Определение № 461 от 17.07.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Частно наказателно дело № 20245330203834 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 449/23 от 08.07.2024 г. по описа на РП – Пловдив подадена от К. В. С., с ЕГН: ********** от гр.Пловдив, ЖК **** срещу Постановление от 21.06.2024г. на РП – Пловдив, с което наказателното производство по ДП № 108/2023г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, образувано за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, вр. чл. 25, ал.1, т.6 НПК.

Подадена е жалба с вх.№ 74 640/12.07.2024г. по описа на ПРС, от Н.В.В., с ЕГН: **********, от гр.Пловдив, ****срещу Постановление от 21.06.2024г. на РП – Пловдив, с което наказателното производство по ДП № 108/2023г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, образувано за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, вр. чл. 25, ал.1, т.6 НПК.

Жалбоподателят К. С. сочи, че обжалваното постановление за спиране на досъдебното производство е неправилно и незаконосъобразно, а деецът е бил известен и вършел и други престъпления. Счита, че престъпления, които се преследват с частна тъжба са само тези по чл.147 и по чл.148 от НК, но не и за доказано престъпление с установен извършител. Моли Съда да отмени постановлението и да разпореди на РП на извършителя Д. да му бъде повдигнато обвинение за престъпление от общ характер.

1

Жалбата на Н.В. е със същото съдържание като жалбата на С.. Моли Съда да отмени постановлението за спиране и да разпореди на РП да повдигне обвинение на извършителя Д. за престъпление от общ характер.

Пловдивският районен съд, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са депозирани от правоимащи за това лица, срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт, депозирани са в законоустановения седем дневен срок, поради което се явяват процесуално допустими, а разгледани по същество, се явяват ОСНОВАТЕЛНИ.

Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Досъдебно производство № 108/2023 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив е образувано за това, дали на 25.11.2022г. в с.**** са били причинени телесни повреди на повече от едно Л., а именно на К. В. С. от гр.Пловдив – лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и на Н.В.В., от с.****, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 от НК.

В производството няма Л., което да било привлечено в качеството на обвиняем.

Свидетелите К. С. и Н.В. живеели на семейни начала от около 10 години, като преимуществено обитавали имот на св.В., находящ се в с.****. През 2019г. св.В. направила страница в социална мрежа „Фейсбук“, насочена към живущите в с.**** с идеи за подобряване на живота в селото. Св.В. събрала доста предложения и ги предоставила на кмета на селото. След това отношенията между св.В. и св.П. Д. се влошили, като при случайните им срещи св.Д. се държал грубо с нея, като настоявал В. да напусне селото.

Предвид на това св.В. депозирала сигнал в поЛ.йското управление и св.Д. бил предупреден. В по-късен момент св.Д. и други негови съселяни започнали да се държат грубо със св.В., което я мотивирало да подаде множество частни тъжби пред Районен съд – Пловдив са претърпени обиди и клевети. Едно от делата било срещу св.Д., който бил оправдан от Районен съд – Пловдив по повдигнатото му обвинение по чл.148 ал.1 т.2 вр. с чл..146 ал.1 от НК. Така 2 отношенията между В. и Д. останали влошени.

На 25.11.2022г. около 18,00ч. вечерта св.Т.Г. отишъл до магазина в с.**** и там заварил св.П. Д., който пиел бира. Г. седнал при Д. и двамата останали пред магазина, където пили бира до около 20,00ч. Към тях се присъединил и св.Ивайло Д., който си взел бира и след това тръгнал за дома на св.Г., където живеел. След 20,00ч. св.Г. и св.Д. си тръгнали от магазина, като решили да отидат в дома на св.Г.. Там св.Д. решил, че иска да пусне музика на преносима колонка, но св.Г. заявил, че няма флаш памет с музика.

Св.Д. решил да отиде до дома си и да вземе такава памет, като поканил св.Д. да го придружи. Двамата тръгнали до дома на Д., който намерил флаш паметта и тръгнал обратно за дома на Г., като минал през центъра, а св.Д. се прибрал по кратък път.

Около 21,30ч. на 25.11.2022г. св.В. и св.С. спрели с управлявания от св.В. автомобил пред дома й, находящ се в с.****, ул.**** съседен на св.Г.. По същото време св.Д. вървял към дома на св.Г. и видял автомобила на св.В.. Без каквато и да била причина, св.Д. отишъл до автомобила, отворил шофьорската врата, от страната на св.Н.В. и започнал да й крещи обидни думи, след което й нанесъл удар с юмрук в областта на Л.то, а след това я хванал за дрехите и започнал да я дърпа за да я извади от автомобила. Св.С. излязъл от автомобила и тъй като бил от другата страна, го заобиколил, за да помогне на В.. Когато доближил Д., последния се обърнал и нанесъл удар с юмрук в областта на Л.то на св.С., който паднал на земята. Св.В. успяла да излезе от автомобила и започнала да вика за помощ, като се обадила и на спешен телефон 112. Тогава св.Д. отишъл до св.Н.В. и й нанесъл втори удар в областта на Л.то. В резултат на този удар св.В. паднала на земята, а от носа й потекла кръв. Св.С. видял това, изправил се от земята и се отправил отново към св.Д., който обаче му нанесъл втори удар в областта на Л.то и св.С. паднал отново на земята. След това св.Д. си тръгнал. Докато траело това св.В. викала за помощ, които викове били възприети от св.Ф.А., който излязъл от дома си и отишъл на улицата.

Тези викове били чути и от св.Г., който също излязъл на улицата. Там св.А. и св.Г. видели св.В., като разбрали от нея, че тя и приятелят й били нападнати и набити от св.Д.. Св.А. предложил на В. да й помогне да се изправи, но последната поискала да остане да лежи на земята за да й спре кръвотечението.

