Решение № 700 от 05.03.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 700

Плевен, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - X състав, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

При секретар ИРЕНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20257170700155 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№1174/13.02.2025 г. подадена от „Х.Д.Т.“ ЕООД [ЕИК], [населено място], [улица], с управител Д. К. К., против Ревизионен акт №Р-04000424001993-091-001/01.11.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 4/17.01.2025 г. на директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП.

С обжалвания ревизионен акт, при прилагане на особения режим за облагане регламентиран в разпоредбите на чл.122 и сл. от ДОПК, е преобразуван финансовият резултат на дружеството за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., като е определена нова основа за облагане в размер [рег. номер],31 лв., включваща счетоводна печалба от 61499 лв. и неотчетени приходи от сметка 117 Други резерви в размер [рег. номер],31 лв., въз основа на която са определени допълнителни задължения за жалбоподателя „Х.Д.Т.“ ЕООД [ЕИК] за корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 73963,03 лв. и лихви в размер на 39731,92 лв., от които разлика за внасяне в размер на 386,47 лв. данък и 260,82 лв. лихва.

Ревизионният акт е изцяло потвърден с Решение № 4/17.01.2025 г. на директор на Дирекция ОДОП при ТД на НАП – Велико Търново.

Жалбоподателят моли да бъде отменен РА, претендират се разноски по делото.

Оспорващият поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна Директор на Дирекция “ОДОП” [населено място] към ЦУ на НАП, се представлява от процесуални представители ю. к. М., оспорва жалбата. Представени са писмени бележки по съществото на спора. Претендира се възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Към жалбата административният орган е приложил заверено копие от административната преписка.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на акта, и в законоустановения 14 -дневен срок.

Съдът, за изясняване на делото от фактическа страна, е събрал писмени доказателства и е допуснал извършването на съдебна експертиза от вещо лице счетоводител. Вещото лице е представило по делото заключение и допълнително заключение (лист 2890-2895, 2910-2914), които са приети като компетентно, безпристрастно и вярно изготвени и се кредитират от съда.

Процесният Ревизионен акт №Р-04000424001993-091-001/01.11.2024 г. е издаден от екип от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в резултат на повторна ревизия, възложена на основание Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)№ Р-04000424001993-020-001 / 23.04.2024 г. (л.68 от делото, връчена на 23.04.2024 г. - л.70), с обхват установяване на задълженията на „Х.Д.Т.“ ЕООД за корпоративен данък в периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., определен е срок за завършване на ревизията три месеца от връчване на заповедта и 14-дневен срок за изготвяне на ревизионен доклад (РД). Заповедта е изменяна (лист 65, 62), като е променен крайният срок за завършване на ревизията – до 27.09.2024 г. (лист 62).

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000424001993-092-001/11.10.2024 г. (лист 35 и сл.), връчен на 14.10.2024 г. по електронен път (лист 57). Има подадено възражение по РД (лист 23).

Въз основа на съставения РД е издаден Ревизионен акт №Р-04000424001993-091-001 / 01.11.2024 г. от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново.

РА е оспорен пред Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП (лист 13).

В жалбата се оспорва изводът на данъчните органи, че следва да се преобразува финансовият резултат на дружеството със сумите по кредитиране на сметка 117 „Други резерви“ срещу дебитиране по сметки 3041, 3022, 308, 501 и 401 през м.01., 11 и 12. 2018 г. с вписано основание „корекция грешка“. Твърди се, че става дума за корекции на счетоводни грешки.

Оспорва се преобразуването на финансовия резултат и установяването на задължение за внасяне на корпоративен данък.

С Решение №4/17.01.2025 г. Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло като законосъобразен РА.

Обжалваните задължения за корпоративен данък за процесния периоди са определени по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК.

В хода на извършената ревизия са предприети редица процесуални действия, описани в констативната част на РД, неразделна част от издадения РА, като са изложени предприетите от органа по приходите действия, както и установената фактическа обстановка и събраните доказателствени средства.

В ревизионното производство е извършен преглед на счетоводни документи на дружеството, извършени са проверки, за което са съставени протоколи, и са приобщени доказателствата, събрани в хода на ревизията и на първоначалната ревизия, приложени с подробни описи по делото.

За целите на ревизията са приобщени и доказателствата, събрани при предходната ревизия на „Х.Д.Т.“ ЕООД, приключила с PA № Р-04001523003387-091-001/29.01.2024 г., отменен в обжалваната част с Решение № 34 / 18.04.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - В.Търново (лист 979 и следващи).

Съдът счита, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила, в писмена форма и е мотивиран.

Спорно по делото е дали е налице противоречие на издадения акт с материално-правните норми – дали взетите от дружеството счетоводни операции съответно по дебита на сметка 3022 „Горивни и смазочни материали“, сметка 3041 „Стоки на склад“ със сумата в размер [рег. номер],00 лв., сметка 308 „Амбалаж“ със сумата в размер [рег. номер],00 лв., сметка 401 „Доставчици“ за контрагентите „МИРАЖ 2006“ ЕООД и „ТОНИДЖИ ГРУП“ ЕООД и по сметка 501 „Каса в лева“ със сумата в размер [рег. номер],43 лв., всички с основание „корекция грешка“, срещу кредитиране на сметка 117 „Други резерви“, всички за 2018 година, представляват доказателство за установени при инвентаризация излишъци, като от ревизирания субект е следвало да бъдат отчетени приходи през 2018 г. в посочените размери.

