Решение № 231 от 21.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Варна, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110115868 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П. П. С., ЕГН **********, с адрес: ****** срещу В. Х. В., ЕГН **********, и Г. К. В., ЕГН **********, и двамата с адрес: ****** иск с правно основание чл. чл. 73, ал. 1 ЗС за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 11131.20 лв. /а в условията на евентуалност при условията на разделност, като всеки един от ответниците заплати на ищеца половината от сумата 11131.20 лв., а именно: 5565.60 лв./, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран доход – от неотдаване под наем на апартамент № ** с идентификатор ****** находящ се в ****** ****** за периода 08.12.2018 г. – 30.05.2022 г., като в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за същите суми и за същия период поради неоснователното обогатяване на ответниците за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата 11131.20 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът П. П. С. твърди, че на 15.03.2001 г. по отношение на процесния апартамент № ** с идентификатор ****** находящ се в ****** ****** бил сключен предварителен договор за покупко-продажба между С. Ж. Ж. и ответника В. В.. Съобразно чл. 7 от същия владението върху имота било предадено на ответниците на датата на подписване на съглашението. Бил сключен и окончателен договор за извършената продажба, обективиран в Нотариален акт ****** от 2001 г. Страната счита, че процесният апартамент е придобит в режим на СИО, независимо, че страна по договора за покупко-продажба е само В. В., доколкото ответниците са в брак от 10.09.1989 г. Излага се, че междувременно било образувано производство за делба на апартамента, като съгласно влязлото в законна сила решение от 25.07.2012 г. на ВКС, имотът е допуснат до делба при определена квота за 1 ищеца от 16/36 ид. ч. Допълва, че С. Ж. Ж. бил изключен от делбеното производство. Ищецът навежда твърдения, че имотът е изнесен на публична продан, за което било образувано ИД № ****** по описа на ЧСИ Х. Г. рег. № *** с район на действие ОС – Варна, като с постановление за възлагане от 28.03.2022 г. по ИД, вписано в СП – Варна на 09.06.2022 г., същият бил възложен в полза на „О.“ ООД. Твърди се, че към настоящия момент е налице висящо производство по реда на чл. 124 ГПК, за което е образувано гр. д. № ****2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна от ответниците, за приемане за установено, че същите са собственици на имота, в рамките на който процес била издадена обезпечителна заповед в полза на ищците Г. и В. В.и, искането за която била продиктувана от насрочения за 09.03.2023 г. въвод във владение на имота. Ищецът сочи, че в хода на делото в Окръжен съд - Варна настоящите ответници са заявили, че упражняват фактическата власт върху апартамента, считано от подписването на процесния предварителен договор /15.03.2001 г./ до датата на депозиране на исковата им молба в съда /10.02.2023 г./. Ищцовата страна намира изложеното за своебразно признание за лишаването му от възможността да ползва имота си и да реализира доходи от същия, съобразно притежаваните от него ид. ч. В тази връзка излага, че средният пазарен наем за апартамента е 266.67 лв. /съобразно притежаваните от него идеални части/, поради което счита, че за процесния период му се следва сума в общ размер от 11131.20 лв., от които за 2018 г. – 206.40 лв., от 2019 г. до 2021 г. – по 3 200.04 лв. за всяка от трите години, а за 2022 г. – 1 324.68 лв. В съответствие с изложеното моли за уважаване на така заявената претенция за солидарното, евентуално разделно, осъждане на ответниците да заплатят в полза на ищеца процесната сума, на основание чл. 73 ЗС. В условията на евентуалност се иска осъждането им за същата сума на основание чл. 59 ЗЗД. Моли се за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното по делото на 07.01.2026 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Н. Б. се явява лично. Поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответниците се представляват от процесуалния им представител – адв.

Й. С., който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че е бил собственик на твърдените 16/36 ид. ч. от апартамент № ** с идентификатор ****** находящ се в ****** ****** през процесния период /08.12.2018 г. – 30.05.2022 г./, че ответниците недобросъвестно са владели имота през процесния период, че е бил лишен от възможността да ползва имота и да извлича ползи от него, както и каква е стойността на месечния пазарен наем за посочения период.

От представеното решение от 16.12.2005 г. по гр. д. № ****2001 г. по описа на ВРС, 30 състав, частично отменено с решение от 11.01.2010 г. по възз. гр. д. № ****2007 г. и решение от 25.07.2012 г. по гр. д. № ****2010 г. по описа на ВКС, I гр. о., се установява, че е допусната делба на процесния апартамент № **, с площ 114 кв. м. /съгласно КККР – самостоятелен обект с 2 идентификатор ******, като квотата в съсобствеността върху имота за ищеца П. П. С. е определена в размер на 16/36 ид. ч.

С решението за делба е изключен от делбата С. Ж. Ж., ЕГН **********.

Същият обаче на 15.03.2021 г. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на имота – процесният апартамент № **, находящ се в ****** ет. 5, с ответника В. Х. В.. Съгласно чл. 7 от договора, продавачът е предал на купувача владението върху имота, предмет на договора.

