Определение № 225 от 24.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Варна, 24.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600305 по описа за 2026 година , при произнасянето взе предвид следното:

В производство по глава ХХІІ от НПК се проверява законосъобразността на определение от 05.08.2026 година по ЧНД №1265/2026 година, с което състав на Окръжен съд – Варна не е уважил молбата на осъдения С. Д. за неговото условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода, наложено му по ЧНД № 216/2025 година.

Въззивната проверка е предизвикана от частна жалба на осъдения, подадена чрез упълномощен защитник, в която се оспорва оценката на доказателствата относно поправянето. Според частния жалбоподател, първоинстанционният съд не е оценил обективно и пълно данните за личността му, извеждайки едностранчиво изводите си само върху писмените документи в досието, без да отчита наркотичната зависимост на Д., която не може да бъде преодоляна в мястото за лишаване от свобода (МЛС). Твърди се, че личната превенция по чл. 36 от НК е непостижима в контролираната среда и за нейното осъществяване се прави искане за условно предсрочно освобождаване на осъдения Д., с прилагане на мярка за пробационен надзор по чл. 42а, ал.2, т.4 от НК, по който начин ще се създадат предпоставки за излекуването му от зависимостта.

Срещу частната жалба е постъпило мотивирано писмено възражение от Началника на Затвора - Варна, в което се развиват съображения, че с инструментариума на пенитенциарното третиране е установен високият риск, който частният жалбоподател представлява за обществото, припомня се неизчерпеният ресурс на прогресивната система при изпълнение на наказанието до най-лекия възможен режим, поради което се поддържа, че 1 прилагането на института по чл.70 от НК на този етап не би почивал на закона.

Съдебният състав на Апелативен съд – Варна, след като се запозна с доводите в частната жалба и в писменото възражение, както и с материалите по делото, приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима, преценена по същество тя е неоснователна.

Съдебното производство в първата инстанция е по инициатива на осъдения – с молба по чл. 437, ал. 2 от НПК Д., чрез упълномощен адвокат, е заявил желание за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода, наложено му по ЧНД № 216/2025 година по описа на Районен съд - Балчик. В молбата, освен данни по обективния критерий, са изложени твърдения за изключително добро поведение на осъдения – не е конфликтен, работи на външен обект, има награди, спазва дисциплина и дължимо поведение в МЛС, което за иницииращият производството означава, че е осъзнал неправомерното си поведение и „се е поправил в много голяма степен “ (цит. абз последен, л. 25 от първоинстанционното дело).

Окръжният съд е разгледал молбата в открито съдебно заседание, спазвайки основните принципи в НПК.

На база на проведеното писмено доказване, контролираната инстанция правилно е установила наличието на предпоставката по чл. 70, ал. 1, т.1 от НК – частният жалбоподател е постъпил в МЛС на 09.04.2025 година за изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено по реда на чл. 25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК по горепосоченото НЧД, при условията на общ режим.

Данни във връзка с процеса на поправяне са събрани от доказателства, очертани в чл. 439а, ал. 2 от НПК. Собствената оценка на настоящия състав води до извод, че частният жалбоподател не е дал доказателства за своето поправяне, поради което решението на окръжния съд да не приложи института по чл. 70, ал.1 от НК е законосъобразно.

Преди да развие съображенията си по факултативния критерий за условно предсрочно освобождаване, настоящият състав припомня, че доказателства за преждевременно постигане на целта по чл. 36 от НК са оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, индивидуалният план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и всички други данни за поведението на осъдения по време на изпълняване на наказанието. В процесния казус защитата не е проявила собствена инициатива за събиране на данни по факултативния критерий на чл. 70 от НК, съгласявайки се установяването на относимите фактически обстоятелства да се реализира на основание писмените доказателства в досието на Д.. А те (тези доказателства) сочат, че:

1. Към момента на провеждане на оценката по чл. 155 от ЗИНЗС на 2

22.04.2025 година, при осъдения е бил диагностициран утвърден модел на престъпно поведение, най-вече към собствеността на гражданите, съпътстван с непоемане на лична отговорност за извършеното. Отношение към трайно изградените престъпни навици са проявявали фактори за фактическа неграмотност, неумение за управление на финансите, злоупотреба с наркотици, криминална среда, невъзможност да се разпознават своевременно проблемите и да се търси тяхно законосъобразно решение. На база на резултатите от оценката е проведено индивидуално планиране на присъдата.

