Решение № 148 от 01.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Невена Грозева

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Ивайло Симов като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200192 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационни жалби на подсъдимата Н. Т. М. чрез упълномощения й защитник адв. К. и на подсъдимия К. Г. П. чрез упълномощения му защитник адв. Д. срещу нова въззивна присъда № 9/27.11.2023 г. на Апелативен съд –гр. Пловдив, постановена по в.н.о.х.д. № 465/2023 г.

В касационнните жалби на защитата на подсъдимите М. и П. са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се правят аналогични алтернативни искания за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимите по всички обвинения, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или като втора алтернатива за намаляване на наложеното на подсъдимите наказание.

В писмено допълнение към касационнната жалба на подсъдимия П., / наименувано допълнителна касационна жалба/ постъпило в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК се излагат детайлни съображения в подкрепа на наведените касационни основания.по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК.

Твърди се неправилна доказателствена оценка на многобройните свидетелски показания на свидетеля А. Я. по делото, които са противоречиви и взаимно изключващи се по съществени 1 за обвинението обстоятелства, както и че при оценката им съдът не се е съобразил със забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК като е кредитирал приобщените по чл. 281, ал. 4 показания от досъдебното производство, без да бъдат подкрепени от други доказателства.

Оспорва се и кредитирането на показанията на свидетелката М. от досъдебното производство, /приобщени по същия процесуален ред/ които според защитата са изолиран доказателствен източник и неправилно са послужили за формиране на фактическите изводи на въззивния съд. Отделно се сочи, че цитираните показания на М. противоречат на депозираните от свидетеля Карамитев и не намират опора в други доказателствени източници.

Защитата счита, че изводите на въззивния съд по фактите на двете обвинения за предадени на подсъдимия П. парични суми, тяхната стойност и целта, с която подсъдимият ги е получил са основани на предположения и при неправилна интерпретация на съдържанието на събраните доказателства, което оценява като съществен процесуален порок в дейността на контролираната въззивна инстанция. Сочи, че въззивната присъда е постановена при липса на мотиви, поради тяхната непълнота и неяснота за съображенията, по които се кредитират противоречиви доказателствени средства, което съвкупно с останалите процесуални нарушения налага да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В писменото допълнение към касационнната жалба на подсъдимата М. се съдържат доводи за липса на мотиви „по основни факти от обективната страна на деянието, за което подсъдимата е призната за виновна“ и за основаване на недопустими предположения на изводите на съда по фактите на обвинението. Твърди се, че в мотивите на апелативния съд не е изложена фактическата обстановка, която съдът приема за установена, а е описана само тази, която е възприел първоинстанционният съд, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 339, ал.1, вр.ал.305, ал. 3 от НПК относно съдържанието на въззивния съдебен акт и е довело до вътрешни противоречия в мотивировката на въззивната присъда.

В допълнението се излагат аналогични доводи, /отнесени и към двете обвинения/ за неправилна оценка на показанията на свидетеля Я., аналогични по характер с посочените в допълнението към жалбата на подсъдимия П.; за липса на установен точен размер на дадения от подсъдимата дар в парична сума на подсъдимия П. с посредничеството на свидетеля Я., като приетият размер от 300 лв. е основан изцяло на предположения, в това число и относно отварянето на плика от негова страна, за да възприеме какво съдържа, което представлява съществен процесуален порок.

Навежда се и довод за нарушение на разпоредбата на чл. 289, ал.2 от НПК чрез отправянето на въпрос към подсъдимата от апелативната инстанция за това дали желае съдът да се произнесе с присъда по обвинението, за което давността е изтекла, без да се конкретизира за кое от предявените обвинения става въпрос, което се оценява като процесуално нарушение със съществен характер.

В заключение се поддържа искането за връщане на делото за ново разглеждане от друг 2 въззивен състав.

Пред касационната инстанция подсъдимата М. се представлява от упълномощения защитник адв. К., който поддържа касационната жалба на подзащитната си и допълнението към нея относно касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК и с направеното искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Подсъдимата М. в последната си дума пред ВКС моли за справедливост и за уважаване на касационната й жалба.

Подсъдимият П., редовно уведомен за съдебното заседание пред ВКС, не се явява.

Представлява се от упълномощения защитник адв. Д., който моли да се уважи касационнната жалба на подзащитния му и да се отмени присъдата на апелативния съд като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Заявява, че поддържа искането за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира касационните жалби на двамата подсъдими за неоснователни и счита, че следва да бъдат оставени без уважение. Сочи, че присъдата на апелативния съд е правилна и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на изменение на обвинението по чл. 282 от НК в такова по чл.

283 от НК счита, че са спазени всички изисквания на процесуалния закон, а наложените наказания намира за справедливо отмерени, поради което счита, че новата присъда следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационните жалби на подсъдимите П. и М. и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивното производство по делото, в което е постановена новата присъда, предмет на настоящата касационна проверка е второ по ред след като по протест на прокурора с решение на АС – Пловдив № 64/10.04.2019 г. по в.н.о.х.д.№ 647/2018 г.е отменена присъда № 75/15.10.2018 г. по н.о.х.д. № 2172/17 г. на Окръжен съд – Пловдив, с която подсъдимите П. и М. са били оправдани по предявените им обвинения в цялост.