След това св.А. се прибрал в дома си, а св.В. и св.С. останали на улицата да 3 чакат полицията, тъй като св.В. се била обадила на спешен телефон 112. На място пристигнали поЛ.йски служители, които разговаряли със двамата пострадали, както и със св.А. и Г.. Пристигнал и екип на Бърза помощ, който транспортирал св.В. до медицинско заведение в гр.Пловдив, където тя престояла една нощ.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно медицинска експертиза, от чието заключение се установява, че на Н.В.В. са били причинени: контузии на главата, на носа с кръвотечение и на лявото коляно. Уврежданията са били причинени в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговаряли по време и начин да са причинени по начина, посочен от св.В.. Било й причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Назначена била и съдебно медицинска експертиза по отношение на св.К.

С.. От заключението на последната се установява, че на св.С. са били причинени: разкъсно-контузна рана на долната устна, охлузвания и кръвонасядания на Л.то и охлузване на лявата ръка. Уврежданията по св.С. са били причинени в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговаряли по време и начин да са причинени по начина, посочен от свидетеля. Било му причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Предвид на така описаната и приета от прокурора фактическа обстановка, представителят на обвинението приема, че не са наЛ. достатъчно доказателства за наличие на данни за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 от НК. Прокурорът приема, че между св.Д. и св.В. имало стар конфликт и това била причината за нанесените удари, като наред с това мотив за действията на св.Д. били приетия от него алкохол. Така прокурорът приема, че липсват данни за хулиганският мотив по смисъла на чл.131 ал.1 т.12 от НК, тъй като действията на св.Д. били насочени към св.В., а ударите на св.С. били нанесени, защото се намесил да предпази В.. Прокурорът приема, че действията на Д. не били насочени срещу обществото като цяло или срещу правовия ред, а били единствено насочени към св.В.. Така за първи път прокурорът сочи, че е наЛ. и квалификация на деянието „по хулигански подбуди“, каквато е и цифровата квалификация на престъплението, за което е 4 образувано досъдебното производство.

Съдът счита, че изводите на прокурора са неправилни и не кореспондират със събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

На първо място следва да се отбележи, че св.Н.В. на 28.11.2022г. е депозирала сигнал за процесния инцидент до Началника на РУ – Труд, като била образувана проверка. Св.В. представила медицинска документация за получените от нея и св.С. увреждания. В хода на поЛ.йската проверка бил издаден протокол за предупреждение спрямо св.П. Д., били снети обяснения от присъствалите на инцидента лица и била изготвена справка съдимост.

С постановление от 07.02.2023г. било образувано досъдебно производство № 58/2023г. по описа на РУ – Труд при ОД МВР – Пловдив, а месец по-късно производството било преобразувано в сл.дело по предложение на прокурора за фактическа и правна сложност на случая. Предвид на това с постановление от 13.03.2023г. на зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив било възложено производството да се разследва от следовател при ОСО при Окръжна прокуратура – Пловдив. Така производството продължило под № 108/2023г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив.

За краткия срок на разследване /включително и предварителната проверка/ – малко над година и половина, Съдът счита, че не са наЛ. каквито и да било данни за правна и фактическа сложност на делото, мотивиращо ангажирането на този сериозен ресурс, а именно участието на следовател. В хода на досъдебното производство са били разпитани свидетели, назначени две медицински експертизи, изискани писмени доказателства – данни от производства от наказателно частен характер, разгледани в Районен съд – Пловдив. От събраните доказателства съдът приема следното:

От разпита на св.Н.В. и св.К. С. се установява по категоричен начин, че двамата са пътували с автомобил и спрели пред дома на св.Н.В. в с.****, където безпричинно били нападнати от св.П. Д., който нанесъл и на двамата удари, обиждал ги, заканвал се, след което напуснал мястото на инцидента. И двамата свидетели сочат, че била извикана полиция от св.В., като преди пристигането на поЛ.йския екип при тях дошъл св.Г., който им казал да не се занимават със св.Д..

5

От разпита на св.Г. и св.Д. се установява, че св.П. Д. бил по времето на инцидента – 25.11.2022г. в с.**** и в последствие до дома на св.Г., който е съсед на св.Н.В.. А от показанията на св.Г. се установява, че след като чул виковете на св.В. излязъл на улицата и видял двамата пострадали, но не видял св.Д. и дали той е причинил тези увреждания.

Св.П. Д. е разпитан в това му качество, разяснени са били задълженията му и наказателната отговорност, която носи по чл.290 от НК, но ясно и категорично заявява, че в този ден и час не бил в с.****, а бил в гр.Смолян, където бил командирован. Събрани били доказателства, които установяват, че показанията на св.Д. не кореспондират с действителната истина, тъй като за този ден последният не бил командирован, не бил в посочения от него хотел, а от показанията на св.Г. и Д. се установява, че бил в с.****. Т.е. наЛ. ли е определено неправомерно поведение от страна на св.Д. е от компетенцията на прокурора да прецени.

Събрани били и свидетелски показания от други лица, имащи отношение по случая.

Така след година и половина процесуални действия, след извършване на действия по разследване, които не били свързани с необходимостта от допълнителни специални познания от разследващите органи, прокурор от Районна прокуратура – Пловдив приел, че не са наЛ. данни за хулигански мотив на деянието. Следва да се отбележи, че досъдебното производство е било образувано за причиняване на леки телесни повреди на две лица, като словестното описание на деянието съответства на правната квалификация на престъплението по чл.131 ал.1 т.4 вр. с чл.130 ал.1 от НК, което деяние се преследва с подаване на частна тъжба. Въпреки словестното изписване на деянието като правна квалификация е посочена разпоредбата на чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 от НК, което престъпление е от общ характер.