Решение № 8595 от 11.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8595 гр. С, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110142324 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, съдебна делба във фаза по допускането й.

Производството по делото е образувано по подадена от Т. В. М. против Е. К. М., А. К. В., В. Л. М. и Н. Л. М., искова молба и уточняваща такава /л.46/, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 02659.*********, находящ се в гр. Б., Столична община, област С по КККР, одобрени със заповед № РД-1813/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, последни изменение на КККР, засягащо поземления имот – от 26.04.2023 г., с адрес на поземления имот гр. Б., район Б., /адрес/, с площ 1 297 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор 02659.*******, 02659.********, номер по предходен план 804, квартал 46, парцел XIX, при съседи: ***, 02659.*******, 02659.********, 02659.*******, съставляващ УПИ XIX-804, кв. 46 по регулационния план на „Вилна зона – гр. Б.“, при квоти 54/108 за ищцата Т. В. М., 30/108 за Е. К. М., 12/108 за А. К. В., 6/108 за В. Л.

М. и 6/108 за Н. Л. М..

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че страните са съсобственици на процесния имот и не могат да постигнат доброволна делба. Сочи, че на 19.10.1966 г. с нотариален акт за дарение № 154, том XXV, дело № 4643/66 г., М.К.М. дарява на дъщеря си Н. М. М. ½ ид.ч. от дворното място, урегулирано в парцел VIII-911, кв. 46 по регулационния план на вилната зона на с. Б., С, при съседи: от две страни улица, парцел 9-ти и имот 912 от същия квартал, целият парцел с площ 1150 кв.м., от които 265 кв.м. придаваеми места с неуредени сметки по регулация. Излага, че на 30.10.1971 г. по силата на нот. акт за дарение № 91, том XXVIII, дело 4941/1971 г., М.К.М. дарява на сина си В.М.К. ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 1150 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се места от 285 кв.м. по скица, а по нот. акт от 855 кв.м., съставляващо парцел VIII-911, кв. 46 по регулационния план на вилната зона на с. Б., С, при съседи на парцела: от две страни улица, парцел 9-ти. Сочи, че на 30.07.1975 г., с нот. акт за дарение № 59, том 1

LXXXI, дело № 15872/75 г., В.М.К. дарява на дъщеря си Т. В. П. ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 1150 кв.м., съставляващо парцел VIII-911, кв. 46 по регулационния план на вилната зона Б., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 265 кв.м., при съседи на парцела: от две страни улица, парцел IX-909, 910. Така към 30.07.1975 г. твърди, че съсобственици на парцела са тя /ищцата/ и Н. М.

М., при квоти по ½ за всяка. Поддържа, че на 15.10.1979 г. с нот. акт за собственост върху недвижим имот, придаден по регулация № 90, том IX, дело 1727/79 г., двете са признати за собственици по регулация на дворно място с площ от 285 кв.м. при съседи от две страни улици и Н. М. М. и Т. В. П., което се взема от имот, собственост на АПК „С.-С.“ и РНС Б. и по утвърдения със заповед № 1417 от 22.12.1961 г. регулационен план се придава към парцел VIII-911, кв. 46 по регулационния план на вилна зона Б..

Сочи, че на 24.08.1993 г. с нот. акт за продажба на недвижим имот № 90, том LLVII, дело № 21722/93 г., Н. М. М. и съпругът

К.К.М., продават на дъщеря си Е. К. М. техен имот, представляващ СИО – едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Б., /адрес/ със застроена площ от 65 кв.м., заедно с 1/6 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо лично имущество на Н. М. М. и съставляващо парцел XIX-804, кв. 46 по плана на в.з. гр. Б., с площ 1150 кв.м. Така, към 24.08.1993 г. сочи, че съсобственици на имота /дворното място/ са Н. М. М. с 2/6 ид.ч., Т. В. М. с 3/6 ид.ч. и Е. К. М. с 1/6 ид.ч. Твърди, че Н. М. М. е починала на 05.06.2012 г. и е оставила за наследници трите си деца – Л.К.М., Е. К. М. и А. К. В., които наследили нейните 2/6 ид.ч. от имота. Така, към 05.06.2012 г. съсобственици на имота /дворното място/ били ищцата с 18/36, Е. К. М. с 10/36, Л.К.М. с 4/36 и А. К. В. с 4/36. На 17.04.2021 г. починал Л.К.М. и оставил за наследници съпруга и две деца – К.А. М., В. Л. М. и Н. Л. М., които наследили неговите 4/36 ид.ч. от имота. Така, към 17.04.2021 г. съсобственици на имота /дворното място/ били ищцата с 54/108; Е. К. М. с 30/108, А. К. В. с 12/108; К.А. М. с 4/108, В. Л. М. с 4/108 и Н. Л. М. с 4/108. Твърди, че на 06.03.2023 г. с нот. акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № 157, том I, рег. № 2254, дело № 61/2023 г., Т. В. М. /ищцата/, Е. К. М., А. К. В., К.А. М., В. Л. М. и Н. Л. М., са признати за собственици по давностно владение на 147/1297 ид.ч. от поземлен имот с проектен идентификатор 02659.*********, находящ се в гр. Б., /адрес/, с площ 1297 кв.м. След издаването на посочения нотариален акт твърди, че К.А. М. е починала и оставила наследници – В.

