Решение № 270 от 13.01.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3475/2019
- Вид
- Решение № 270
- Подписан
- 13.01.2020
- В сила
- 30.06.2022
- Състав
- МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 107 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
Р
Е Ш Е
Н И Е
№.... гр.С., 13.01.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Димитрова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 3475 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Б.В.Н. срещу З. „Б.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 30000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 13,11,2018год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 13,11,2018год. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 13,11,2018г., около 18:15часа, в гр. С.,*** хоро, при движение с посока от ул. Монтевидео към ул. Бойчо Бойчев, е реализирано пътнотранспортно произшествие.
Ищцата, управлявала велосипед като движещия се пред нея лек автомобил Тойота Ярис, с рег. № ******, управляван от П.Г.Й. внезапно предприел маневра завой наляво при наличие на двойна непрекъсната линия, в резултат на което се стигнало до удар с ищцата. Поддържа се произшествието да е настъпило поради противоправни и виновни действия на водача лекия автомобил. Твърди вследствие на произшествието ищецът да е претърпял телесни увреждания, които от своя страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на участвалия в произшествието автомобил - е застрахована при ответното дружество, като пред него е била предявена претенция за заплащането на обезщетение, но последвал отказ за плащане.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът-З.Б.и. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е осъществен деликт от страна на застрахования водач. Поддържа, че претендираното обезщетение не отговаря на претърпените от ищцата телесни увреждания и икономическата конюнктура в страната. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която в нарушение на правилата за движение по пътищата е предприела изпреварване на МПС, което е извършвало маневра завой наляво.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Констативен протокол № 718/13,11,2018год. на СДВР, Отдел Пътна полиция, се установява настъпването на пътнотранспортно произшествие на 13,11,2018год., около 18,15часа в гр.С.,*** хоро, в района на №52, с участието на лек автомобил „Тойота Ярис“, рег.
№ ******, управлявано от П.Г.Й. и велосипед, управляван ищцата Б.В.Н..
Безспорно между страните е обстоятелството относно наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност за процесния автомобил и ответника по делото към датата на застрахователното събитие – 13,11,2018год./ определение постановено по реда на чл.146 от ГПК в с.з. проведено на 02,12,2019год./
С претенция вх.№ 04-848167/03.12.18год., ищцата е претендирала извънсъдебно заплащане на застрахователно обезщетение от отвтеното дружество, като с писмо от 12,12,2018год. /л. 7/, ответникът е отказал плащане на обезщетение с мотив да не са представени достатъчно доказателства сочещи на вина за настъпването му.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде взето предвид при постановяване на съдебния акт /л. 75/ се установява следния механизъм на процесното ПТП – в гр. С. *** на прав пътен участък. Ул.
„Народно хоро” се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента, разделени с единична непрекъсната линия. ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Тойота” се е движел по ул. „Народно хоро” в дясната пътна лента от двете с посока от ул. Монтевидео към ул. Рождество. Приближавайки към дом № 52, водачът на автомобила е предприел изпълнение маневра завой наляво, за да влезе в двора на дом № 52. В същото време, ищцата е управлявала велосипед върху дясната пътна лента на платното за движение на ул. „Народно хоро“ с посока на движение от ул.
Монтевидео към ул. Рождество и застигайки л.а. Тойота, е предприела изпреварване на автомобила от лявата му страна, като е навлязла върху пътната лента за насрещното му движение, поради което се е реализирало ПТП. Велосипедът с предната си част е ударил автомобила в предната му лява част в зоната на преден ляв калник и предна лява врата. Вследствие на възникналите инерционни сили, тялото на велосипедиста е достигнало до предната лява врата на автомобила и се е ударило в нея. След удара велосипедистът е паднал върху платното за движение в близост до мястото на удара. Мястото на удара между л.а. Тойота и велосипеда по широчина на платното за движение на ул. „Народно хоро”, е на около 1 м. вдясно от левия бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, е на около 5 м преди линията на ориентира по посока движението на същия автомобил. Ударът е настъпил върху пътната лента за насрещното движение на л.а. Тойота, като в този момент велосипедът се е движил върху пътната лента за насрещното му движение. Скоростта на движение на л.а.
Тойота преди настъпването на ПТП и в момента на удара с велосипеда е била около 7 км/ч. Изложено е становище водачът на велосипеда да е имал възможност да вижда движещия се пред него автомобил от голямо разстояние и в момента на отклоняването на автомобила наляво, е имал възможност да задейства спирачната система и да спре преди мястото на удара. В същото време водачът на процесния автомобил е имал възможност да забележи изпреварващия го велосипед от лявата му страна през огледалата за обратно виждане, които са били монтирани на автомобила му и като не предприема изпълнение на маневра ляв завой преди да е преминал велосипедът от лявата му страна, е имал възможност да предотврати настъпването на удара от велосипеда и ПТП.
От техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са субективните действия, както на водача на лекия автомобил, така и субективните действия на велосипедиста;
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде взето предвид при постановяване на съдебния акт /л. 64/ се установява вследствие на процесното ПТП ищцата да е претърпяла следните увреждания:
-закрита фрактура на ключицата в нейната външна трета. Въпросната фрактура е състояние водещо до трайно затруднение в движенията на дясната раменна става за срок по-голям от 30 дни, в случая - за 2 месеца. Непосредствено след произшествието ищцата е хоспитализирана за 1 ден. Под локална анестезия и рентгенов контрол е била репонирана фрактурата на ключицата и поставена имобилизираща гръдно-ръкавна ортеза. След 3 дни на контролен преглед в болница Токуда, ортезата е била заменена с друга, наречена тип „осморка“, осъществяваща по-добро локално обездвижване на раменната област. Същата по предписание е за носене 30 дни. По анамнестични данни от личния преглед, ищцата е била и на рехабилитационен курс от 10 процедури през месец януари 2019г. Въпреки, че процесната фрактура на дясната ключица не е била оперирана с имплант след възстановителния период от 2 месеца същата е зараснала с леко разместване по дължина, но без патологичен ъгъл, активните движения в раменната става не са се ограничили в обема на движенията си и възстановяването на ищцата е пълно. Болките и страданията на ищцата са били интензивни в продължение на 1 седмица, като дясната й ръка е била имобилизирана в ортеза и са били възможни само движения в китката и пръстите за 3 дни, след което частично и в лакътната става за 30 дни. След 2-рия месец фрактурата зараства поради доброто кръвоснабдяване на цялата раменна област и се очаква болките да затихват. Възстановителният период е 2 месеца.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. М.З.Н. – майка на ищцата, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищцата.
От показанията на свидетелят П.Г.Й. – участник в процесното ПТП се изясняват обстоятелства относно механизма на ПТП. Сочи преди настъпването на произшествието да е подал мигач преди потеглянето наляво.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение с ответника-застраховател за деликтната отговорност на виновния водач по договор за застраховка Гражданска отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на процесния автомобил „Тойота Ярис“, рег. № ****** - П.Г.Й., който нарушил правилото за движение по пътищата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съгласно който водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; чл. 25, ал. 1 ЗДвП, предвиждащ, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; на чл.
37, ал. 2 от ЗДвП - водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава“.
Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81d1b177-cf62-40ff-89c0-057792b3e78e