Решение № 6896 от 10.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10.10.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение

, II “Б” състав , в публично заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия

КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5507 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК

/въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5507/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №34337 от 07.02.2019 г постановено по гр.д.№37082/2017 г на СРС , 29 състав ; в частта , с която са отхвърлени частично искове на въззивника с правно основание чл.150 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се осъди Л.Ф.У. ЕГН **********

*** да му заплати разликата над 1389,60 лева до предявения размер от 1682,53 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №51 в гр.София ж.к.*******за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 06.06.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; и да му заплати сумата от 160,81 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2014 г – 27.01.2017 г .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като според чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г / след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки се издават кредитни известия и обща фактура ; и едва след това се начисляват лихви за забава . Давността за задълженията от общата фактура от 31.07.2014 г започва да тече след 15.09.2014 г , като тази фактура касае периода м.05.2013 г до м.04.2014 г . По чл.32 ал.1 от ОУ /2008 г / лихвите за забава текат след изтичане на 30-дневен срок от периода , за който се отнасят .

Има издадени протоколи на съответните дати , но съдът не е указал да се представят по делото . Общата фактура е публикувана на 15.08.2014 г и също има констативен протокол .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Задължението по общата фактура е погасено по давност . Не са ангажирани доказателства за публикуване на общата фактура и искът за обезщетение за забава е недоказан .

Третото лице “Т.с.”

ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 21.02.2019 г, поради което въззивната жалба от 01.03.2019 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично иска за главница и изцяло иска за лихви за забава СРС е приел следното . Според СТЕ за периода 05.2014 г – 30.04.2016 г е доставена топлинна енергия на стойност 1389,60 лева .

Освен това ищецът претендира сума по обща фактура №********** от 31.07.2014 г за отоплителния сезон 2013 -2014 г на стойност 172,32 лева . Според чл.33 ал.1 ОУ /2014 г/ общата фактура обективира месечните задължения за целия /предходен/ период и би могло да възникне ново вземане само при необходимост от доплащане . В случая няма такова вземане и искът трябва да се уважи за 1389,60 лева главница . По делото не са представени доказателства за публикуване на общата фактура на интернет страницата на ищеца , поради което не се дължат лихви за забава.

Решението на

СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят напълно от настоящия съд . Сумите по обща фактура №********** от 31.07.2014 г за отоплителния сезон 2013 -2014 г са погасени по давност , защото тази фактура предвижда не доплащане спрямо прогнозните сметки , а връщане на суми .

Издаването на обща фактура не изменя падежа на периодичните вземания по прогнозните фактури / независимо дали по ОУ-2008 г или по ОУ-2014 г / , като ако имаше сума за доплащане същата би имала нов падеж .

Посоченото от въззивника за начисляване на лихви за забава по ОУ-2014 г е вярно , но по тези ОУ има различие между падежа на вземанията по прогнозните сметки и датата , от която се начисляват лихви за забава върху задълженията . Изрично е предвидено , че лихви за забава върху прогнозни сметки не се начисляват , но самите прогнозни сметки са с ежемесечен падеж т.е. издаването на обща фактура е неотносимо към давността върху прогнозните сметки , а има значение само за давността върху изравнителната сметка и то ако същата е „за доплащане“ .

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел и че ищецът не е доказал иска си за лихви за забава . Върху погасени по давност главници за предходния период / „по общата фактура“/ не се дължат и лихви за забава . За периода м.05.2014 г – м.04.2016 г по делото не са представени доказателства за публикуване на общата фактура на интернет страницата му т.е. няма данни , че задължението е изискуемо и от коя дата по чл.32 ал.1 от ОУ-2014 г .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №34337 от 07.02.2019 г постановено по гр.д.№37082/2017 г на СРС , 29 състав ; в частта , с която са отхвърлени частично искове на“Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.150 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се осъди Л.Ф.У. ЕГН ********** *** да му заплати разликата над 1389,60 лева до предявения размер от 1682,53 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №51 в гр.София ж.к.*******за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 06.06.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; и да му заплати сумата от 160,81 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2014 г – 27.01.2017 г ; както и в частта за разноските .

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******** .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.