Решение № 689 от 23.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500775 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. Ю. В. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 324/28.11.2024 год., постановено по гр. дело № ************* по описа на РС-П. за 2024 год., с което:

I) е признато за установено в отношенията между ищеца В. А. И., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж. к. В.В. бл. ***, вх. 2, ет. 4, ап. 25 и ответника Е. Ю. В., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Ц.С. I № 36, ап.7, че ответникът Е. Ю. В. не е собственик на 16 / 48 ид. ча с т и от следните недвижими имоти:

1) УПИ № *****, находящ се в с. Л., кв. 22 по плана на с. Л. , община Д., Варненска област, одобрен със заповед № *************г., с площ от 1100 кв. м., при граници на имота: улица ; УПИ *****; УПИ *****- *** и УПИ *******, ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 50 кв. м.;

2) УПИ № *****-*** находящ се в с. Л., кв. 22 по плана на с. Л. , община Д., Варненска област, одобрен със заповед № *************г., с площ от 820 кв. м., при граници на имота: дере ; УПИ ******; УПИ ***-*** и имот пл. № ***, на осн. чл. 124 ГПК;

II) е признато за установено в отношенията между ищците Ф. Х. М., 1

ЕГН ********** и В. М. В., ЕГН **********, двамата с адрес с. Л., община Д., Варненска област, ул. Ш. № 21, конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса ищец М. В. М. ЕГН **********, поч. на ********* г., и ответника Е. Ю. В., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул.

Ц.С. I № 36, ап. 7, че ответникът Е. Ю. В. не е собственик на 16 / 48 ид. части от следните недвижими имоти:

1) УПИ № ***** находящ се в с. Л., кв. 22 по плана на с. Л. , община Д., Варненска област, одобрен със заповед № *************г., с площ от 1100 кв. м., при граници на имота: улица; УПИ *****; УПИ *****-*** и УПИ **** – ***, ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 50 кв. м.;

2) УПИ *****-***, находящ се в с. Л., кв. 22 по плана на с. Л. , община Д., Варненска област, одобрен със заповед № *************г., с площ от 820 кв. м., при граници на имота: дере; УПИ ******; УПИ ***-*** и имот с пл. № ***, на осн. чл.124 ГПК;

III) е отменен к. н. а. № **********г., том I, рег. № *****, дело № ******г. на нотариус рег. № *** на НК с район на действие района на РС-П., до размера на общо 2 / 3 ид. части (32 / 48 ид. части) от процесните имоти.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което неправилно е установена фактическата обстановка по спора и решението е и необосновано. Неправилно са приети за достоверни показанията на ангажираните от ищците свидетели (собственици на имот, съседен на процесните) без да бъдат отчетени противоречията в тях, а също и не е съобразено и обстоятелството за наличието на влошени отношения между свидетелите и въззивника-ответник по исковете, по повод подадена от него до кмета на Община Д. жалба срещу свидетелите за изграден незаконен строеж на общата граница между техния имот и имота на ответника.

Неправилно са анализирани и показанията на ангажираните от ответника, настоящ въззивник, свидетели, чиито показания са логични и непротиворечиви и установяват владението на имотите от ответника от 1993 год. до снадяването му с нот. акт за собственост върху тях на 30.01.2023 год., вкл. и до предявяването на исковете.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените против въззивника отрицателни установителни искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемите – ищци В. А. И. от гр. Варна, Ф. Х.

М. и В. М. В., последните двама наследници на починалия в хода на процеса ищец М. В. М., оспорват жалбата, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.

2

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа подадената въззивна жалба.

В писчмено становище въззиваемите оспорват жалбата, поддържат подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС – П. е образувано по предявени от В. А. И. от гр. Варна и М. В. М. от с. Л., общ. П., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Ф. Х. М. и В. М. В., обективно кумулативно и активно субективно съединени отрицателни установеителни искове за собственост.

Ищците са навели следните твърдения: Наследници са по закон на съпрузите В. М. Х., б. ж. на с. Л., общ. Д., починал на ******** год. и С.Х. Х., б. ж. на с. Л., общ. Д., починала на ******* год. Приживе наследодателят им В. М. Х. е бил собственик на дворно място в с. Л., община Д., урегулирано в два урегулирани поземлени имота: УПИ *****, кв. 22 по плана на с елото, с площ от 1100 кв. м., ведно с построената в горния УПИ жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 50 кв. м. и УПИ *****-***, кв. 22 по плана на селото, с площ от 820 кв. м. След смъртта си на ******** год. В. М. Х. е оставил за свои наследници по закон С.Х. Х. (преживяла съпруга); М. В. М.

(син); В. А. И. (внук и син на починалия преди наследодателя негов син А.В.И., починал на ******** год.) и Ю. В. М. (син), които са го наследили при равни права. Твърди се, че след смъртта на В. Х. в имотите до смъртта си на ******* год. е живяла съпругата С. Х.. За нея са се грижили децата и внуците й, които са я посещавали периодично и са полагали грижи за нея и за имота.

Приживе, по нейна воля, С. Х. е заплащала дължимите данъци за имотите в цялост. По тази причина ищецът В . Инджев не е взимал и следващата му се част от рентата от имотите на дядо му, а я е оставял на баба си, като освен това често й оставял и парични суми, когато я е посещавал. След смъртта на С. Х. на ******* год., ищците решили да се снабдят с документи за наследствения имот и да го декларират за данъчни цели по отношение на техния обем наследствени права. След проверка установили, че ответникът Е.

