Решение № 72 от 04.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Спас Иванчев

Христина Михова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201124 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Н. И. С., срещу въззивна присъда № 142/05.11.2025 г., постановена по в.н.о.х.д.

№ 5187/2025 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата и допълнението към нея се твърди наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК, като алтернативно се претендира за отмяна на въззивния съдебен акт и потвърждаване на първоинстанционната присъда; връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция; намаляване на сроковете на наложените наказания и правилно зачитане на времето, през което подсъдимият е с отнето свидетелство за управление на МПС.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Като допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението, че е нарушена процедурата по установяване на концентрация на алкохол в кръвта, сочи, че подписът в талона за изпращането за медицинско и химическо изследване не бил положен от подсъдимия. Това обстоятелство и подробно посочените в касационната жалба нарушения, налагали извода, че незаконосъобразно въззивният съд е счел, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия следва да се определи според резултата от химическото изследване на кръвната проба, взета от него, а не от този, установен чрез теста с техническото средство.

Неправилните изводи на контролирания съд в тази насока довели до незаконосъобразното осъждане на подсъдимия. На това основание защитникът пледира за уважаване на касационната жалба.

1

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, поради отсъствие на заявените с нея касационни основания. Според представителя на държавното обвинение не са допуснати нарушения на процедурата за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, наложените наказания са справедливи, с оглед на което обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.

Подсъдимият Н. И. С. поддържа становището на защитата и моли да бъде оправдан.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда от 23.04.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 9958/2024 по описа на Софийски районен съд, НО, 10 – ти състав, подсъдимият Н. И. С. е оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, като е признат за виновен в това да е извършил административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 ЗДвП, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. На основание чл. 6, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба Із – 2539/17.12.2012 г. с присъдата са му отнети и 12 контролни точки.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 69д, ал.1 ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК районният съд е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Първоинстанционната присъда е протестирана пред СГС от прокурор от Софийска районна прокуратура с искане за осъждане на подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение. По този повод в СГС е образувано в.н.о.х.д. № 5187/2025 г. С въззивна присъда № 142/05.11.2025 г., постановена по същото дело, предмет на разглеждане в настоящото касационно производство, първоинстанционната присъда е отменена в оправдателната й част, а подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 16.03.2024 г., около 8,15 часа в гр.

София, по ул. „6 – ти септември“, с посока на движението от ул. „Иван Вазов“ към ул. „Ген.

Гурко“, до № 21, е управлявал МПС – л. а. „***“, модел „****“, с рег. № ***** с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 36 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическо изследване № 200/18.03.2024 г. на УМБАЛ „Св.

Анна“ – София АД, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, вр. с чл. 54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, определен съобразно чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС.

С въззивната присъда на основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, като е приспаднат срокът на лишаването му от това право по административен ред, считано от 16.03.2024 г. до 16.09.2025 г.

Въззивният съд с присъдата привел в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 НК наказанието от една година и осем месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по н.о.х.д № 2827/2020 г. по описа на СпНС, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от 09.10.2020 г., като е определил на основание чл. 57, 2 ал.1, т. 3 ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване на санкцията, а съобразно чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал срока на предварителното задържане на подсъдимия по това дело.

На основание чл. 343б, ал. 5, вр. с чл. 53, ал.1, б. „б“ НК с въззивната присъда СГС отнел в полза на държавата - л. а. „***“, модел „****“, с рег. № ***** и 1 бр. ключ за него, собственост на подсъдимия С..

Въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда в частта относно присъдените в тежест на подсъдимия разноски, направени по делото.

Касационната жалба, подадена срещу въззивната присъда, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

В иницииращия настоящото производство процесуален документ касаторът аргументира твърдението си за допуснато нарушение на процесуалния закон с довода за неправилен анализ на доказателствената съвкупност, без да конкретизира кои от доказателствените източници са оценени невярно, необективно или превратно от въззивната инстанция. По този начин жалбоподателят сам се лишава от възможността касационният съд да извърши проверка и да отговори на посоченото оплакване. Прегледът на обжалваната присъда принципно установява съобразяване на въззивната инстанция с правилата на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Въззивният съд изрично е посочил в мотивите на своя акт, че намира доказателствения анализ на първоинстанционния съд за подробен, задълбочен и верен, поради което изцяло приема установените от него факти и изводите му по отношение на доказателствената обезпеченост на същите. В този смисъл не се констатира основателност на твърдението за допуснати нарушения на процесуалния закон.

