Решение № 282 от 02.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. гр. Хасково, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640102715 по описа за 2025 година

Предявен е от Н. Д. С., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“***********“ № *, ет.*, ап.* против „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127486, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“*************“ № ***, иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 10.03.2014г. против него и против В.П., като солидарни длъжници, било образувано изпълнително дело № 3915 от 2014г. по описа на ЧСИ С.П., с район на действие - района на ОС Хасково.

Изпълнителното производството било образувано по молба на „Уникредит Булбанк“ АД въз основа на издаден по реда на чл.417 ГПК изпълнителен лист по ч.гр.дело № 233/2014г. по описа на РС - Хасково за следните суми: 4857.49 евро - главница по договор за потребителски кредит; 736.49 евро - договорни лихви от 21.01.2013г до 30.01.2014г.; законни лихви от 31.01.2014г; такси и разноски в размер на 218.80 лева за държавна такса и 281.28 лева за адвокатско възнаграждение. Сочи, че поканите за доброволно изпълнение, ведно с издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, били връчени на 10.04.2014г. на длъжниците, от страна на които не били подадени възражения по чл.414 от ГПК в срока за това. Твърди се, че по изпълнителното дело били искани и извършвани изпълнителни способи, като на 09.09.2015г. от ответника по делото била подадена молба за конституирането му като взискател по изпълнителното дело в качеството му 1 на частен правоприемник на вземанията по изпълнителния лист, въз основа на договор за цесия, което било сторено от съдебния изпълнител. Сочи, че по изпълнителното дело не се установявало връчване на съобщение за извършената цесия като условие за редовност на последващите молби на цесионера за извършване на изпълнителни действия. Въпреки това, на 28.09.2017г. бил наложен запор на трудово възнаграждение, на 03.10.2017г. била наложена възбрана по изпълнителното дело, а на 20.02.2020г. от ответника била подадена молба за извършване на изпълнителни действия против един от длъжниците. На 08.03.2022г. била подадена от ответника молба за прекратяване на изпълнителното производство само по отношение на ищеца, което било сторено от съдебния изпълнител и длъжник по изпълнението останала само В.П.. Тъй като тя починала и оставила като наследник ищеца, той отново бил конституиран като длъжник по изпълнението на 04.04.2025г., от което произтичал и правния му интерес от защита с настоящия отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК. Твърди се, че към настоящия момент производството по изпълнителното дело все още било висящо против ищеца, въпреки че била настъпила погасителна давност по отношение на вземанията по издадения по ч.гр.дело № 233/2014г. по описа на РС-Хасково изпълнителен лист. Поддържа се, че като установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, тези вземания се погасявали с изтичането на петгодишен погасителен срок, който ищецът счита, че е започнал да тече от 20.02.2020г. с последната подадена от ответника молба за извършване на изпълнителни действия и бил изтекъл на 20.02.2025г. - преди конституирането му като длъжник, за който период по изпълнителното дело нито били искани, нито били извършвани действия по принудително изпълнение - запори, възбрани, описи и др. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 11 440,29 лева, представляваща вземания по издаден по ч.гр.дело № 233/2014г. по описа на РС-Хасково изпълнителен лист и висящо изпълнително дело № 3915 от 2014г. по описа на ЧСИ С.П., с район на действие - района на ОС-Хасково в размер на 4857.49 евро - главница по договор за потребителски кредит; 736.49 евро - договорни лихви от 21.01.2013г. до 30.01.2014г. и такси и разноски в размер на 218.80 лева за държавна такса и 281.28 лева за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски по делото.

Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Уточнява, че въз основа на издадения по ч.гр.дело № 233/2014г. по описа на РС-Хасково изпълнителен лист е образувано изп. дело с № 484 за 2014г. по описа на ЧСИ С.П., а не посоченото от ищеца изпълнително дело № 3915/2014г. по описа на същия ЧСИ. Излага хронологично всички искания и извършени действия по изп.дело №484/2014г., както и сключени между 2 длъжника В.П. и ответника споразумения. Оспорва, че по отношение на вземането е изтекъл давностният срок, погасяващ правото на принудително изпълнение на вземанията по издадения изпълнителен лист и излага доводи, основани на цитирана в отговора тълкувателна и съдебна практика на ВКС.

Поддържа, че съгласно ТР на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2020г. от образуване на изпълнителното дело на 10.03.2014г. до 26.06.2015г. давността е била спряна, като от 27.06.2015г. е започнала да тече нова давност, след което отново била спряна в периода 13.03.2020г. - 21.05.2020г., предвид разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обнародван в бр. 44 на Държавен вестник на 13.05.2020г. Освен това сочи, че погасителна давност не течала и докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника, т.е. - от подаването на исковата молба на 04.11.2025г. давността била спряна на основание чл.115, ал.1, буква „ж“ от ЗЗД и нямало как да изтече в рамките на висящото исково производство. Твърди, че давността по процесното вземане била прекъсвана многократно през годините с всяко искано и извършено изпълнително действие по изп. дело № 484/2014г. на ЧСИ С.П., както и със сключените между наследодателя на ищеца и ответника споразумения, с които В.П. признала вземането по смисъла на чл.116, буква „а“ от ЗЗД, съобразно която разпоредба давността се прекъсва с направеното признание на вземането. Поддържа, че такова признание е налице от страна на наследодателя на ищеца, което било направено два пъти - в чл.1, ал.3 на сключените с ответника споразумения от 2022г. и 2024г. Твърди също, че още преди тяхното сключване, а впоследствие и в изпълнение на постигнатите с тях договорености, В.П. била извършвала доброволни плащания по банкова сметка на ответното дружество. Така, освен с всички действия по изпълнителното дело, давността била прекъсната и със споразуменията, сключени между наследодателя на ищеца и ответното дружество, които имали прекъсващ ефект спрямо давността за вземането, доколкото в същите било налице изрично признание по смисъла на чл.116 ЗЗД, буква „а“ от ЗЗД и по споразуменията били извършвани и множество плащания. Въз основа на това се поддържа от ответника, че погасителната давност била прекъсвана многократно и не било налице изтичане на петгодишен давностен срок. Освен това, липсвали данни за наличие на предпоставки и обстоятелства, поради които ищецът да не дължи сумите като наследник на В.П. и да не следва да бъде третиран като наследник-задължено лице. Сочи се, че дори да се приеме, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция, това не влечало след себе си изтичане на погасителната давност за вземането, предвид сключените споразумения и постановките на Тълкувателно решение от 04.07.2024г. на ВКС по Т.Д. №2/2023, в което ясно се поставяло разграничение между институтите на давността и перемпцията.

3

Въз основа на всички подробно изложени в отговора съображения, ответното дружество моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на юрисконкултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за редуциране на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.02.2014г. по Ч.гр.д. № 233/2014г. по описа на Районен съд Хасково е издадена Заповед № 133 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът В.Н.П., ЕГН **********, длъжникът „С.“ ЕООД, ЕИК 201602218 и длъжникът Н. Д. С., ЕГН **********, солидарно да заплатят на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, сумите, както следва: 4 857.15 евро – главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 25 от 09.03.2012г., ведно със сумата от 736.49 евро, представляващи договорна лихва за забава за периода от 21.01.2013г. до 30.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 218.80 лева, представляващи платена държавна такса и сумата от 281.28 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

На 05.02.2014г. въз основа на Заповед за изпълнение № 133/04.02.2014г. по Ч.гр.д. № 233/2014г. по описа на Районен съд - Хасково е издаден изпълнителен лист, по силата на който В.Н.П., ЕГН **********, „С.“ ЕООД, ЕИК 201602218 и Н. Д. С., ЕГН **********, са осъдени солидарно да заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, сумите, както следва:

4 857.15 евро – главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 25 от 09.03.2012г., ведно със сумата от 736.49 евро, представляващи договорна лихва за забава за периода от 21.01.2013г. до 30.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 218.80 лева, представляващи платена държавна такса и сумата от 281.28 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

На 10.03.2014г. кредиторът „Уникредит Булбанк“ АД е подал молба до ЧСИ С.П., рег. № 874, за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците В.Н.П., „С.“ ЕООД и Н. Д. С., като е поискано извършване на изпълнителни действия.

На 27.03.2014г. са изпратени Запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника 4

В.Н.П. и Запорно съобщение до работодателя на длъжника Н. Д. С. за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

На същата дата – 27.03.2014г., е изпратено Искане за налагане на възбрана върху недвижим имот, който е съсобствен между длъжника В.Н.П. и трето лице, като възбраната е вписана на 31.03.2014г.

На 09.09.2015г. е депозирана молба от „Макроадванс“ АД до ЧСИ С.П. за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, в качеството му на цесионер на „Уникредит Булбанк“ АД, като е приложен и Договорът за цесия от 22.06.2015г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД като цедент и „Макроадванс“ АД като цесионер.

Изпратени са били от „Макроадванс“ АД до длъжниците В.Н.П., „С.“ ЕООД и Н. Д. С. Уведомления за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, които, видно от приложените Известия за доставяне, не са били връчени на адресатите.

С молба до ЧСИ от 02.09.2016г. взискателят „Макроадванс“ АД е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците В.Н.П. и Н. Д. С..

На 09.09.2016г. е изпратено Запорно съобщение до „ВиК“ ЕООД – Хасково – работодател на длъжника В.Н.П., с което е наложен запор върху трудовото й възнаграждение, който запор е бил изпълняван до 18.05.2018г., считано от която дата трудовото правоотношение на В.Н.П. с "ВиК“ ЕООД – Хасково е било прекратено, видно от Писмо, изх. № 1008/18.05.2018г.

На 28.09.2017г. е изпратено от ЧСИ до Агенция по вписванията – Хасково Искане за вдигане на възбрана върху недвижим имот, собственост на Ц.Д.П. и В.Н.П..

На 26.11.2018г. взискателят е подал молба до ЧСИ за извършване на справка за наличие на регистриран трудов договор за длъжника В.Н.П. и при наличие на такъв, да бъде наложен запор на получаваното от нея трудово възнаграждение.

С Молба, вх. № 2616/14.03.2022г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на длъжника Н. Д. С. и длъжника „С.“ ЕООД, като частният съдебен изпълнител е прекратил производството по отношение на посочените двама длъжници.