2. В периода от 27.05.2025г. до 30.10.2025г. са били издадени шест заповеди на началника на ЗО „Разделна“ за устройване на осъдения на доброволен труд. Въззивният състав установява, че в становището на ИСДВР (виж л.9 от първоинстанционното дело) е посочена и заповед №240/07.05.2026 година – такава не се съдържа в досието, пак там е направено позоваване на данни за нарушаване на трудовата дисциплина от страна на Д. на външен обект, което твърдение също е неподкрепено от съответни писмени доказателства и затова не се приема за несъмнено установено.

3.На 05.05.2026 година е бил изготвен текущ доклад, на чиято база въззивният състав достига до извод, че осъденият: а)има положителна промяна по отношение на осъзнаване и приемане на причините, довели го до лишаване от свобода, но не е дал все още доказателства за трайно разграждане на морално-волевия модел относно начин на живот, още по-малко за преизграждането на този модел в такъв, подчинен на закона и правилата на обществото; б)не може осъзнато и категорично да се противопоставя на влиянието на лица с криминален стереотип; в)има ограничен потенциал в планиране и управление на целите, полага труд формално.

В обсъждания доклад се съдържат данни за употреба от страна на Д. на ПАВ в условията на МЛС, по които е необходимо да се направят известни уточнения. В досието на частния жалбоподател са приложени заповеди №№ 406/03.07.2025 година, 006-11-49/12.01.2026 година и 006-11-161/24.04.2026 година – първата е за налагане на дисциплинарно наказание, т.к. осъденият е отказал да му бъде направен тест за употреба на ПАВ, втората заповед е за отмяна и заличаване на наказанието по заповед № 406, третата заповед е издадена на основание чл.98, ал.1, т.2 от ЗИНЗС и от нейното съдържание става ясно, че е заличено и отменено наложено дисциплинарно наказание по заповед № 517/02.09.2026 година, каквато заповед не се съдържа в досието.

При това положение и след оценка на относимите данни, изводът на окръжния съд, че частният жалбоподател е дисциплинарно наказван, не се споделя. На база на приложено в първоинстанционното ЧНД извлечение от регистър на ИСИН, в който е направено вписване за отказ от страна на частния жалбоподател от тестване за употреба на ПАВ на 29.05.2025 година в 17.17 часа, въззивният състав се съгласява с фактическия извод на първоинстанционния съд за доказана продължаваща употреба на наркотични вещества от страна на осъдения в МЛС.

3

4. Спрямо Д. действа индивидуален план за изпълнение на присъдата от 07.05.2026 година, който предвижда цели и задачи в зоните на умение за мислене, отношение към правонарушението , начин на живот и обкръжение Или, ако изведените дотук фактически обстоятелства се обобщят спрямо предмета на доказване, налага се извод, че към настоящия момент частният жалбоподател не е дал доказателства за своето поправяне. Същият се намира в условията на прогресивната система при изпълнение на наказанието, без все още обективно да показва мотивация да преодолее криминогенния модел на поведение. В основата на подобно благоприятно развитие стои най-напред осъзнаване на причините за извършените престъпления, обхванати от наказаната реална разнородна съвкупност, но осъденият не проявява достатъчна активност и целенасоченост за удовлетворяване на този критерий.

Както в началото на настоящето определение бе посочено, оценката по чл. 155 от ЗИНЗС диагностицира дефицити в образователен план, по отношение на средата и финансовата грамотност, като с оглед данните в текущия доклад, както и предвид съдържанието на актуалния план на присъдата, тези рискови фактори са все още актуални. При това положение, несъмнено за ранна ресоциализация няма доказателствена основа. Всъщност и самият осъден, чрез своя адвокат, дава индикация, че е съгласен с този извод, защото в молбата, инициираща процедурата по УПО се потвърждава, че преждевременното поправяне не е настъпило.

Дали продължаващата зависимост от употреба на ПАВ у частния жалбоподател може да се преодолее в МЛС е въпрос на личен ресурс за осъзнаване на проблема и неговото елиминиране, за каквото желано развитие той не дава доказателства.

Предвид изложеното, настоящият състав на Апелативен съд-Варна счете частната жалба за неоснователна и

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 05.08.2026 година по ЧНД №1265/2026 година по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4