Всъщност въз основа на едни и същи факти двете предходни съдебни инстанции са достигнали до различни правни изводи, което следва да бъде обсъдено в контекста на заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК.

Твърдението за допуснато нарушение на материалния закон касаторът обосновава с аргумента за неправилна констатация на въззивната инстанция за това, че не са били допуснати нарушения на процедурата, визирана в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017 г.), което довело до незаконосъобразния извод, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия следва да бъде определена, съобразно резултата от химическото изследване на кръвната проба, взета от подсъдимия, а не според показанията на техническото средство – дрегер, с отчитане на допустимата грешка, така както е сторил първоинстанционният съд. Контролираният съд не взел предвид, че в талона за медицинско изследване и вземане на биологични проби и химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта (талона) не бил отразен изрично отказът на подсъдимия да приеме показанията на техническото средство. Според касатора, единствено при оспорване на резултата от теста, подсъдимият е следвало да бъде отведен в 3 съответното медицинско заведение за даване на кръвна проба. Последното не било сторено доброволно от подсъдимия, а принудително от полицейските служители, тъй като към този момент той е бил задържан от тях. Освен това талонът бил издаден повече от два часа след теста с техническото средство, като кръвната проба била взета след срока, посочен в Наредба № 1/19.07.2017 г., което забавяне довело до невярно заключение относно действителната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управление на МПС. Върху талона не били поставени стикери, съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата Наредба № 1/19.07.2017 г. и не бил връчен екземпляр от него на подсъдимия, като по този начин било нарушено правото му на защита. За първи път, в съдебното заседание пред ВКС, защитата прави и възражение, че подсъдимият не е подписал посочения талон и че положеният в последния подпис се различава от подписите му, поставени в други документи. Според касатора, при тези нарушения на разпоредбите на посочената наредба, следвало да се приеме резултатът от изследването с техническото средство, при отчитане на допустимата грешка, а именно 1,16 на хиляда, както сторил първоинстанционният съд. Като приел за верен резултата от химическото изследване на кръвта, въззивният съд незаконосъобразно признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.

343б, ал.1 НК.

Тези аргументи на касатора не се споделят от настоящия съдебен състав, като се приемат изцяло подробните, задълбочени и логични правни изводи на въззивната инстанция относно наличието на всички елементи на престъпния състав на чл. 343б, ал.1 НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК проверяваният съд е изложил правните си доводи, обосноваващи постановената от него въззивна присъда, като аргументирано е отговорил на всички възражения на защитата относно допуснатите нарушения на процедурата по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. При това законосъобразно е преценил, че не са налице съществени нарушения, които да водят до извода, че не е спазен „надлежния ред“, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г.

Действително, в талона не е отбелязано изрично, че подсъдимият не приема резултата от тестването му с техническо средство. В същия документ обаче е отразено, че лицето избира да бъде изследвано за установяване на концентрация на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване, като е посочено и болничното заведение, в което следва да се яви и срокът, в който следва да стори това. При това положение правилно въззивният съд е приел, че като е подписал талона, подсъдимият имплицитно е оспорил резултата от теста с техническото средство. Едва пред касационния съд се оспорва авторството на положения в талона подпис на подсъдимия, както и предоставянето му на екземпляр от същия документ.

Възражението се прави едва пред касационния съд, извън всякакви срокове, в които е било възможно да се извърши проверка на неговата основателност. Поради отсъствието на правомощие на касационната инстанция да събира доказателства, с изключение в хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, каквато не е налице, тези оплаквания не могат да бъдат проверени.

Такава не е и наложителна, тъй като наличието или отсъствието на подпис на подсъдимия върху талона не е обстоятелство, водещо до извода за нарушена процедура по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 4 г. Подписът на лицето не е от задължителните елементи на посочения официален документ.

Лицето има правото да откаже да подпише талона, но това не се отразява на валидността на документа, а се свързва с други последици, като визираните в чл. 6, ал. 9 – 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г., за каквито няма данни по делото и не се сочат и от самия подсъдим.