Решение № 107 от 20.06.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Кубрат, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20243320100680 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 и чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД вр. Чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 2 и чл.22 ЗПК.

Образувано е по предявени от Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в *** чрез адв. Б. Й. от САК искове против „Неткредит“ ООД с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. Н. Х. обективно кумулативно и субективно съединени искове – главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, чл. 19, ал. 2 и чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор з а потребителски кредит № 202403160318590005 от 16.03.2024 г., сключен между Е. Е. Х. и „Неткредит“ ООД поради противоречие със закона и евентуални искове – с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД поради нарушение и заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал.

4 от ЗПК и на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и накърняване на добрите нрави за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 202403160318590005 от 16.03.2024 г.

1

С исковата молба се поддържа, че на 16.03.2024 г. ищецът сключил с ответното дружество „Неткредит“ ООД Договор за потребителски кредит от разстояние № 202403160318590005, по силата на който му бил предоставен потребителски кредит в размер на 2000 лева. Посочената сума следвало да бъде върната при ГПР 4 8.84% и лихвен процент 40.44%, а размерът на общата сума, която следвало да върне била в размер на 2700 лв.

Дължимата по договора сума следвало да бъде върната за срок от 1 8 месеца.

Твърди, че съгласно клаузите на чл. 4, ал. 3 от договора се задължил кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция, като в чл. 6 било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави гаранция, дължал неустойка, която следвало да заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Излага, че му била начислена неустойка в общ размер на 2556.00 лева, тъй като не бил представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, която неустойка следва да се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска по кредита и общата сума.

Счита, че неустоечната клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в Договор за потребителски кредит от разстояние № 202403160318590005/16.03.2024 г., сключен с „Неткредит“ ООД, се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Моли да бъде прогласена недействителността й.

Съща така счита, че част от клаузите на договора, касаещи дължимата неустойка противоречат на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е налице кумулиране на неустойката за забава с мораторна лихва, което е недопустимо. Моли да бъде прогласена недействителността на клаузата, касаеща дължимата неустойка (чл. 6 от договора ) като счита, че същата е нищожна поради противоречие със закона, добрите нрави и заобикаляне на закона. В този смисъл счита, че доколкото същите не могат да бъдат заместени от повелителните разпоредби на закона и доколкото без тях ответната страна не би сключила договора, то целия договор се явява недействителен.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да признае за 2 установено в отношенията между страните – Е. Е. Х. и „Неткредит“ ООД, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 202403160318590005/16.03.2024 г. е нищожен.

При условията на евентуалност, в случай, че съд ът приеме валидността на договора, да обяви нищожността на неусто ечната клауза, предвидена чл. 6 в Договор за потребителски кредит № 202403160318590005/16.03.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Моли да му бъдат присъдени и всички сторени по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законния представител И. Н. Х. в качеството на управител чрез пълномощник юрк. Д. Д. с депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ангажира становище за допустимост и неоснователност на иска, поради което претендира отхвърлянето му и присъждането на сторените по делото разноски.

В отговора ответникът заявява, че признава следните факти: сключването между страните на 16.03.2024 г. на договор за кредит № 202403160318590005 с описаното от ищеца съдържание и параметри; приложението на описаните в исковата молба общи условия; предоставянето и усвояването от ищеца на заемната сума в размер на 2000 лева; в договорения ГПР е включен единствено разход за възнаградителна лихва; прибавянето на други разходи към процесния ГПР логично и закономерно би довело до неговото увеличаване, съответно превишаване на законоустановения максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК , имайки се предвид, че при единствен включен разход за възнаградителна лихва ГПР е 48.84%. Доколкото посочените факти не са спорни между страните, ответникът моли същите да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада на съда по делото. Същевременно оспорва твърденията на ищеца, че договорът за кредит е недействителен. Ответникът твърди, че не е включил разход за неустойка при изчисляването на ГПР по договора предвид разпоредбата на чл.

19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, с която е транспонирана нормата на чл. 19, пар. 2 от Директива 2008/48/ЕО.

