Решение № 450 от 21.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Стара Загора, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д.а като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530100004 по описа за 2024 година

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем „Кредирект“ №... от 15.02.2023г., сключен между Н. М. Н. и „Сити Кеш“ ООД. С исковата молба, в условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка със ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата на чл.6.6 от Договор за паричен заем „Кредирект“ №... от 15.02.2023г., сключен между Н. М. Н. и „Сити Кеш“ ООД. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер 461,87лв., представляваща част от незаплатено задължение за главница по Договор за паричен заем „Кредирект“ №... от 15.02.2023г. В условията на евентуалност с насрещната искова молба е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.23 ЗПК за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер 461,87лв., представляваща недължимо получена сума по недействителен договор.

Искът е предявен от Н. М. Н. от гр.Стара Загора срещу „СИТИ КЕШ“ ООД гр.София.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 15.02.2023г. между страните бил сключен Договор за паричен заем „Кредирект“ №..., придружен от Общи условия и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити при следните параметри: размер на отпуснатия заем – 1400,00лв.; размер на погасителната вноска - 3 х 46,73лв. и 7 х 227,58лв.; ден на плащане – петък; вид вноска - месечна; годишен процент на разходите на заема – 47,97 %; брой вноски – 10; фиксиран годишен лихвен процент: 40,05%;

Дата на последно плащане – 18.12.2023г.; обща сума за плащане: 1733,25лв.

В чл. 6.6 от договора била посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение (съгласно чл.33 от Общите условия) във вид на: 1. Поръчителство на едно или две 1 физически лица, които отговаряли кумулативно на следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Общият размер на неустойката, при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлизал на 3161,16лв. за целия срок на договора за заем. Ищецът следвало да върне сумата от 3161,16лв., която включвала: главница – 1400,00лв., възнаградителна лихва – 333,25лв., неустойка, в случай на непредоставяне на обезпечение – 1536,75лв., отстъпка - -108,84лв. Срокът на кредита бил 18.12.2023г. Нито в договора, нито в Стандартния европейски формуляр било посочено какво точно се включвало в ГПР – дали в него се включвала цитираната неустойка. Ищецът заплатил около 600,00лв. на ответното дружество по процесния договор за заем.

Договорът за заем бил нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. първо от ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Ищецът имал качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, доколкото действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност, следователно приложим бил Закона за потребителския кредит. Изискването, заложено в чл.33 от Общите условия на договора за потребителски кредит, за осигуряване на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция било очевидно нищожно, като представлявало скрито възнаграждение за ответника, което следвало да бъде включено в ГПР. Невключването му означавало, че не било спазено изискването на чл.11, т.10 ЗПК, защото на практика не бил посочен верният ГПР. Подобна неустойка можела да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без в същия да била посочена като такава, което означавало, че била нарушена и разпоредбата на чл.11, т.9 от ЗПК, поради неправилно посочване на лихвени проценти. Само на тези основания договорът бил изцяло нищожен. В този смисъл била националната съдебна практика и практиката на СЕС. В процесния договор не било посочено кои точно разходи формирали ГПР – налице било нарушение на чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Изискванията към физически лица –потенциални поръчители били изключително високи, както и набора от документи, които поръчителите следвало да предоставят. Очевидна била невъзможността за ищеца да осигурил подобни обезпечения в толкова кратък срок, както и невъзможността на самите поръчители да се снабдят с целия набор от изискуеми документи. Подобна неустойка в общ размер от 1536,75лв. била нищожна поради противоречие с добрите нрави и представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като била неоправдано 2 висока. В този смисъл била и константната и безпротиворечива съдебна практика.

Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Когато договорът за кредит не съдържал компонентите, от които се състоял ГПР, това поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствал да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Посочването само с цифрово изражение на ГПР не било достатъчно за да се считали спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл.11, т.10 ЗПК била на потребителя да се представи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да стори във връзка с кредита, за да можел да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора следвало изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът щял да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. Тази неточност в посочването на размера на разходите, поставяла потребителя в положение да не знае в какъв размер било оскъпяването му по кредита. Поради това договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл.11, т.9 и т. 10, във връзка с чл.22 от ЗПК.

В случай че искът за недействителност на договора бъде отхвърлен, ищецът моли съда да разгледа иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо и второ ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.4 ЗЗД за прогласяване недействителността на клаузата на чл.6.6 от Договор за паричен заем „Кредирект“ №... от 15.02.2023г. Изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по договора съдържало множество изначално предоставени ограничения и конкретно определени параметри, които правели задължението неизпълнимо. Срокът бил твърде кратък и за потребителя се създавали значителни затруднения да се снабди с банкова гаранция или поръчителство, тъй като за учредяването им се изисквало набавяне на документи, одобрение и др. – действия, за които били нужни технологично време и съдействие от трети лица. При това положение и предвиждането на неустойката при непредставяне на обезпечение да се кумулира към погасителните вноски, водело единствено до скрито оскъпяване на кредита, като неустойката излизала изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяване на вреди за кредитора, който бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно – риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.

Включена по този начин, неустойката представлявала сигурна печалба за кредитора.

Клаузата на чл.6.6 от договора, била нищожна поради противоречие с добрите нрави, защото била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Размерът й представлявал 88,67 % от общо дължимата сума (главници и лихва) т.е. изначално било предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители за периода на връщане на кредита, потребителят щял да дължи главницата, договорна лихва, като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер.

Процесната клауза обезпечавала изпълнението на вторично задължение и стояла извън предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не водило до претърпяване на вреди. Основната цел на клаузата била да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя.

3

В Директива 2008/48/ЕО било предвидено, че преди сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение можело да включва да се направи справка в съответната база данни. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя допринасяло за постигането на целта на директивата, която се състояла в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области. Клауза, която предвиждала, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или банкова гаранция била в пряко противоречие с целта на директивата. Такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Ищецът моли съда да прогласи за недействителен Договор за паричен заем „Кредирект“ №... от 15.02.2023г., сключен между Н. М. Н. и „СИТИ КЕШ“ ООД, на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД. При условие, че отхвърли първоначалния иск, ищецът моли да прогласи за недействителна клаузата на чл. 6.6 от Договор за паричен заем „Кредирект“ №... от 15.02.2023г., сключен между Н. М. Н. и „СИТИ КЕШ“ ООД на основание чл.26, ал.1, предложение първо и второ, във връзка с чл.26, ал.4 ЗЗД. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск бил неоснователен. Бил иницииран в условията на злоупотреба с права, тъй като процесният договор бил трети по ред сключен между страните. С него бил рефинансиран друг кредит от 24.06.2022г., а на 22.02.2022г., между страните бил сключен Договор за кредит №..., по който на 24.07.2023г., ищецът депозирал идентична искова молба в Районен съд – Стара Загора, по която било образувано дело №...г. по описа на съда. От процесуалното и извънсъдебно поведение на ищеца, ставало ясно, че същият договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД и в противоречие на принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Изтеглил три кредита, избирайки конкретните услуги, които да ползва, запознавал се предварително с условията на кредитора, приемал ги и впоследствие инициирал производства, по които да му бъдат присъдени разноски с единствената цел да увреди кредитора си. Процесуалното поведение на ищеца нарушавало принципа за законност и добросъвестност, прогласен в чл.3 ГПК. В тази връзка ответникът моли съда при уважаване на иска за ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.