Решение № 395 от 27.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. М.а Павлова в присъствието на прокурора Д. В. Х. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500174 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 9143 от 31.05.2023 год., постановено по гр.д. № 13632/2022 год. по описа на СРС, е отхвърлен предявения от Г. П. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.“ № ., ет. ., кантора ..., срещу СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД и СОФИЙСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на н.о.х.д. № 1492/2013 г. по описа на СНС, IX състав, в разумен срок. Ищецът е осъден да заплати на СГС сумата от 100.00 лева за разноски в производството.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоистанционното производство Г. П. М., чрез пълномощника му адв. Б. А. с доводи за неправилност е незаконосъобразност. Изложено е, че забавянето от общо около 22 месеца и 64 дни, приблизително половината от продължителността на съдебната фаза, е резултат единствено от допуснати от съдилищата 1 съществени процесуални нарушения, наложили отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане, поради което тези допълнителни производства не биха съществували при законосъобразно движение на делото. Поддържа се, че съгласно практиката на ЕСПЧ (Калпачка срещу България, т. 73; Димитров и Хамънов срещу България, § 84) забавянето, дължащо се на процесуални пропуски на властите, се отнася в тяхна тежест, а самият констативен протокол на Инспектората към ВСС от 31.08.2017 г. е заключил, че общата продължителност на производството сочи нарушаване на разумния срок. Излагат се съображения, че ищецът не е допринесъл със собственото си поведение за забавянето и че претърпените неимуществени вреди са доказани както по основание, така и по размер. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло, като претендира и разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от СГС, с който оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност.

Поддържа, че не е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 ЕКПЧ и че липсва пряка причинна връзка между действията на съда и твърдените неимуществени вреди. Оспорва производствата по НОХД № 2184/2012 г. и по НОХД № 1492/2013 г. на СНС да са били забавени по негова вина, като поддържа, че в тях е работено систематично и ритмично –разпитвани са свидетели, изслушвани са експертизи, предявявани са веществени доказателства, а съдебните заседания са насрочвани през кратки срокове. Излага, че времето от 4 години, 8 месеца и 17 дни е напълно разумно за разглеждане и решаване на наказателно дело. Ответникът оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с поведението на съда, оспорва и размера на претенцията като прекомерен и несъответен на чл. 52 ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от АССофия, с който оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност. Поддържа, че общата продължителност на наказателното производство не надхвърля разумния срок.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Представителят на СОП изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

Разгледана по същество въззивната жалбата е частично основателна.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат /така решение № 76-2016 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г./. Тази отговорност на държавата се реализира 3 чрез нейните органи – в случая това е СГС и САС. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството да са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Освен това при преценката за продължителността на разумния срок следва да се отчита и времето необходимо за проучване на делото, правилното водене на производството и попълването му с доказателствен материал, с цел постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.

Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Отделно от това и с оглед практиката на ЕСПЧ (напр. Salesi v. Italy, 1993) следва да се посочи, че съгласно чл. 1 КЗПЧОС, държавите-членки са длъжни да организират правните си системи по начин, който да гарантира спазването на чл. 6 КЗПЧОС, като позоваването на финансови или практически затруднения не може да оправдае неизпълнението на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС.

В случая въззивният съд приема за доказано, че правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на процесното наказателно дело е нарушено.

Между страните не се спори, а и от приложеното производство по н.о.х.д. № 1492/2013 г. по описа на Специализирания наказателен 4 съд се установява следното развитие на наказателното производство срещу ищеца.

Досъдебното производство е образувано на 11.04.2012 г., като на 27.06.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем и задържан, а обвинителният акт е внесен в съда на 20.12.2012 г. По него е образувано НОХД № 2184/2012 г. по описа на Специализирания наказателен съд, продължило 8 месеца и 7 дни и приключило с присъда от 13.06.2013 г.

С решение от 27.11.2013 г. по ВНОХД № 277/2013 г.

Апелативният специализиран наказателен съд е отменил изцяло присъдата поради допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на мотивите (несъответствие с чл. 305, ал. 3 НПК) и е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане е образувано НОХД № 1492/2013 г. по описа на СНС, продължило 1 година, 3 месеца и 12 дни и приключило с оправдателна присъда от 29.10.2014 г.

С решение от 09.07.2015 г. по ВНОХД № 59/2015 г. АСНС е потвърдил присъдата, но с решение от 25.01.2016 г. по к.н.д. № 1167/2015 г. Върховният касационен съд е отменил въззивното решение поради допуснато абсолютно процесуално нарушение – неподписване на протокола от съдебното заседание от председателя на състава – и е върнал делото за ново разглеждане. Поради невъзможност АСНС да сформира законен състав делото е разгледано от Софийския апелативен съд, който се е произнесъл с решение на 16.05.2016 г. по ВНОХД № 192/2016 г., а с окончателно решение от 16.03.2017 г. по к.н.д. № 1118/2016 г. ВКС е оставил в сила въззивното решение.

Релевантният период, подлежащ на преценка, започва от привличането на ищеца като обвиняем и задържането му на 27.06.2012 г. и приключва с окончателното решение на ВКС на 16.03.2017 г., като е с обща продължителност 4 години, 8 месеца и 17 дни.

При съобразяване на критериите, които се преценяват дали производството е продължило в разумен срок настоящият състав намира следното:

Делото действително се отличава с висока фактическа и правна сложност. Наказателното производство е водено срещу петима подсъдими за престъпление по чл. 321 НК (участие в организирана 5 престъпна група) и по чл. 339 НК, като са разпитани множество свидетели, извършени са претърсвания и изземвания, назначени са три експертизи и е събран голям обем доказателствен материал. Този критерий сам по себе си обосновава по-голяма продължителност на производството.

От данните по делото не се установява ищецът да е допринесъл с процесуалното си поведение за забавяне на производството. Този извод се потвърждава и от констативния протокол на Инспектората към ВСС.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в значителна част производството пред отделните инстанции е протичало ритмично, съдебните заседания са насрочвани през кратки интервали, а забавянията при изготвяне на мотивите (от няколко дни до около два месеца извън инструктивните срокове) с оглед сложността на делото сами по себе си не съставляват необосновано забавяне. Първоинстанционният съд обаче е достигнал до неправилен извод относно значението на две от допуснатите от съдилищата съществени процесуални нарушения.

Конкретните забавяния в движението на делото са проведените две инстанционни производства, при които са били допуснати процесуални нарушения, наложили отмяна на актовете, изцяло в резултат на дейността на съда. Първоинстанционното производство по НОХД № 2184/2012 г. на Специализирания наказателен съд е продължило 8 месеца и 7 дни и е приключило с присъда от 13.06.2013 г., която е отменена изцяло с решение от 27.11.2013 г. по ВНОХД № 277/2013 г. на Апелативния специализиран наказателен съд поради съществено процесуално нарушение при изготвяне на мотивите (несъответствие с чл. 305, ал. 3 НПК), с връщане на делото за ново разглеждане. Въззивното производство по ВНОХД № 59/2015 г. на АСНС е продължило 4 месеца и 26 дни и е приключило с решение от 09.07.2015 г., отменено изцяло с решение от 25.01.2016 г. по к.н.д. № 1167/2015 г. на ВКС поради абсолютно процесуално нарушение – неподписване на протокола от съдебното заседание от председателя на състава по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 2 НПК – също с връщане на делото за ново разглеждане. Само тези две забавяния, настъпили единствено в резултат на действията на съда, възлизат общо на 1 година и половина