Съдът за изясняване на делото от фактическа страна е допуснал извършване на съдебно-икономическа експертиза, заключенията от която кредитира.

Като се запозна с данните по административната преписка, съдът счита за установено следното от фактическа страна:

В хода на ревизията органите по приходите са изискали от дружеството да представи първични счетоводни документи за извършените през януари, ноември и декември 2018 г. счетоводни записвания по кредита на сметка 117 „Други резерви“ срещу дебитиране на сметки - 3041 „Стоки на склад“ със сумата в размер [рег. номер] лв.; М.

- 308 „Амбалаж“ със сумата в размер [рег. номер] лв.;

- 501 „Каса в лева“ със сумата в размер [рег. номер],43 лв.;

- 3022 „Горивни и смазочни материали“ със сумата в размер на 2055,21 лв.;

- 401/Мираж 2006 ЕООД със сума в размер на 864,67 лв.;

- 401/Тониджи груп ЕООД със сума в размер [рег. номер].

Първични счетоводни документи не са представени, т.е. липсва документална обоснованост на счетоводните операции. Представянето само на оборотни ведомости, главни книги и хронология на отделни счетоводни сметки не установява редовно заведено счетоводство на дружеството, наличие на съответната счетоводна отчетност, която да предоставя информация за това, на какво основание са осчетоводени въпросните суми по кредита на сметка 117 „Други резерви“. Въз основа на това обстоятелство административният орган е стигнал до извод, който се споделя от съда, че за ревизираните периоди е налице хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и е приложим този ред за определяне на данъчната основа по ЗКПО за 2018 г.

Счетоводен стандарт (СС) 2 определя реда за оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси в съответствие със системата за отчитане по историческа цена (доставна стойност). Този стандарт дава указание за:

– определянето на историческата цена;

– последващото признаване на историческата цена за разход;

– всяко намаление на доставната стойност (историческата цена) до нетна реализируема стойност;

– методите за отписване на отчетната стойност, съгласно които се определят разходите за стоково-материални запаси.

Липсата на отчетност за вида и количествата на стоково-материалните запаси не позволява да се извърши съпоставка между наличността по счетоводни данни и фактическите наличности в дружеството. Материалните активи следва да се отчитат освен стойностно, и в натурално изражение, като аналитичното отчитане се организира по подходящ признак, който да удовлетворява информационните потребности. От дружеството не са представени инвентаризационни описи на материални и парични наличности към датите на процесните счетоводни записвания пред януари, ноември и декември 2018 г. , както и сравнителни инвентаризационни ведомости на наличните стокови и материални ценности към посочените периоди.

Счетоводен стандарт 18 определя счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки и в определени случаи, както и тяхното признаване.

Съгласно СС18 „приход“ е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал, отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

Приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието. Не се считат за приходи събраните суми от името на трети лица, като например данък върху добавената стойност, застраховки, суми, събрани от името на възложителя, и други, които предприятието получава, но те не водят до увеличаване на собствения капитал.

Собственият капитал на дружеството включва записан капитал, премии от емисии, резерви и резултат - печалба/загуба (натрупани от минали години и текущи), като капиталът е основен и допълнителен.

С извършените през 2018 г. счетоводни записвания по кредита на сметка 117 са увеличени резервите на дружество. Те са част от собствения капитал и служат за покриване на загуби или евентуална липса на парични средства. Резервите се формират от финансовия резултат. Когато се формират въз основата на нормативен акт те са законови резерви, а когато са създадени с решение на дружеството – допълнителни резерви. В случая е използвана счетоводна сметка 117 „Други резерви“, в която се отчита създаването на други резерви. Т.е. записването на сумите по кредита в сметка 117 за 2018 г. е увеличило капитала на дружеството и по същество отразява приход за него, тъй като от сметките 3041, 308, 3022, 501 и 401 са прехвърлени суми, които трябва да представляват задължения на дружеството, в сметка 117 като резерви, и то безвъзмездно, с което стават част от собствения капитал на дружеството и това безспорно е икономическа изгода за дружеството като данъчно-задължено лице, и вече не е налице задължение към кредиторите. Това попада в обхвата на дефиницията за „приход“ по счетоводен стандарт 18 – налице е икономическа изгода за предприятието.

Безспорно е по делото, че посочените счетоводни записвания са направени.

В хода на ревизията е направена справка по години за движението по сметка 117, в която за 2018 г. е отразена сумата в размер [рег. номер],43 лв. с посочено основание „корекции на грешки”. Относно въпросната сума са събрани писмени обяснения, в които е посочено, че чрез сметка 117 „Други резерви" дружеството отчита направените допълнителните вноски от едноличния собственик на капитала, свързани с нужда от оборотни средства за дейността. Според обясненията, от дружеството предполагат, че записванията представляват възстановяване на грешно отписана балансова стойност на продадени стоки през 2017 г., а вероятно и за 2016 г., но няма намерена обяснителна записка по случая и не може да се направи анализ за грешката. Няма доказателства за годишна инвентаризация за 2017 г. и за 2016 г., но от дружеството се прави предположение, че такава инвентаризация е послужила като причина за „завеждането на СМЗ през м.01.2018 г“. Предполага се, че в минали периоди (2016 г. - 2017 г.) е бил придобиван амбалаж, който е заплащан със собствени средства от собственика и не е бил надлежно осчетоводяван.