него е публикувана кръстословица, под която е поставен надпис: © 2006 Г. Х. [email protected]. Между страните не е спорно, че същата кръстословица е публикувана в бр. 134 от 16.07.2015г. на в - к „Ч.ф.“, който вестник се издава от ответното дружество. Пълното съответствие между двете кръстословици /по съдържание и графично оформление/ е установим и при обикновения преглед на изисканите и представените от Регионалната библиотека в гр. Бургас заверени преписи от целите броеве на горепосочените печатни издания. При извършената съпоставка между двата вестника обаче се установява, че при публикуването на кръстословицата в бр. 134 от 16.07.2015г. на в - к „Ч.ф.“ липсва указание за нейното авторство, налично при предходното й публикуване във в-к „Черноморски телефон“. Между страните по същество не е спорно, че автор на процесната кръстословица е ищецът.

От представения с отговора на исковата молба договор за използване на авторски произведения от 01.10.2012г. се установява, че ищецът се е задължил да предоставя на ответника срещу заплащане по 5 кръстословици на седмица за публикуването им във в-к „Ч.ф.“, които да изпраща чрез ел. поща. От своя страна издателят е поел задължение, освен да заплаща уговореното на автора възнаграждение, да не променя вида или съдържанието на кръстословиците, изпратени от него, както и съпътстващите ги надписи и обозначения. Задължител се е още и да не публикува повторно в това или друго свое издание произведения на автора, които вече са били публикувани във в-к „Ч.ф.“. Договорът е сключен като безсрочен и е уговорено да се прекратява с едномесечно предизвествие от всяка от страните.

От показанията на свид. Ш. – главен редактор във в-к „Ч.ф.“ от 2015г. се потвърждава, че от 2012г страните по делото са в договорни отношения с предмет предоставяне на кръстословици от ищеца за публикуване от ответника. В изпълнение 2 на договора ищецът периодично е изпращал на вестника по ел. поща кръстословици, при задължение за издателството да ги публикува еднократно. Според свидетелката процесната кръстословица е изпратена на вестника по ел. път и е публикувана така както им е предоставена, без да е посочен автора й.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване на факта на нарушението на авторско право е предвиден изрично в нормата на чл. 95б ал. 1 т. 1 ЗАПСП, поради което и съгласно чл.

124 ал. 4 изр. 2 ГПК е процесуално допустим.

Основателността му е предпоставена от установяване по делото, че ищецът е носител на авторското право върху процесното произведение, което ответникът е използвал чрез възпроизвеждането му в печатно издание, без разрешение на автора и без обозначаване на авторството.

В случая не е налице спор между страните, че кръстословицата е обект на авторско право по см. на чл. 3 ал. 1 ЗАПСП. Въпреки че не попада в примерно изброените видове произведения, които представляват обект на авторското право, безспорно създаването на кръстословица е резултат от извършване на интелектуална и творческа дейност на конкретно физическо лице по подбиране, подреждане и структуриране на определени думи от областта на литературата, науката и техниката, които са посочени и описани по начин, че да е ясно тяхното значение. Следователно за създаването на една кръстословица е необходим широк набор от познавания в различни области, които я превръщат в комплексно произведение на литературата и науката, отговарящо на изискванията на чл. 3 ЗАПСП и непопадащо в изключенията на чл. 4 от с.з.

Обстоятелството, че процесната кръстословица е създадена в резултат на творческата дейност на ищеца не се оспорва от ответника, доколкото сочи, че я е получил от него в изпълнение на договора между тях, сключен на 01.10.2012г.

Следователно ищецът е автор на това произведение по см. на чл. 5 изр. 1 ЗАПСП, което първоначално е публикувано във в-к „Черноморски телефон“ бр. 81/03.07.05.07.2006г., а след това в бр. 134 от 16.07.2015г. на в - к „Ч.ф.“, издател на който е ответното дружество. При безспорният факт, че ищецът е автор на процесната кръстословица, дали надписа обозначаващ го като такъв е част от произведението или е извън него не води до оборване на презумпцията на чл. 6 ал. 1 ЗАПСП. А и обстоятелството, че надписа „© 2006 Г. Х. [email protected]“ не е част от структурата на кръстословицата публикувана във в-к „Черноморски телефон“ не сочи, че е извън произведението, както смята ответника, най – малкото защото е на една равнина с думите в речника, които безспорно са част от обекта на авторското право.

Като автор на процесната кръстословица, ищецът е носител на абсолютното 3 авторско право върху нея, което включва изключителното му право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които закона разпоредба друго – чл. 18 ал.1 ЗАПСП. В тази връзка всяко едно използване на обекта на авторското право от лице, различно от неговия титуляр, без съгласието на последния и без да е налице хипотеза, при която по силата на закона се допуска използването му, независимо от волята на автора, представлява нарушение на това право, който факт може да бъде установен по реда на чл. 95б ал. 1 т.