При новото разглеждане на делото е постановена присъда № 260010/23.03.2022 г. на Окръжен съд-гр. Пловдив по н.о.х.д. № 769/2019 г., с която подсъдимите К. Г. П. и Н. Т. М. са признати за невиновни в извършване на престъпленията, за които са предадени на съд, съответно подсъдимият П. - по чл. 302, т.1, б.“б“, вр. чл.301, ал.3, вр. ал.1 от НК;по чл. 282, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 304б, ал. 1 от НК, а подсъдимата М. - по чл. 304а, вр, чл. 304, ал.1 от НК и по чл. 304б, ал. 2 от НК, като на осн. чл. 304 от НПК са оправдани по същите.

С присъдата окръжният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото и на осн. чл. 190, ал.1 от НПК е възложил направените разноски в тежест на държавата по всички 3 предявени обвинения.

С нова въззивна присъда № 9/27.11.2023 г. на Апелативен съд –гр. Пловдив, постановена по в.н.о.х.д. № 465/2023 г. присъдата на окръжния съд е била отменена в частта относно оправдателните диспозитиви и разноските по делото и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият К. Г. П. е признат за виновен в това, че през периода месец април – 14.05.2013 г. в /населено място/, /област/, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение като изпълняващ длъжността кмет на община /населено място/ е приел от подсъдимата М. дар (пари в размер на 300 лв.), който не му се следва, за да извърши друго престъпление във връзка със службата си – по чл. 283 от НК: да използва своето служебно положение, за да набави за /фирма/ /населено място/ противозаконна облага, като му осигури класирането на първо място в обявения същата година конкурс за възлагане на обществена поръчка по ЗОП(отм.) с предмет „ Доставка на хранителни продукти за ОДЗ гр. /населено място/ и за Домашен социален патронаж гр. /населено място/“, поради което и на осн. чл. 302, т.1, б. „б“, вр. чл. 301, ал. 3, вр. ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 и ал. 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и лишаване от право да заема длъжността „кмет“ за срок от три години, като съдът го признава за невиновен и го оправдава по обвинението престъпление по чл. 282 от НК да е във връзка със службата и за разликата до стойността от 3000 лв. относно размера на дара.

На осн.чл. 307а от НК сумата от 300 лв. е присъдена в полза на държавата, която да се заплати от подсъдимия П..

Със същата присъда подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 14.05.2013 г. в гр.

/населено място/. /област/ като длъжностно лице, изпълняващо длъжността кмет на Община /населено място/ е използвал своето служебно положение, за да набави за /фирма/ /населено място/ противозаконна облага, изразяваща се в класирането му на първо място в проведения през 2013 г. година конкурс за възлагане на обществена поръчка по ЗОП (отм.) с предмет „Доставка на хранителни продукти за ОДЗ гр. /населено място/ и за Домашен социален патронаж гр. /населено място/“ - престъпление по чл. 283 от НК и на осн.чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.4 от НК не го наказва и прекратява наказателното производство в тази му част, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване на престъплението, като го признава за невиновен по първоначално предявеното обвинение по чл. 282 от НК и го оправдава по същото.

С присъдата на апелативния съд подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 10.06.2014 г. в гр. /населено място/ е приел от подсъдимата М. дар (пари в размер на 300 лв.), който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение /определяне на изпълнител по обявената същата година обществена поръчка по ЗОП(отм.) с предмет „Доставка на хранителни продукти за ОДЗ гр. /населено място/ и за Домашен социален патронаж гр. /населено място/“ /от страна на длъжностното лице А. С.С. - член на комисията за за провеждане на процедурата по обществената поръчка, назначена със заповед 429/27.05.2014 г. на изпълняващия длъжността кмет на Община /населено място/ във връзка със службата й, поради което и на осн. чл. 304б, ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е 4 осъден на наказание „пробация“ с пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т.1, 2 от НК за срок от една година, като е оправдан за разликата до сумата от 1200 лв. относно стойността на дара.

На осн.чл. 307а от НК сумата от 300 лв. е присъдена в полза на държавата, която да се заплати от подсъдимия П..

С присъдата на апелативния съд подсъдимата Н. Т. М. е призната за виновна в това, че през периода месец април – 14.05.2013 г. в /населено място/, /област/ е дала на длъжностно лице, подсъдимия П., заемащ отговорно служебно положение като изпълняващ длъжността кмет на община /населено място/, дар (пари в размер на 300 лв.) който не му се следва, за да извърши действие по служба като осигури класирането на първо място на собственото й /фирма/ /населено място/ в обявения същата година конкурс за възлагане на обществена поръчка по ЗОП(отм.) с предмет „Доставка на хранителни продукти за ОДЗ гр. /населено място/ и за Домашен социален патронаж гр. /населено място/“, поради което и на осн. чл.