Решение № 388 от 30.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА

Административно наказателно дело № 20241110218147 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ал. Т. Т. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 51333602/03.03.2023 г.,издадена от полицейски орган при ОСПС – СДВР Р. Л. К., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържана жалбоподателката за срок до 24 часа.

Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 5457/2023 г. по описа на СРС, НО, като след обезсилване на решението по това дело от VIII касационен състав на АССГ, същото е върнато за разглеждане от друг състав на съда, вследствие на което е образувано производството пред настоящия съдебен състав.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт, като се оспорват изложените в него основания за издаването му, поради което се иска отмяната му. Твърди се, че жалбоподателката не е разбрала за какво е била задържана и задържането й противоречи на чл. 5 от КЗПЧОС. Иска се присъждане и на направените разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява, като не е била намерена въпреки трикратно посещение на посочения от нея адрес за призоваване.

Ответникът полицейски орган при ОСПС – СДВР Р. Л. К., не се явява лично, като се представлява от юрк. В-Г., редовно упълномощена, която оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразността на процесната заповед за задържане, като поддържа становище, че са спазени фактическите и правни основания за задържането. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за 1 прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийска районна прокуратура – редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за задържане на лице рег. № 51333-602/03.03.2023 г.,издадена от полицейски орган при ОСПС – СДВР Р. Л. К., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържана жалбоподателката за срок до 24 часа. Като основание за задържането е посочено "чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 345, ал. 1 от НК спряна на бул. Княгиня Мария Луиза срещу ЦУМ, управлява МПС с танела, която не е издадена от съответните органи“. Заповедта за задържане е връчена на жалбоподателката, за което свидетелства разписката към заповедта.

Жалбоподателката е била задържана на посочената дата в 12:25 часа и била освободена на същия ден около 23.05 ч. След задържането е бил извършен личен обиск на жалбоподателката.

Към административната преписка са приложени протокол за личен обиск, декларация за правата на задържаното лице от жалбоподателката, разписка за върнати вещи на задържаното лице, и други документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, на база на които се установява приетата от съда фактическа обстановка.

Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по предвидения в закона ред в своята съвкупност, като го намира за непротиворечив и допълващ се поотделно и в своята съвкупност.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.

Оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен административен орган 2 съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му - да обжалва пред съда законността на задържането; - на адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ; - на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; - да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; - да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР към момента на задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането е проявление на разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело C‑608/21 с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се 3 допуска обаче тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.

В случая в оспорената заповед като фактическото основание за задържането е посочено „спряна на бул.”Мария Луиза” срещу ЦУМ, като управлява МПС с табела, която не е издадена от съответните органи”, с което се изпълнява изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2, предложение първо от ЗМВР за излагане на фактическите основания за задържане на лицето. Словесно е отразено фактическото основание за задържане на лицето. Посочено е и правното основание. От този начин на отразяване на юридическите и фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за задържане става ясно въз основа на какви факти административният орган е направил своето обосновано предположение за евентуалната съпричастност на задържаната Т. в извършване на конкретно престъпление и за необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка, а именно задържане. Съответно налага се изводът, че заповедта е мотивирана и няма основания за отмяната на заповедта само на формално основание.

За издаване на съответната заповед по този ред и конкретно на посоченото основание по, ал.

1, т. 1 на чл. 72 от ЗМВР, законът не изисква полицейският орган да разполага с категорични доказателства за извършено престъпление.

Задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление, като предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.

За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Това дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, дори без да е изпълнено условието за точна квалификация на деянието, а още по-малко се изисква престъплението да е несъмнено и категорично установено или съпричастността на лицето към него. Въпросът дали конкретното лице е извършител на конкретно престъпно деяние по НК и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето с конкретното престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Понятието „данни“ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 4

ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК, нито изисква достатъчно доказателства за извършено престъпление. Необходимо е само да се констатира наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което не е оборено към момента на взимане на ПАМ. Това дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието.

Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на наказателното производство. Необходимо е данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението да са установени преди извършване на задържането. Противното би породило риск от произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й. Установяването на данните е в тежест на административния орган.