Решение № 13825 от 15.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13825 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110112307 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Б. П. Г. срещу „ЧАСТНО СРЕДНО МОНТЕСОРИ УЧИЛИЩЕ – ОТКРИВАТЕЛ“ ЕООД.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 54/17.03.2022 г. е заемала при ответника длъжността „********“.

С допълнително споразумение № 54-1/01.11.2022 г. е изменено месечното й трудовото възнаграждение от 1 933, 05 лв. на 2 126, 34 лв.

С допълнително споразумение № 54-2/14.11.2022 г. е изменено месечното й трудовото възнаграждение от 2 126, 34 лв. на 2 136, 34 лв., както и длъжността – от „********“ на „учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас“, код по НКП 23305019.

С допълнително споразумение № 54-2/11.09.2023 г. е изменено месечното й трудовото възнаграждение от 2 136, 34 лв. на 2 325, 04 лв., както и длъжността – от „учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас“ на „*******“, код по НКП 23415002.

С анекс № 1/19.10.2023 г. е изменен чл. 14.1 от трудов договор № 54/17.03.2022 г., като срокът на предизвестието се променя от 30 работни дни на 3 месеца за всяка от страните.

С допълнително споразумение №54-3/25.06.2024 г. е изменено месечното й трудовото възнаграждение от 2 325, 04 лв. на 2 546, 82 лв.

С допълнително споразумение № 54-3/01.10.2024 г. е изменено месечното й трудовото възнаграждение от 2 546, 82 лв. на 2 865, 18 лв.

Твърди, че на 06.12.2024 г. е подала молба за прекратяване на трудовото 1 й правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 06.12.2024 г., а в условията на евентуалност – на основание чл. 326 ал. 1 КТ.

В същия ден управителят на „ЧАСТНО СРЕДНО МОНТЕСОРИ

УЧИЛИЩЕ – ОТКРИВАТЕЛ“ ЕООД – а.м.й., след проведен разговор, й е предложила ТПО да не се прекратява, както и увеличение на месечното й възнаграждение от 2 865, 18 лв. на 3 100 лв., като й е бил предоставен срок от един ден да отговори на предложението на мейл *********** Твърди, че на 07.12.2024 г. на посочения мейл е отказала предложението. На 09.12.2024 г. ищцата е получила мейл, че ще бъде задвижено прекратяването на ТПО.

Твърди, че през м.12.2024 г. и м.01.2025 г. е продължила да изпълнява трудовите си задължения, като в периода 03.01.2025 г. – 24.01.2025 г. е била в отпуск по болест.

На 16.01.2025 г. е получила мейл, в който й е било указано, че са налични две възможности за прекратяване на ТПО – по взаимно съгласие, считано от 05.01.2025 г., или с дисциплинарно уволнение.

Тъй като не й е било изплатено дължимото трудово възнаграждение за м.12.2024 г., на 16.01.2025 г. е прекратила едностранно ТПО с ответника на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.

На 04.02.2025 г. е била повикана да си получи трудовата книжка, заедно с която й е била връчена заповед № 54-4/05.01.2025 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 05.01.2025 г. на основание чл.325, ал.1 КТ.

Твърди, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като с молбата си от 06.12.2024 г. е поискала прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, което предложение не е било прието от работодателя, който вместо това, й е предложил увеличение на трудовото възнаграждение, т.е. не са налице предпоставките за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие. Ищцата е направила изявление в условията на евентуалност молбата й да се счита за предизвестие за прекратяване на ТПО, което изтича на 06.03.2025 г., съгласие за което е било изразено от работодателя в мейл от 09.12.2024 г.

Твърди, че в срока на предизвестието е възникнало и основание за прекратяване на ТПО по чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради което е упражнила правото си едностранно да прекрати ТПО на това основание на 16.01.2025 г.

По тази причина към момента на връчване на заповед № 54-4/05.01.2025 г. трудовото й правоотношение вече е било прекратено на друго основание.

Моли съда да постанови решение, с което:

1. да признае за незаконно прекратяването на ТПО, извършено със заповед № 54-4/05.01.2025 г., и да го отмени;

2. да бъде поправено основанието за прекратяване на ТПО;

3. ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 8 595, 54 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, както и мораторна 2 лихва в размер на сумата 156, 21 лв. за периода 16.01.2025 г. – 04.03.2025 г.;

4. ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 1 432, 59 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ, както и мораторна лихва в размер на сумата 26, 03 лв. за периода 16.01.2025 г. – 04.03.2025 г.;

5. ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 300 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в заплатена сума по договор за правна защита от 16.01.2025 г., в причинна връзка с незаконното прекратяване на ТПО.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЧАСТНО СРЕДНО МОНТЕСОРИ УЧИЛИЩЕ – ОТКРИВАТЕЛ“ ЕООД, с който оспорва исковете по основание. Счита, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено законосъобразно. Твърди, че е приел молбата на ищцата от 06.12.2024 г. за прекратяване на ТПО на основание чл.326, ал.1 КТ и от този момент е започнал да тече срок на предизвестие, изтичащ на 06.03.2025 г. След започване на срока ищцата е започнала да допуска нарушения на правилата за работа, поради което ответникът е издал заповед № 54-4/05.01.2025 г., с която ТПО е прекратено, считано от 05.01.2025 г. По тази причина счита, че към момента на подаване от ищцата на молбата й от 16.01.2025 г., ТПО вече е било прекратено от страна на работодателя, като единствена последица от неспазване срока на предизвестието се явява възникването на задължение за обезщетение в размер на БТВ за неспазения срок на предизвестието. Оспорва иска за сумата 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, като излага съображения, че същият е недопустимо съединен в настоящото производство, евентуално – като неоснователен. Прави възражение за прихващане на вземането на ищцата за сума в размер на 8 777, 78 лв. с вземането си към нея за сумата 545, 67 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, заплатена от ответника за участие на ищцата в курс за повишаване на квалификацията съгласно договор за повишаване на квалификацията от 01.03.2024 г. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че: по силата на трудов договор № 54/17.03.2022 г. ищцата е заемала при ответника длъжността „********“ със соченото в исковата молба съдържание; с анекс № 1/19.10.2023 г. е изменен чл. 14.1 от трудов договор № 54/17.03.2022 г., като срокът на предизвестието се променя от 30 работни дни на 3 месеца за всяка от страните;

3 последното изменение в размера на трудовото възнаграждение е направено с допълнително споразумение № 54-3/01.10.2024 г., с което ТВ е изменено на 2 865, 18 лв.; на 06.12.2024 г. ищцата е подала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 06.12.2024 г., а в условията на евентуалност – на основание чл. 326 ал. 1 КТ; в отговор, работодателят й е предложил увеличение на трудовото възнаграждение; на 07.12.2024 г. ищцата е отказала предложението; ответникът е приел молбата на ищцата по чл.326, ал.1 КТ за едностранно прекратяване на ТПО с предизвестие, изтичащо на 06.03.2025 г.; ищцата е подала при ответника молба с вх. № 19/16.01.2025 г. за прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради неизплащане на дължимото трудово възнаграждение за м.12.2024 г.; издадена е заповед № 54-4/05.01.2025 г., връчена на 04.02.2025 г. , с която ответникът е прекратил ТПО на ищцата, считано от 05.01.2025 г. в трудовата книжка на ищцата е вписано основание за прекратяване на ТПО – чл.325, ал.1 КТ и дата на прекратяване – 05.01.2025 г.

Страните не спорят относно размерите на предявените искове.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В случая страните не спорят относно обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено, като ищцата оспорва единствено основанието за прекратяване. В този случай единственият път за защита е кумулативно съединяване на конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, защото чрез тях се постига промяна в правното положение на страните, промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор /в посочения смисъл - решение № 179 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 509/2020 г. на ВКС, III ГО/.

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника валидно е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение.

В случая страните не спорят относно възникването на трудово правоотношение помежду им по силата на трудов договор № 54/17.03.2022 г., в изпълнение на който ищцата е заемала при ответника длъжността „********“.

Безспорно е между страните също, че: с анекс № 1/19.10.2023 г. е изменен чл. 14.1 от трудов договор № 4

54/17.03.2022 г., като срокът на предизвестието се променя от 30 работни дни на 3 месеца за всяка от страните; последното изменение в размера на трудовото възнаграждение е направено с допълнително споразумение № 54-3/01.10.2024 г., с което ТВ е изменено на 2 865, 18 лв.; на 06.12.2024 г. ищцата е подала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 06.12.2024 г., а в условията на евентуалност – на основание чл. 326 ал. 1 КТ; в отговор, работодателят й е предложил увеличение на трудовото възнаграждение; на 07.12.2024 г. ищцата е отказала предложението; ответникът е приел молбата на ищцата по чл.326, ал.1 КТ за едностранно прекратяване на ТПО с предизвестие, изтичащо на 06.03.2025 г.

Безспорно е между страните, че в срока на предизвестието ищцата е подала при ответника молба с вх. № 19/16.01.2025 г. за прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради неизплащане на дължимото трудово възнаграждение за м.12.2024 г.

Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, според която при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването му, не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.

327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение /в посочения смисъл – решение № 289 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. на ВКС, IV ГО/.

Независимо от горното, за пълнота в случая следва да се посочи, че за ищцата се е осъществило основанието по чл.327, ал.1, т.2 КТ. Видно от представения по делото трудов договор, трудовото възнаграждение се заплаща по банков път по сметка на служителя до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи (чл.5.1). Следователно, трудовото възнаграждение за м.12.2024 г. е дължимо до 10.01.2025 г. Видно от представения по делото отчет от сметка на ищцата от 18.01.2025 г. (л.33 от 5 делото), трудовото възнаграждение за м.12.2024 г. й е преведено на 17.01.2025 г., т.е. със забава от страна на работодателя.