Решение № 3362 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3362 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100510980 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12407 от 25.06.2025 г. по гр. д. № 61803 от 2024 г. Софийският районен съд е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК: 201995159, против „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 131468980, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1,08 лв., представляваща платена без основание и подлежаща на връщане според издаденото от ответника кредитно известие № 652959449/31.01.2021 г. сума за начислени от ответника месечни абонаментни такси за предоставени мобилни услуги през периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. по сключен от страните договор № 503554975 и Приложение № 1/03.12.2021г. към него, за която сума е издадена фактура № 442095293/04.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба - 18.10.2024 г. до окончателното плащане.

Осъдил е ищеца да заплати на ответника сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът „Минолби“ ЕООД е подал въззивна жалба срещу решението, в която развива съображения за неправилност на същото. Поддържа, че било налице съдебно и извънсъдебно признание на факта, че ищецът е заплатил на ответника процесната сума без основание. Подробно аргументира, че е ирелевантно кой е фактическият платец на сумата, след като се погасявал чужд дълг, като в тази връзка намирали приложение и разпоредбите на чл. 73 ЗЗД и чл. 301 от ТЗ. Навежда съображения и в насока, че липсвало основание да се начислява сума за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г., поради липса на такава уговорка между страните. Настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът „А1 България“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който 1 оспорва същата. Излага подробни аргументи, че не било доказано ищецът да е заплащал процесната сума, поради което и нямало основание същата да му се възстановява. Макар ищцовото дружество да е задължено лице, не било доказано неговото имущество да е намаляло с плащането на процесната сума, поради което правилно според въззиваемия районният съд е отхвърлил иска. Навежда съображения, че от кредитното известие не следвал изводът, че е налице извънсъдебно признание на факта, че „Минолби“ ЕООД е фактически платец на фактурата. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1,08 лева, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975 и Приложение № 1/03.12.2021 г. към него за месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура № 442095293 за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. за мобилен телефонен номер ********.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети). Твърди се, че ответникът фактурирал сбор от месечни абонаментни такси, които били различни като стойност от договорените такива. Сочи, че ответникът е издал фактура с № 442095293, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга № ******** - 13,92 лв. без ДДС. Твърди се, че ищцовото дружество е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка ищецът установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги - общо в размер на 0,90 лв. без ДДС, или 1,08 лв. с ДДС.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на сключен договор между страните, посочен в исковата молба. Не оспорва и наличие на заплатена претендираната по делото сума в размер на 1,08 лв. с ДДС, която е начислена във фактура с № 442095293 за мобилна услуга № ********. Твърди, че в представената по делото фактура е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните са уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга „A1 М клас“ от 14.10.2019 г., Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г. Сочи, че в процесната фактура всички суми са начислени, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата.

Твърди още, че ищецът не е заплатил процесната сума, доколкото ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на процесния договор, поради което сумата е заплатена от друго лице, ползвател на услугата, и следва да се възстанови на него, а не на ищеца.

С определението по чл. 140 от ГПК, съдържащо обявения за окончателен доклад на делото, са обявени за безспорни обстоятелствата, че между страните е сключен посоченият в исковата молба договор за мобилни услуги с приложенията към него, че ответникът е предоставил на ищеца уговорените услуги и че процесната фактура е издадена и сумите по нея са платени.

С решението си по делото СРС е отхвърлил иска, като е приел, че по делото не е доказано, че именно имуществото на ищцовото дружество е намаляло с погасяването на процесната сума.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, поради следните съображения.

Основният спорен въпрос, пренесен пред въззивния съд, е, дали ищецът е обеднял, при положение че не е доказано кой е фактическият платец на процесната сума и чие имущество реално е намаляло.

За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника е да установи основанието, на което да я задържа.

Безспорно по делото е, че задължено лице по процесната фактура е „Минолби“ ЕООД, както и че сумата по нея /част от която е процесната/ е погасена. На основание чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението.

Предвид посоченото, налице е обедняване от страна на „Минолби“ ЕООД с оглед извършеното плащане на задължението по процесната фактура, дори същото да е извършено от трето лице, доколкото „Минолби“ ЕООД би дължало заплатената сума в полза на третото лице, извършило плащането (чл. 74 ЗЗД). Вътрешните отношения между задълженото лице „Минолби“ ЕООД и фактическия платец на задължението не се отразяват нито на погасителния ефект на плащането, нито на основателността на претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на неоснователно получената от името и за сметка на длъжника сума. В случая задължението не е с оглед личността, а ответникът не твърди плащането от третото лице да е извършено поради грешка.

Без значение е обстоятелството, дали ищецът е извършвал търговска дейност, с колко служители е разполагал и как е осъществявал финансовата си отчетност – тези обстоятелства не са релевантни за дължимостта на претендираната сума.

В допълнение следва да се посочи, че фактът на плащане от трето лице не може да се предполага, а подлежи на доказване от ответника, тъй като в случая той твърди този факт. Липсват обаче доказателства, че трето лице е заплатило процесната сума, а доводите на ответника в тази насока почиват на предположения. Напротив, съвкупният анализ на представените доказателства подкрепя извода, че претендираната сума е заплатена от името и за сметка на ищеца „Минолби“ ЕООД без основание и следва да бъде възстановена именно на него. Установява се, че процесната фактура за процесната мобилна услуга е издадена от „А1 България“ ЕАД на „Минолби“ ЕООД по съществуващото между страните правоотношение. На второ място, липсва спор между страните, че сумата по фактурата е погасена чрез плащане.

На трето място, страните не спорят, че ответникът е издал в полза на ищеца кредитно известие към процесната фактура за сумата от 1,08 лева с включен ДДС, с което е намалена на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС данъчната основа по платената фактура.

Издаването на кредитно известие към платена фактура е свързано по силата на закона със задължение за възстановяване на сумата по кредитното известие в полза на лицето, на което е издадено /чл. 115, ал. 2 ЗДДС/.

Претенцията на ищеца е основателна и като я е отхвърлил СРС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен.

По разноските:

3

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът /въззивник/, като следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски пред СРС.

Пред СРС ищецът е сторил разноски в общ размер от 250 лв. /50 лв. за държавна такса и 200 лв. за адвокатски хонорар/, която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати. Ответното дружество не е направило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Пред въззивния съд ищецът е извършил съдебни разноски в общ размер от 75 лв. /25 лв. за държавна такса и 50 лв. за адвокатски хонорар/, която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, направено в становище от 24.04.2026 г., не следва да се обсъжда, тъй като не е мотивирано. Съгласно последното изменение на чл. 78, ал. 5 ГПК (Обн. – ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

На ищеца не следва да се присъждат допълнително разноски за изпращане на съдебни книжа по пощата, тъй като тези разходи са сторени по негова воля, а не е задължително кореспонденцията със съда да се осъществява чрез пощенски оператор.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 12407 от 25.06.2025 г. по гр. д. № 61803 от 2024 г. на Софийския районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 131468980 да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК: 201995159, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 0,55 евро /превалутирани 1,08 лв./, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975 и Приложение № 1/03.12.2021 г. към него за месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура № 442095293/04.01.2022 г. за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., начислени за мобилен телефонен номер ********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба - 18.10.2024 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:

131468980 да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК: 201995159 сумата от 127,82 евро /превалутирани 250 лв./, представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата от 38,35 евро /превалутирани 75 лв./, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.