Решение № 4397 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4397 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100505807 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 21. 03. 2022 год., постановено по гр. д. № 34503/2019 год. на СРС ІІ ГО 57 състав, БДЖ-ПП ЕООД е осъдено да заплати на П. Й. П. на основание чл. 215 КТ сумите от 204.90 евро и 18 щатски долара, остатък от неизплатена част от командировъчните пари за осъществени международни командировка в процесен посочен период, заедно със законната лихва върху главниците, считано от 05. 11. 2008 год. до плащането. С решението дружеството ответник е осъдено на разноски на ищеца и на СРС.

С въззивна жалба дружеството ответник заявява недоволство от решението, постановено срещу ненадлежна ответна страна, което прави решението недопустимо и същото следва да бъде обезсилено и върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав; както и постановено при процесуални нарушения.

Не се сочат пороци като нарушение на материален закон и необоснованост, нито необсъждане или липса на доказателства.

Новият работодател поради преструктуриране на ответника е директорът на Поделение за ПП – ППП - София, уведомен на 10. 12. 2007 год.

Решението е недопустимо като постановено против ненадлежен ответник.

Иска се обезсилване на решението като недопустимо и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Претендират се разноски юрисконсултско възнаграждение.

ПРАВНА УРЕДБА :

Според КТ, Обезщетение при командировка

Чл. 215. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 215, доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) При командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени 1 от Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) При командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл. 121а, ал. 8.

В отговор ответникът счита жалбата за допустима и неоснователна. Решението по единствения поставен въпрос относно пасивната материалноправна легитимация от районния съдия е с отговор, който напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, тъй като е обосновано и мотивирано. Районният съдия по възраженията на ответника е съобразил доказателствата по делото – писмени и гласни.

Иска се потвърждаване на решението с оставянето му в сила. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

Отговорът е неподписан, поради което съдът няма да го вземе предвид, включително претенцията за разноски с него.

Предявени са искове по чл. 215 ал. 1 КТ.

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивния съд.

Разпореждането е надлежно връчено на страните.

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

Въззивната на ищеца жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ищеца, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл. 215 КТ за заплащане на сумите в евро и щ. д., представляващи неизплатена част от дневни командировъчна пари за командироване на ищеца за процесния период, ведно със законна лихва от върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до плащането, както и претенция за разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва материалноправната си пасивна легитимация, като счита да не е надлежен ответник. Сочи за такъв директор на ППП – София, поради преструктуриране, за което служителят/работникът е уведомен.

С молба ищецът на 10. 02. 2020 год. е потвърдил поддържане на иска срещу БДЖ – ПП ЕООД.

В отговор по чл. 131 ГПК БДЖ – ПП ЕООД е оспорил пасивната процесуална легитимация на ответника.

В писмени бележки ищецът е претендирал адвокатско възнаграждение.

Видно от писмените по делото доказателства ответникът е правоприемник на изпълнителния директор на БДЖ ЕАД.

В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение с ответника, съответно че е бил командирован за посочените дати и дестинации и размера на дължимите дневни командировъчни пари.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията за заплащане на дневни командировъчни пари за осъществените от ищеца командировки.

Установява се задълженията на ответника за процесните суми да не са изплатени на ищеца, поради което исковете са основателни и следва да бъдат уважени в тази част.

Възраженията и твърденията с въззивната жалба, са същите като с отговора на исковата молба и на тях е даден 2 подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд особено добре мотивиран по отношение възражението за недопустимост на производството.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдяна е, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон – срещу ненадлежен ответник, като такъв порок не е характерен за обжалваната част на съдебното решение, напротив, изцяло липсва. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Не се открива непълнота на доказателствата, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото.

А след като не са оспорени по надлежния за това ред доказателствата, които са обект на жалбата, са относими и релевантни и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.

В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ответника и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ищеца, който може да представя доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от негова страна.

Доколкото в жалбата въззивникът не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди, в обжалваната част.

При установяване на обективната истина в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си.

Това не е доказано, напротив, обратното е видно от заключението на ССЕ.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са основателни, защото са доказани освен по основание и по размер, предвид неоспорени доказателства, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия в обжалваната част.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

Така, жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.

Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства.

Разпределена е правилно доказателствената тежест,

Страните други доказателства нямат, не са заявили и други доказателствени искания пред районния съдия.

При наличие на тези доказателства – писмени, експертни заключения, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, което следва се потвърди от въззивния съд.

С решението на районния съдия предявените искове от ищеца против ответника са частично уважени – суми в процесните размери за тяхното заплащане – общо.

Решението е обжалвано в осъдителните части от ответника в първоинстанционното производство – във въззивната му жалба са изложени доводи за неправилност на решението.

Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон, районният съд е уважил като доказани и основателни предявените искове.

Други доводи с въззивната жалба ищецът не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана, 3 неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.