Л. М. /син/ и Н. Л. М. /дъщеря/. С оглед изложеното и в обобщение, твърди, че към юли 2025 г. съсобственици на поземления имот са страните в настоящото производство при посочените по-горе квоти. Ищцата излага, че в процесния имот са изградени постройки от ответниците без да е било налице учредено право на строеж /от нейна страна/, но на този етап посочва, че не отправя претенция за делба на постройките. Аргументира, че е осъществила многобройно безуспешни опити за извършване на доброволна делба. Прави искане да получи в реален дял отделен парцел, обособен в празната част на УПИ XIX-804, кв. 46 по регулационния план на Вилна зона гр. Б., а в случай че площта на този парцел е по-малка от полагащите се 648 кв.м., прави искане ответниците да уравнят парично дела до полагаемия се размер. Моли съда да допусне и извърши делба на процесния имот при посочените погоре квоти. Претендира разноски.

С уточняваща молба /л.46/ и в изпълнение указанията на съда, ищцата е посочила, че в поземлен имот с идентификатор 02659.*********, съществуват 3 сгради: 1/ сграда с идентификатор 02659.*********.3, предназначение жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 64 кв.м.; 2/ сграда с идентификатор 02659.*********.4, предназначение хангар, депо, брой етажи 1, застроена площ 29 кв.м.; 3/ сграда с идентификатор 02659.*********.5, предназначение жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 79 кв.м.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са депозирали отговори на исковата молба.

2

Съдът като съобрази събраните по делото материали, становищата на страните и закона и при съобразяване процесуалноправната разпоредба на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, съдебна делба във фаза по допускането й с искане да се допусне съдебна делба на: поземлен имот с идентификатор 02659.*********, находящ се в гр. Б., Столична община, област С по КККР, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, последни изменение на КККР, засягащо поземления имот – от 26.04.2023 г., с адрес на поземления имот гр. Б., район Б., /адрес/, с площ 1 297 кв.м По допустимостта на делбата

Предмет на настоящото производство е делба на поземлен имот с идентификатор 02659.*********.

Според ППВС № 2/82 г., т. 1, б. "д" е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Приема се, че в такъв случай поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната собственост - собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не може да бъде делена - чл. 38, ал. 3 ЗС.

В практиката на Върховния касационен съд по Решение № 40 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 2201/2017 г. на ІІ г. о., Решение № 476/12 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 52/2012 г. на І г. о., Решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ІІ г. о., Решение № 137 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 4874/2017 г. на ІІ г. о., Решение № 106 от 5.11.2018 г. по гр. д. № 3161/2017 г. на I г. о. се дава тълкуване, че застроен терен /урегулиран поземлен имот/ е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а е предназначен да обслужва построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не притежава самостоятелен обект в етажна собственост или отделна сграда, нито право на строеж, реализируемо при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Затова делбата му е допустима.

В случая не е спорно по делото, а и от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СТЕ се установява, че в процесния имот с идентификатор 02659.********* има изградени три сгради, а именно две масивни сгради и един гараж.

Не е спорно и обстоятелството, че ищцата Т. М. не е носител на правото на собственост на самостоятелен обект в етажна собственост нито притежава право на собственост върху отделна сграда, поради което съгласно цитираната практика на ВКС поземлен имот с идентификатор 02659.********* не е загубил самостоятелния си характер, респективно не е придобил обслужващо значение спрямо сградите, поради което е допустима делба само на парцела.

На следващо място в отговор на задача 4 по СТЕ, експертът е посочил, че процесният имот подлежи на разделяне на две части, като може да бъде обособен самостоятелен дял, в който попадат изградените сгради и отделно друг свободен от застрояване дял.

По изложената аргументация следва извода, че в процесния случай е допустима делба само на ПИ.

По същество на делбата.

3

От представеното на л.9 по делото копие на Нотариален акт за дарение №154, том XXV, дело №4643/19.10.1966г. се установява, че М.К.М., дарява на дъщеря си Н.

М. М. ½ идеална част от собствения си недвижим имот, състоящ се от 1/2 идеална част от дворното място урегулирано в парцел VIII-911, от кв. 46 по регулационния план на вилната зона на село Б., при съседи: от две страни улица, парцел девети и имот 912 от същия квартал, целият парцел от 1150 кв.м. от които 265кв.м. са придаваеми места с неуредени сметки по регулация, само основата на парцела от 885кв.м., заедно с 1/10 ид. ч. от жилищната сграда, застроена на 65 кв.м. в същия парцел.

От представеното на л. 11 по делото копие на Нотариален акт за дарение №91, том XXVIII, дело №4941/30.10.1971г. се установява, че М.К.М., дарява на сина си В.М.К. 1/2 идеална част от дворното място без намиращата се в него жилищна сграда, цялото от 1150кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите се места от 285 кв.м. по скица, а по нот. акт от 855 кв.м., съставляващо парцел VIII-911, от кв.

46 по регулационния план на вилна зона на гр. Б., при съседи на парцела: от две страни улица, парцел девети.

По изложената аргументация правото на собственост върху процесния парцел VIII-911, от кв. 46 по регулационния план на вилна зона на гр. Б. е било разпределено както следва: ½ идеална част за Н. М. и ½ идеална част за В К..

От приложеното на л. 11 по делото копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №59, том LXXXI, дело №15872/30.07.1975г. се установява, че В.М.К. дарява на дъщеря си Т. В. П. / ищец в настоящото производство/ притежаваните от него 1/2 идеална част от дворно място без построената в него жилищна сграда, цялото с площ от 1150кв.м., съставляващо парцел VIII-911, от кв. 46 по плана на вилна зона Б., парцела с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 265 кв.м., при съседи на парцела: от две страни улици и парцел IX -909,910.