Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2698 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3074/2023
Вид
Определение № 2698
Подписан
17.11.2023
В сила
17.11.2023
Състав
Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.229, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 628 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 631, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2698 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503074 по описа за 2023 година Производството е по чл. 278 ГПК .

Производството е образувано по частна жалба на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ против Определение № 7946/29.09.2023, гр.д.

№3281/2023, ПРС, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по дело №С-435/23 на СЕС.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като развива съображения, че този случай не е сред изрично предвидените хипотези на спиране на производството. Счита, че тълкуването по аналогия е недопустимо, т.к. се достига до разширяване на лимитивно очертани възможности, при които едно исково производство може да бъде спряно. Позовава се и на предходно решение на СЕС, което, според жалбоподателя дава разрешение на поставените въпроси. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на производството.

Ответната страна М. Д. Д. е подал отговор, в който оспорва подадената жалба.

Развива доводи, че поставените въпроси в процесното преюдициално запитване се различават от тези, по които вече се е произнесъл СЕС. Поддържа, че произнасянето по тези въпроси има отношение към разрешаването на повдигнатия спор. Позовава се и на съдебна практика на ВКС, според която при отправено от друг съд преюдициално запитване всеки съд, пред когото стои за разрешаване правен спор относно същите въпроси следва да спре производството пред себе си. Моли за потвърждаване на определението за спиране. Претендира разноски.

1

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

На съда му е служебно известно, че по в.гр. д. № 193/ 2023 г. СмОС е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) с въпроси, които са идентични с въпросите, които следва да се разрешат и по повдигнатия спор относно приложимото материално право. Касае се за спор относно приложението на материалния закон, във връзка с това, каква е нормалната продължителност на работното време на държавните служители в системата на МВР през нощта и дали тя е същата като за работниците и служителите, респ. допустимо ли е разлика в третирането на различите групи служители; допустимо ли е прилагане на задължителна национална съдебна практика ако това ще доводе до нарушаване на европейското законодателство. Въпросите, формулирани в отправеното запитване, се отнасят до тълкуването на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2002 г. и Хартата на основните права на ЕС. Образувано е дело С-435/ 23 г. на СЕС.

Настоящият състав счита, че следва да се съобрази с разясненията на ВКС, направени в О№ 194/1 8.06.20 г., по ч.т.д. № 751/20, 1 т.о., а именно, че доколкото чл.

628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото и доколкото решението на СЕС е задължително за всеки български съд (чл. 633 от ГПК ), то при отправено преюдициално запитване от един български съд, не е необходимо и останалите съдилища, пред които стоят за разрешаване същите въпроси да отправят преюдициални запитвания. Достатъчно е вторият съд да спре производството до постановяване на решението на СЕС. Подчертано е, че нормата на чл. 631, ал. 1 от ГПК не ограничава като правомощия за спиране само последната инстанция, а е относима и за всеки съд, който следва да разреши спор, изискващ тълкуване на същите разпоредби от правото на ЕС. Още повече, че съгл. чл. 633 от ГПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища в Република България.

Следователно, в случая пред съда има две възможности – да спре производството до постановяване на решението на СЕС или сам да отправи преюдициално запитване.

Второто, обаче е нецелесъобразно и нелогично, с оглед процесуалната икономия, т.к. на практика вече има образувано дело в СЕС за тълкуване на относимата правна материя.

Ето защо съдът намира, че са налице основания за спиране на производството с оглед разпоредбата на чл.229, ал.1, т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК до произнасяне на СЕС 2 по дело С-435/ 23. В същия смисъл, освен посочената практика на ВКС е и практиката на въззивната инстанция – О № 260048/ 19.10.20 г., ч. в. гр. д. № 518/ 20, ПАС, О №260046/ 19.10.20 г., ч. в. гр. д. № 503/20, ПАС и др..

По изложеното съдът намира, че постановеното определение за спиране на производството е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 400лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7946/29.09.2023, гр.д.№3281/2023, ПРС.

ОСЪЖДА ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, ЕИК 129011017, да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 400лв. разноски в производството.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3