Разпореждане № 1782 от 09.09.2026, Районен съд - Раднево

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1782 гр. Раднево, 09.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО, III-ТИ СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Частно гражданско дело № 20265520100897 по описа за 2026 година

Производството е образувано по заявление с вх. № *****/02.09.2026 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу Н. Е. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***** и настоящ адрес: *****

Съгласно чл. 411, ал.2, т.5 ГПК липсата на обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република *****, са основание за отказ срещу този длъжник да бъде уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение (независимо дали такава по чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК).

Под "обичайно местопребиваване" по смисъла на правото на ЕС следва да се разбира, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на друга държава, както и причините за преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C523/07 относно тълкуване на чл. 8, §1 от Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност). Няма основания на понятието "обичайно местопребиваване" да се придава различно значение в другите актове на общностното право от даденото от Съда на ЕО тълкуване, а 1 при действието на чл. 48, ал.7 КМЧП ("По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.") това значение е приложимо и в българското право.

От дадените с посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне на обичайното местопребиваване на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал.7 КМЧП следва, че то представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на съответната държава.

От служебно направената по делото справка в НБН се установява, че длъжникът е с постоянен адрес в *****, но с настоящ адрес в ***** Служебно е изискана справка за трудовата ангажираност на длъжника, от която е видно, че няма вписани действащи трудови договори.

Съгласно разпоредбата на чл. 94 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а според ал. 2 всяко лице има само един настоящ адрес.

Съгласно ал. 3 на с.р. настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

Във връзка с изложеното се налага изводът, че във вътрешното ни право най-близо до понятието „обичайното местопребиваване“ се намира т.нар.

„настоящ адрес“. В случая от доказателства по делото следва да се направи извод, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в *****, а живее в ***** където има и официално регистриран настоящ адрес от 22.05.2006 г., който е актуален към настоящия момент, което става ясно от справката по делото. Следователно още на този етап се установява, че е налице основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение, което изрично е предвидено в закона - чл. 411, ал.2, т. 5 ГПК.

Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно. Когато длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да бъде извършена. Издаването на заповед срещу лице, което не живее в ***** е недопустимо, тъй като би засегнало правото му да се 2 уведоми и да участва в производство.

Водим от горното и на основание чл. 411, ал.2, т. 5 и на 415, ал.1, т. 3 ГПК във вр. чл. 415, ал. 3 ГПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. № *****/02.09.2026 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от Н. Е. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***** и настоящ адрес: ***** УКАЗВА на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от връчването на препис на заявителя.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 3