3

Сочи също, че доколкото процесния договор е сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ДР към ЗПК, не е налице изискване за посочване на методика. Оспорва твърдението, че кредиторът не е изпълнил задълженията си по чл. 16 от ЗПК и заявява, че оценка на кредитоспособността на кредитополучателя е извършена въз основа на информация получена от потребителя. Възразява срещу твърдението, че неустоечната клауза на чл. 6 от договора е нищожна като се позовава на решение на КЗП по Протокол № 03/12.02.2016 г.

В срока по чл. 211 ГПК „Неткредит“ ООД чрез процесуалния си представител предявява насрещен иск против Е. Е. Х., с който като заявява, че между страните е сключен Договор за кредит № 202403160318590005, по силата на който дружеството е предоставило на Х. сумата 2000 лева, а той се задължил да я върне ведно с договорена възнаградителна лихва чрез 18 броя месечни вноски в размер на 150 лв., в периода от 17.04.2024 г. до 17.09.2025 г., както и че кредитополучателят не е извършвал никакви плащания по договора, претендира Х. да бъде осъден да плати на „Неткредит“ ООД сумата 2000 лева, частичен иск от общо 2498.03 лева, от които:

-851.97 лева – падежирала главница, дължима за периода от 17.04.2024 г. до 17.12.2024 г., ведно с обезщетение по чл. 86 ЗЗД, начислено върху тази сума за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането;

-1 148.03 лева – предсрочно изискуема главница, дължима за периода от 17.01.2025 г. до 17.09.2025 г. , ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД върху тази сума, за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Моли за отхвърляне на исковите претенции на Е. Е. Х. и за уважаване изцяло на предявения насрещен иск. Претендира и присъждане на сторените разноски, включително и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.

Насрещният ответник Е. Е. Х., редовно уведомен за постъпилия насрещен иск чрез пълномощника му адв. Б.Й., в указания срок депозира писмен отговор, с който заявява, че предявените от „Неткредит“ ООД искове са неоснователни и недоказани, поради което моли за отхвърлянето им изцяло.

4

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че на 16.03.2024 г. са сключили представения по делото Договор за потребителски кредит №

202403160318590005, в изпълнение на който кредиторът – ответника „Неткредит“ ООД се е задължил да предостави на кредитополучателя – ищецът Е. Е. Х. потребителски кредит в размер на 2000 лева.

Кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му сума ведно с договорена възнаградителна лихва на 18 броя месечни анюитетни вноски в размер на 150 лв. всяка в периода от 17.04.2024 г. до 17.09.2025 г., както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно постигнатата договореност. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 40.44%, годишният процент на разходите – 48.84%, при което общата сума за връщане възлиза на 2700 лева.

Според чл. 4, ал. 3 от договора, в срок до края на следващия ден от сключването му, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранции по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2 700 лева със срок на валидност до 18.09.2025 г. В чл. 6, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.

4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 2556 лева, която се начислява всеки месец и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Ответното дружество „Неткредит“ ООД твърди, че ищецът не е направил нито едно плащане за погасяване на задължението си по цитирания договор. Ищецът, въпреки указаната му доказателствена тежест, не е представил доказателства, че е платил изцяло или частично задължението си произтичащо от процесния договор.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и 5 в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД вр.с чл.

22 ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 1, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП:

При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите с него права и задължения съдът счита, че същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит в релевантната за периода редакция Във връзка с поставения от ищеца въпрос за действителността на договорното съглашение следва да бъде установено дали е налице валиден обвързващ страните договор като преценката с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК. Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата на ответника-кредитор, а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон като общо към частно основание за нищожност.

Съгласно чл. 11 Договор за потребителски кредит №

202403160318590005 от 16.03.2024 г., сключен с „Неткредит“ ООД последния се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2000 лева, ГПР по кредита е в размер на 48.84 %, а ГЛП в размер на 40.44 %. при годишна лихва от 700 лева. Наред с това, съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, ищецът е длъжен да предостави до края на следващия ден от сключване на договор за потребителски кредит, гаранция по кредита, подробно посочена в общите условия на договора. Банковата гаранция или гаранцията, следва да бъде в размер на 2700 лева. Съгласно чл. 6 от Договора ако не бъде предоставена гаранция по кредита по чл.4 ал.3 от договора, ищецът трябва да заплати неустойка в размер на 2556 лева.

Разпечатката съдържа 43 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81c976e9-39a8-4a49-bea9-47d6aed66b0e