С нотариален акт за покупко-продажба от 30.11.2001 г. С. Ж. Ж. е продал на В. Х. В. /по време на брака му с ответницата Г. К. В./ горепосочения апартамент № **.

Искът за делба е вписан в СВп – гр. Варна преди тази разпоредителна сделка.

Ето защо и доколкото С. Ж. Ж. не е бил собственик на имота, то същият не е могъл да прехвърли валидно правото на собственост върху същия и следователно настоящите ответници не се легитимират като собственици на процесното жилище по силата на покупно-продажбата от 30.11.2011 г.

С решение № ****16.06.2017 г. по гр. д. № ****2001 г. по описа на ВРС, е постановено да бъде изнесен на публична продан процесният апартамент № **, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, като квотата на ищеца е в размер на 16/36 ид. ч.

Издаден е изпълнителен лист в тази връзка, като по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 28.03.2022 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** е възложен върху купувача „О.“ ООД.

Изрично е посочено, че постановлението е влязло в сила на 30.05.2022 г.

Ето защо може да се направи обоснован извод, че в заявения в исковата молба период 08.12.2018 г. – 30.05.2022 г. ищецът се е легитимирал като собственик на апартамент № ** /бил е собственик на 16/36 ид. ч. от същия/.

Следва да се отбележи, че настоящото производство бе спряно до приключване на производството по гр. д. № ****2023 г. по описа на ВОС, образувано по предявен от В. В. и Г. В. /ответници в настоящото производство/ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че същите са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** на основание давностно владение, осъществено в периода 25.07.2012 г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба в съда – 12.02.2023 г. Един от ответниците по така предявения иск е и ищецът по настоящото дело П. С..

Тоест, с факта на предявяване на този иск, самите ответници са направили своеобразно признание, че през исковия период 08.12.2018 г. – 30.05.2022 г. са владеели имота, тоест, че ищецът е бил лишен от възможността да го ползва и да извлича ползи от него.

Прави впечатления, че всички горепосочени обстоятелства не бяха оспорени от ответниците, предвид липсата и на депозиран писмен отговор от тяхна страна.

Че владението им е било недобросъвестно по смисъла на закона /негодно да ги направи собственици/ се установява именно от факта, че с решение № ****18.07.2024 г. по възз. гр. д. № ****2024 г. по описа на АС – Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение № ****23.06.2025 г. по кас. гр. д. № ****2024 г. по описа на ВКС, II гр. о., е 3 отменено изцяло решение № ****2024 г., поправено с решение № ****2024 г., постановени по гр. д. № ****2023 г. по описа на ВОС, и вместо него са отхвърлени предявените от В. Х. В. и Г. К. В. искове за установяване собствеността им върху процесния имот, на основание давностно владение, осъществено в периода 26.07.2012 г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба в съда – 12.02.2023 г. /вкл./, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за основателност на главно заявената искова претенция.

Относно размера на същата съдът цени изцяло заключението на вещото лице Н. Н. А. по допуснатата и приета по делото без възражения от страните съдебно-оценителна експертиза.

Съгласно заключението, средният месечен пазарен наем на жилищния имот за периода 08.12.2018 г. – 30.05.2022 г. възлиза на сумата в общ размер от 33415.39 лв., като припадащата се част на ищеца, съобразно обстоятелството, че същият през този период се е легитимирал като собственик на 16/36 ид. ч. от апартамент № **, възлиза на сумата 14851.28 лв.

Тоест, дължимият размер на определеното от вещото лице обезщетение надвишава общият размер на исковата претенция, поради което следва да се приеме, че исковете за осъждане на всеки един от ответниците да заплати при условията на разделност на ищеца сумата от по 5565.60 лв. /след въвеждане на еврото като валута в страната от 01.01.2026 г. – от по 2845.65 евро/ са основателни и следва да бъдат уважени. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху дължимите суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.12.2023 г. до окончателното им изплащане.

Неоснователно е искането за солидарното осъждане на ответниците, доколкото в закона няма презумпция за солидарна отговорност между недобросъвестните владелци, било те и съпрузи, за заплащане на обезщетение за ползите, от които са лишили собственика на имота, в случая ищеца, по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗС. В този смисъл това искане е неоснователно и подлежи на отхвърляне.

Предвид направените изводи за основателност на главната искова претенция, съдът намира, че не са налице предпоставки за разглеждане на евентуално предявената такава с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

С оглед изхода на спора право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 1304.57 евро /2551.51 лв./, в това число: 445.20 лв. – платена държавна такса, 606.31 лв. – депозит вещо лице и 1500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и консултантско съдействие от 07.12.2023 г., която следва да му бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Х. В., ЕГН **********, с адрес: ****** да заплати на П.

П. С., ЕГН **********, с адрес: ****** сумата 2845.65 евро /5565.60 лв./, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран доход – от 4 неотдаване под наем на апартамент № ** с идентификатор ****** находящ се в ****** ****** за периода 08.12.2018 г. – 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 2845.65 евро /5565.60 лв./, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 73, ал. 1 ЗС.