Ю. В. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху имотите, издаден по обстоятелствена проверка още приживе на наследодателката С. Х.. Ищците твърдят, че са съсобственици по наследяване на В. М. Х. и С.Х. Х. на гореописаните два имота, съответно: В. А. И. е собственик на 16 / 48 ид. части, а ищците Ф. Х. М. и В. М. В. (наследници на починалия в хода на процеса М. В. М.) – на по 8 / 48 ид. части от собствеността върху описаните два имота, като оспорват ответникът Е. Ю. В. да е придобил по давност и техните идеални части от правото на собственост върху имотите. Обстоятелството, че ответникът Е. Ю. В. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху имотите, включително и за техните идеални части от собствеността, обуславя и правният им интерес от предявяване на исковете и отричане на правата на ответника д о обема на наследствените права на ищците.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания:

I. За признаване за установено в отношенията между ищеца В. А.

3

Инджев, ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж. к. В.В. бл. ***, вх. 2, ет. 4, ап.

25 и ответника Е. Ю. В., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Ц.С. I № 36, ап. 7, че ответникът не е собственик на 16/48 идеални части от следните недвижими имоти: 1) от УПИ № *****, находящ се в с. Л., кв. 22 по плана на с. Л., община Д., Варненска област, одобрен със заповед № *************г., с площ от 1100 кв. м., при граници на имота: улица; УПИ *****; УПИ ******** и УПИ ****- ***, ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 50 кв. м; 2) от УПИ № *****-*** находящ се в с.

Л., кв. 22 по плана на с. Л., община Д., Варненска област, одобрен със заповед № *************г., с площ от 820 кв. м., при граници на имота: дере; УПИ ******; УПИ ***-*** и имот пл. № ***, на осн. чл. 124 ГПК;

II. За признаване за установено в отношенията между ищците Ф. Х. М., ЕГН ********** и В. М. В., ЕГН **********, двамата с адрес с. Л., община Д., Варненска област, ул. Ш. № 21, конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса ищец М. В. М. ЕГН **********, поч. на ********* г., и ответника Е. Ю. В., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул.

Ц.С. I № 36, ап. 7, че ответникът не е собственик на 16 / 48 ид. части от следните недвижими имоти: 1) от УПИ № *****, находящ се в с. Л., кв. 22 по плана на с. Л., община Д., Варненска област, одобрен със заповед № *************г., с площ от 1100 кв. м., при граници на имота: улица; УПИ *****; УПИ *****-*** и УПИ **** – ***, ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 50 кв. м.; 2) о т УПИ *****-***, находящ се в с. Л., кв. 22 по плана на с. Л. , община Д., Варненска област, одобрен със заповед № *************г., с площ от 820 кв. м., при граници на имота: дере; УПИ ******; УПИ ***-*** и имот с пл. № ***, на осн. чл.124 ГПК.

Отправено е и искане за отмяна на к. н. а. № **********г. на нотариус с № *** по рег. на Нот. камара за обема права, притежавани от ищците – за 32 / 48 ид. части от собствеността върху процесните два УПИ, ведно с построената сграда.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Ю. В. оспорва исковете. Счита, че са недопустими, Твърди, че е във владение на двата имота, а освен това притежава и документ за собственост върху имотите, поради е недопустимо ищците да се бранят с установителни искове, вкл. и с отрицателни установителни искове за собственост.

В условията на евентуалност счита исковете за неоснователни. Твърди, че се легитимира като собственик на имотите въз основа на дарение и давностно владение, упражнявано повече от 10 години, към което е присъединил и владението на своите баща и баба. Не оспорва, че имотът (дворното място с пл. № ***, кв. 22 по КП, за който са отредени двата процесни УПИ ***** и УПИ *****-***, ведно с построената в УПИ ***** къща) е бил собственост на дядо му В. М. Х., но твърди, че волята на В. и С.

Х. била имотите да останат в собственост на ответника, защото само баща му Ю. В. се е грижил за тях, а след смъртта му – и ответникът, осигурявайки издръжка на баба си, включително и полагайки за нея грижи, като през зимата я е взимал да живее в неговия дом в гр. Варна. Ответникът оспорва ищците 4 някога да са имали права върху имотите. Твърди, че след смъртта на дядо му В. М. Х., починал на ******** год., двата парцела са владени като един имот от баща му и от баба му С. Х., които са отблъсквали владението на ищците.

Твърди, че на ищците е било известно, че след 1993г. имотът е останал само на баба му и баща му. Твърди, че след 1993г. ищците никога не са имали достъп до имота. Навежда, че дори ищците да са били собственици към 1993 г. по наследяване от В. М. Х., те са загубили правата си, поради придобиването им от ответника по давностно владение упражнявано от баба му и баща му, както и от самия него. Твърди, че е придобил собствеността върху имотите по давностно владение, което му право е било и надлежно признато от нотариус в производство по чл. 587 ГПК.

Въз основа на изложеното счита, че в случай, че са допустими исковете са неоснователни и настоява за отхвърлянето им.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете си, а ответникът ги оспорва, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна: