Решение № 4197 от 07.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17125/2021
- Вид
- Решение № 4197
- Подписан
- 07.11.2022
- Състав
- МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.80,ал.1 т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4197 гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110217125 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. М. А., ЕГН ********** чрез адв. Е.Б. срещу наказателно постановление № 18 - 4332 – 021083/31.10.2018 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 3 ал. 5 т. 1 от Закона движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че АУАН е издаден в нарушение на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, тъй като собственикът на автомобила, с който е било извършено нарушението е бил известен на органите на ОПП- СДВР от деня на извършване на нарушението.
Поддържа се тезата, че отразеното в АУАН и НП не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Алтернативно претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично и с адв. С., надлежно упълномощена. Същата пледира за отмяна на НП поради изтекла абсолютна погасителна давност. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство както по настоящото производство, така и пред предходните две съдебни инстанции, разглеждали 1 спора по същество.
В правото си на лична защита жалбоподателката се солидаризира със становището на процесуалния си представител.
Въззиваемата страна - Началник сектор „Административно обслужване” в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на доказателствата по делото и като съобрази становището на страните намери, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради изтекла абсолютна погасителна давност за административнонаказателно преследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗАНН липсата на особени правила относно производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления обуславя приложението на разпоредбите на НПК.
В ЗАНН липсва изрична уредба на института на погасителната давност за административнонаказателно преследване, поради което и съобразно ограничителното препращане приложение следва да намери разпоредбата на чл. 24, ал. 1 т. 3 от НПК изискваща прекратяване на производството при изтичане на абсолютната погасителна давност. С оглед предвиденото за нарушението наказание – „глоба” при определяне на абсолютната давност следва да се съобразят сроковете, предвидени в чл. 81, ал.3 вр. чл. 80, ал.1 т.5 НПК.
Съобразно АУАН и НП нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката се твърди да е извършено на 04.05.2018 г. Срокът, посочен в чл.80,ал.1 т.5 от НК е три години. Изтичането на срок, надхвърлящ с ½ посочения в чл. 80, ал.1 т. 5 от НК такъв изключва административнонаказателното преследване т.е. абсолютната давност за администативнонаказателно преследване за вмененото на жалбоподателя нарушение е четири години и половина и е изтекла на 04.11.2022 г. С оглед на това е налице правопогасяващо основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, без съдът да изследва и да се произнася по въпросите, касаещи материалната му и процесуалноправна законосъобразност.
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, както в настоящото производство, така и сторените пред предходните две инстанции. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и адв. С., съдържащ и разписка за плащане, видно от който определеното и заплатено възнаграждение на адвокат С. за процесуално представителство на жалбоподателя по настоящото дело е в размер на 500 лева. Налице са и доказателства /договори и разписки/ за направени от жалбоподателя разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 2683/2021 г. по описа на СРС, НО, 12 състав и 2 в размер на 300 лева за процесуално представителство по КНАХД № 8142/21 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав. С оглед данните за действително сторени от жалбоподателя С. М. А. разноски по обжалване на наказателно постановление № 18 - 4332 – 021083/31.10.2018 г. в общ размер на 1100 лева, то същите следва да й бъдат присъдени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2 т.3 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18 - 4332 – 021083/31.10.2018 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 3 ал. 5 т. 1 от Закона движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя С. М. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 17125/2021 г. по описа на СРС, НО, 108 състав.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на С. М. А., ЕГН ********** сумата от 1100 /хиляда и сто лева/, представляваща сторените от последната разноски по НАХД № 17125/2021 г. по описа на СРС, НО, 108 състав, по НАХД № 2683/2021 г. по описа на СРС, НО, 12 състав и по КНАХД № 8142/21 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3