1 ЗАПСП.

Публикуването на кръстословицата от ответното дружество в бр. 134 от 16.07.2015г. на в - к „Ч.ф.“, безспорно представлява използване на обекта на авторско право по см. на чл. 18 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗАПСП, тъй като съставлява действие по неговото възпроизвеждане и разпространение сред неограничен брой лица.

Използването на кръстословицата, чрез публикуването й във вестника на ответника, сочи че то е осъществено от лице различно от нейния автор. Правомерността на това действие изисква последният да е дал предварително съгласието си /чл. 35 ЗАПСП/ или да е налице законова възможност, която да не изисква даването на подобна воля от него. Съгласието следва да бъде дадено чрез някои от уредените в закона договори, включително такъв за използване на произведение по см. на 36 ЗАПСП.

Сключеният между страните договор от 01.10.2012г. има същественото съдържание на договор за използване на произведение, тъй като ищецът като автор е отстъпил на ответника като ползвател правото да използва създаденото от него произведение – кръстословици по 5 на седмица срещу заплащане при еднократност на публикуването им в неговото печатно издание. Наличието на тази договорна обвързаност между страните обаче не е достатъчна, за да се приеме с нужната степен на сигурност и категоричност, че публикуваната в бр. 134 от 16.07.2015г. на в - к „Ч.ф.“ кръстословица е предоставена на ответника в изпълнение на този договор. При оспорване на това обстоятелство от ищеца, доколкото той твърди, че публикуването й в процесния вестник е без негово съгласие, изисква пълно и главно доказване от ответника на защитното му възражение, че е получил това произведение в изпълнение на насрещната престация на автора по договора от 01.10.2012г. Ангажираните от ответника гласни доказателства, чрез разпита на водения от него свидетел, не са достатъчни за провеждане на това доказване. Свид. Ш., като негов служител /гл. редактор/ пряко е заинтересована от изхода на делото и дадените от нея показания следва да се подложат на голяма критичност, съгласно чл. 172 ГПК. Изнесената от нея информация, че процесното производение е изпратено на вестника по ел. път, е твърде обща и не е носител на нужната конкретика, която да убеди съда в това обстоятелство.

Липсва посочва на дата и съдържание на самото ел. писмо, дали тази кръстословица е изпратена самостоятелно или като част от още няколко подобни произведения. Не са дадени показания свидетелката да е виждала това писмо и прикачения към него файл с 4 процесния обект на авторско право. Ответникът не е представил и други доказателства, нито е поискал събирането на такива, които да установят твърдението му, че публикуваната от него в бр. 134 от 16.07.2015г. на в - к „Ч.ф.“ кръстословица му е предоставена за използване със съгласието на ищеца. Още повече, това авторско произведение е създадено от ищеца още през 2006г. и е публикувано през същата година в друго печатно издание /в-к „Черноморски телефон/, което логически изключва същото от предмета на договора от 01.10.2012г. С оглед на постигнатите в него уговорки се налага извода, че този договор задължава ищецът да предоставя на ответника изготвени след момента на сключването му кръстословици, а не такива изготвени преди това и вече публикувани в други печатни издания.

По изложените съображения настоящият състав на ВТОС намира, че в случая не се доказа ищецът като автор на процесното произведение да е дал предварително съгласие за използването му от ответника чрез публикуването му в бр. 134 от 16.07.2015г. на в - к „Ч.ф.“, поради което е налице нарушение на предвиденото в чл. 18 ал. 1 ЗАПСП имуществено право на ищеца, изразяващо се в използване на обекта на авторско право от друг правен субект без дадено от за това разрешение от титуляра му.

Освен установено нарушение по чл. 18 ал. 1 ЗАПСП, е налице и нарушение на уреденото в чл. 15 ал. 1 т. 4 ЗАПСП неимуществено право на ищеца да бъде обозначен като автор на процесната кръстословица при публикуването й в бр. 134 от 16.07.2015г. на в - к „Ч.ф.“. Безспорно при тази публикация липсва каквато и да е идентификация на ищеца като неин автор, вкл. липсва и надписа „© 2006 Г. Х. [email protected]“, съществуващ при първоначалното й отпечатване във в-к „Черноморски телефон“ и указващ авторството на същата. Недоказани са възраженията на ответника, че е получил произведението без знаци обозначаващи ищеца като негов автор. Показанията на разпитания свидетел не са достатъчни за категоричност на този извод, а и по силата на закона ползващия произведението е длъжен да посочи имената или други обозначаващи автора знаци – арг. чл. 15 ал. 1 т. 4 ЗАПСП. При липса на съгласие от ищеца да се публикува процесната кръстословица няма как последният да изрази желание до ответника да се обозначат имената му като автор на същата.