Решение № 1386 от 26.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1386 гр. Пловдив, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330110982 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от К. Й. Б. против Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление – Пловдив, осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 399, 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени на собствения на ищеца лек автомобил „Мерцедес Бенц“, модел ***** с *****, вследствие на пътнотранспортно произшествие, претърпяно на *****, около 18,20 ч. на *****, в района на 4-ти км. в посока от с. Б. към гр. П., при попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законна лихва, считано от датата на настъпване на произшествието – *****, до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на *****, около 18,20 ч. при движение на *****, в района на 4-ти км. в посока от с. Б. към гр. П, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Бенц“, модел ***** с *****, попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, пълна с дъждовна вода.

Обстоятелството, че дупката била запълнена с дъждовна вода представлявало обективна пречка за възприемане и реагиране на препятствието, като сочи, че дупката не е била обозначена и сигнализирана. Твърди, че в автомобила пътувал с още един пътник. Сочи, че след инцидента спрял и установил наличието на двете десни гуми са спукани и двете десни джанти са увредени, като автомобилът не можел да се движи на собствен ход, поради което била извикана пътна помощ. Сочи, че метеорологичната обстановка била влошена, 1 поради наличието на силен дъжд, като в района възникнали и други произшествия, поради което полицейските органи предложили на водача на автомобила да посети районното управление в друг ден за съставяне на протокол за ПТП, като бил съставен Протокол за ПТП № ***** г. Твърди, че по фактура № ***** г. заплатил в полза на „Аутогаз Център“ ООД сумата от 67, 20 лв. с ДДС за ремонт на гуми и изправяне на джанти, а по фактура № ***** г. заплатил в полза на „Даника – 2002“ ЕООД сумата от общо 399, 20 лв. с ДДС за закупуване на 2 бр. гуми и 2 бр. вентили. Сочи, че бездействието на служителите на ответника по поддържане на пътя са довели до настъпване на процесния инцидент, поради което ответника следва да отговаря за репариране на причинените вреди. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва факта на настъпване на произшествието на републикански път по описания в исковата молба начин, както вида и размера на настъпилите вреди и наличието на задължение за заплащане на обезщетение и наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното произшествие и вредите.

Оспорва факта на настъпване на произшествието при описаната в протокола за ПТП пътна обстановка, като твърди, че протоколът за ПТП не се ползва с доказателствена стойност досежно механизма на пътно-транспортното произшествие и поведението на водача. Твърди, че настъпване на произшествието се дължи на поведението на водача, което счита за неуместно, като последният управлявал автомобила с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Оспорва настъпването на вредите, тяхната стойност, както и факта на реалното заплащане на стойността на вредите към посочените в исковата молба сервизи. Релевира възражение за съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като моли за намаляване на обезщетението. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които ответникът, е възложил подръжката на републиканската пътна инфраструктура.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа 2 при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, като признато от правото юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Обстоятелството, че увреденият лек автомобил „Мерцедес Бенц“, модел ***** с ***** е собственост на ищеца К.Б. се установява от представеното по делото Свидетелство за регистрация, Част I. Това обстоятелство не е спорно между страните.

По делото е представен Протокол за ПТП № ***** г., съставен от ***** към РУ – Труд. От така приложения протокол за ПТП се установява, че последният е съставен по данни на ищеца, в който са обективирани данни за настъпило на ***** в 18:20 ч. произшествие, настъпило с К.Б., посочен като участник № 2 – водач на лек автомобил „Мерцедес Бенц“, модел ***** с *****, собственост на К.Б., който при движение по път *****, км. 4, Ц., в тъмната част на денонощието преминава през необозначена дупка на пътното платно пълна с дъждовна вода, като се увреждат десните гуми и джанти. В протокола е обективирана схема на ПТП, като е посочено, че дупката е с размери 80х80 см. и дълбочина от 15 см.

Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 201 1г. на ВКС, II 3

ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

Константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила.

В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.

Следователно, когато пътнотранспортното произшествие не е посетено на място от органи на МВР, поради липса на подаден сигнал за това, е допустимо, произшествието да бъде установено със съставяне на протокол за настъпването му, ако полицейските органи са уведомени от водача, но и след депозиране на писмено заявление от участника за настъпване на събитието.

Когато от произшествеитео са пострадали лица, съставянето на протокол за ПТП чрез посещение на място от органите на полицията е задължително.

Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за 4 условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.

В случая представения по делото протокол за ПТП е съставен по данни на водача на увреденото моторно превозно средство, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Обстоятелството, че на участък на пътното платно на път *****, км. 4, Ц. процесният лек автомобил преминава през необезопасена дупка с размери 80 х 80 см. и дълбочина 15 см., пълна с дъждовна вода, се установява от изслушаните в производството по делото свидетелски показания.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля Д.

Й. Б., който свидетелства, че на ***** се е возил в колата на неговия брат, когато навлезли в дупка, която не била обозначена и била пълна с вода.

Движели се в посока гр. П. от с. Б.. Спукали се двете гуми от дясната страна на автомобила, колата не можела да продължи на собствен ход, поради което повикали полиция и пътна помощ. Имало още коли със спукани гуми от тази дупка. Твърди, че и джантите били изкривени. Свидетелства, че занесли гумите на вулканизатор и ги залепили, но казали, че не могат да се ползват, поради което се наложило закупуване на нови гуми, а спуканите гуми, които следвало да заменят били закупени преди няколко дни – били чисто нови зимни гуми.