Решение № 3583 от 03.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3583 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100510868 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.06.2022 год., постановено по гр.дело №79011/2018 год. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Ю. И. Б. срещу Я.

Р. К. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 6 703.45 лв., от които 6 426.58 лв. – главница, представляваща заплатена от ищцата сума за доставена топлинна енергия в собствения на ответника недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, 163.58 лв. – заплатена от ищцата лихва за периода от 11.05.2017 год. до 24.10.2017 год. и 113.29 лв. – заплатена от ищцата лихва за периода от 07.06.2017 год. до 24.10.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2017 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №76511/2017 год. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, като ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 800 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата Ю. И. Б.. Жалбоподателката поддържа, че по делото било безспорно установено, че била заплатила недължими от нея суми на „Топлофикация София“ ЕАД, тъй като през исковия период не била собственик на процесния имот, нито някога била живяла в него. Несъмнено било, че през този период собственик на имота бил ответникът, като именно на негово име била открита и клиентска – видно от заявление-декларация до 1

„Топлофикация София“ ЕАД. Следователно ответникът бил ползвател на имота и съответно се намирал в облигационна връзка с „Топлофикация София“. В този смисъл ищцата била обедняла, заплащайки сумите по водените срещу нея дела във връзка със стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот, а ответникът се бил обогатил, спестявайки си разходи и трябвало да върне онова, с което се бил обогатил до размера на обедняването.

Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Я. Р. К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че по делото било безспорно, че бил придобил през 2008 год. правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен със С.К.Д., според който ищцата и К. С.Д. имали запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване. С декларация за отказ от право на ползване ищцата била извършила отказ от това вещно право, който бил вписан на 02.06.2014 год. По делото обаче нямало доказателства, че ответникът бил ползвал процесния имот, напротив било установено, че той бил ползван със съгласието на ищцата от трето за спора лице, а именно С.К.Д.. Твърдението, че ответникът бил открил на свое име партида за имота и между него и „Топлофикация София“ било възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия се опровергавало от влезлите в сила съдебни решения, с които било прието, че именно ищцата била отговорна за задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД, които същата била и заплатила. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 о т ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за осъществено от ответника ползване на процесния имот – негова собственост/, върху който ищцата имала запазено вещно право на ползване /от което впоследствие се отказала/, без да заплаща консумативни разноски за топлинна енергия, като е формулирано искане за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване. Следователно доколкото се твърди, че ответникът е спестил тези разходи, които са били заплатени от ищцата без да е налице основание за това, то 2 спорното право намира своето правно основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е приел и първоинстанционният съд.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Установяването на посочените правопораждащи факти е в тежест на ищцата – чл. 154, ал. 1 ГПК.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива – придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

Безспорно е по делото, че на 12.07.2001 год. К. С.Д. и Ю. И. Б. /ищцата/ продали на С.К.Д. процесния недвижим имот – апартамент №1, находящ се в гр.София, ж.к.*******, като продавачите си запазили безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху имота, заедно и поотделно. На 17.04.2008 год. С.К.Д. продал имота на ответника Я. Р. К..

С декларация с нотариална заверка на подписа от 02.06.2014 год., рег.№1467, т.І, акт №33 на нотариус К.К. с рег.№064 на НК, вписана на 02.06.2014 год. ищцата се отказала от вещното право на ползване върху процесния недвижим имот.

С решение от 27.06.2016 год., постановено по гр.дело №72069/2014 год. по описа на СРС, ГО, 82 с-в, което е влязло в сила, било признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. И. Б. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 772.55 лв. – стойност на доставената в процесния имот топлинна енергия за периода от м.юни 2012 год. до м.април 2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2014 год. до окончателното й изплащане и сумата от 134.27 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.08.2012 год. до 19.09.2014 год. На 11.05.2017 год. ищцата заплатила горепосочените суми на „Топлофикация София“ ЕАД /виж платежно нареждане на л. 19 от първоинстанционното дело/.

С решение от 27.06.2016 год., постановено по гр.дело №10487/2015 год. по описа на СРС, ГО, 40 с-в, което е влязло в сила на 11.05.2017 год., било признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. И. Б. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца следите суми: 1 277.88 лв. – 1/2 част от стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия за периода от м.декември 2009 год. до 3 м.април 2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2013 год. до окончателното й изплащане и 290.25 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.02.2010 год. до 08.01.2013 год. На 07.06.2017 год. ищцата заплатила горепосочените суми на „Топлофикация София“ ЕАД /виж платежно нареждане на л. 19 от първоинстанционното дело/.

Ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се полза вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено – чл. 56 ЗС. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. на собственика на имота. Запазеното право на ползване изключва изцяло /или отчасти/ възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик /съгласил се да сключи сделка при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, които не влизат в противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС, задължението за заплащане на разноски, свързани с ползването на имота, в т.ч. и разходите за доставена топлинна енергия в имота, е на вещния ползвател, а не на собственика.

Настоящият съдебен състав счита, че няма пречка в хипотезата, при която върху собствения на едно лице имот е учредено/запазено вещно право на ползване, собственикът да заяви изрична воля именно той, а не титулярът на вещното право на ползване, да встъпи в облигационно правоотношение с доставчика на топлинна енергия /нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС има диспозитивен характер, а не императивен характер в отношенията между собственик и ползвател/. В разглеждания случай, обаче, по делото липсват доказателства, че ответникът е заявил съгласие да заплаща стойността на доставената топлинна енергия през периода от м.декември 2009 год. до м.април 2012 год. – клиентска партида №186225 е била открита служебно от „Топлофикация София“ ЕАД на името на ответника – представеното по делото заявление-декларация не е подписано от ответника /виж л. 67 от първоинстанционното дело/.

Следователно основателността на предявения главен иск се предпоставя от установяването на обстоятелството, че ответникът е ползвал без основание /без съгласието на ищцата/ процесния имот през периода от м.декември 2009 год. до м.април 2012 год., в който случай именно той би следвало да понесе от собственото си имущество разходите за доставената топлинна енергия. В тази връзка по искане на страните в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. М.М., И.Я.А. и А.Д.Г. /дъщеря на ищцата/, които при преценката им, в т.ч. по реда на чл. 175 ГПК, следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни, безпротиворечиви помежду си и неопровергани от останалите доказателства по делото, че през периода от м.декември 2009 год. до м.април 2012 год. ответникът не е живял в процесния имот, като същият е бил ползван от трето за спора лице.

При това положение трябва да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават въззивния съд да 4 приеме, че ответникът не е ползвал апартамента през исковия период, респ. не се е обогатил, спестявайки си разходите за доставената топлинна енергия. В този смисъл ищцата не се легитимира като кредитор на претендираното вземане за неоснователно обогатяване, поради което и релевираната претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.