Решение № 2075 от 30.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2075 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241110204560 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 11-01-918 от 07.02.2024г., издадено от Стефан Александров Белчев, на длъжност Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.

112, ал. 8 от ЗОП (доп. ДВ, бр. 23 от 14.03.2020 г.) на А. Т. М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 5000 лв.

Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното лице, което го обжалва в законоустановения срок. В жалбата излага твърдения, че не е допуснато твърдяното нарушение, тъй като решението за класиране е влязло в сила на 10.12.2020 г., като не е било обжалвано и се поддържа, че е било обявено на 30.11.2020 г., а не както е прието в наказателното постановление на 13.12.2020 г., поради което се застъпва позиция, че договорът е сключен след влизането му в сила. Твърди се, че дори да има извършено нарушение, то е на чл. 112, ал. 6 от ЗОП.Поддържа се, че нарушението не е осъществено от субективна страна. Изразява се становище, че жалбоподателят не е надлежен субект на нарушението, а съответният министър. Сочи се, че приложимата санкционна разпоредба е чл. 259 вр. чл. 7 чл. 254, а не по чл. 254 от ЗОП. Освен това се сочи, че дори да се приеме, че е налице нарушение, то представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Иска отмяната на обжалваното НП.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв.

Делибалтова, която поддържа изцяло аргументите в подадената жалба и иска НП да бъде 1 отменено. В допълнение към вече изложените в жалбата аргументи посочва, че не следва за едно и също нарушение да се налагат две наказания. Акцентира на обстоятелството, че наказателното постановление е издадено близо 3 години след извършване на нарушението.

Пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява в съдебното заседание от юрк.

Янинска, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е процесуално допустима.

С Решение № РД-16-135 от 03.11.2020 г. на А. М. - главен секретар на Министерството на младежта и спорта и длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, оправомощено да организира и възлага обществени поръчки, съгласно Заповед № РД-09-334/26.05.2017 г.на Министъра на младежта и спорта КрА. Кралев, на основание чл. 178, ал. 1 от ЗОП, е открита процедура по публично състезание за възлагане на обществена поръчка, с предмет инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към средно училище „Нешо Бончев“ гр. Панагюрище.

А. М. определил в посоченото решение срок за получаване на оферти до 16.11.2020 г., като в срока били подадени оферти от 4 участника: ДЗЗД „Спортно Панагюрище 2020“, „Никмар Кънстракшън“ ЕООД, „Хоризонт-Иванов“ ЕООД и „пи Ем Пи Панагюрище“ ДЗЗД. Със заповед от 17.11.2020 г. А. М. назначил комисия, която да разгледа, оцени и класира офертите.

На 30.11.2020 г. А. М. издал Решение № РД-16-171/30.11.2020 г. , с което е обявил класирането, направено от комисията, и е определен за изпълнител на поръчката класирания на първо място участник „Спортно Панагюрище 2020“ ДЗЗД. Въпреки допуснатата техническа грешка, свързана с посочването на класиран участник ДЗЗД „Шуменспорт 2020“, какъвто не е участвал в конкурса, от съдържанието на решението достатъчно ясно се установява, че грешката е техническа и е класиран първият участник в класирането „Спортно Панагюрище 2020“ ДЗЗД. На 30.11.2020 г. Решение № РД-16-171/30.11.2020 г. е изпратено на участниците.

На 08.12.2020 г. в Министерство на младежта и спорта е получен отказ за сключване на договор от „Спортно Панагюрище 2020“ ДЗЗД, поради което А. М. е издал Решение № РД16-189/11.12.2020 г., с което е изменил Решение № РД-16-171/30.11.2020 г. и е определил за изпълнител на поръчката класирания на второ място участник - „Пи Ем Пи Панагюрище“ДЗЗД.

На 13.12.2020 г. Решение № РД-16-189/11.12.2020 г. е изпратено на участниците и е 2 получено от тях чрез платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП ЦАЙС ЕОП, като на същата дата е публикувано в РОП и профила на купувача на Министерство на младежта и спорта, поддържан от ЦАЙС ЕОП.

Предвиденият в разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 7 от ЗОП 10-дневен срок от връчването за обжалване на решение за избор на изпълнител е изтекъл на 24.12.2020.

На 21.12.2020 г. между Министерство на младежта и спорта, представлявано от А. М. и „Пи Ем Пи Панагюрище“ е сключен договор за изпълнение на обществената поръчка № 23-00110/21.12.2020.

В случая не е било допуснато предварително изпълнение и процедурата не е била открита на основание чл. 79, ал. 1, т. 4, чл. 138, ал. 1, чл. 164, ал. 1, т. 3 или т. 4, чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП.

Със заповед на директора на АДФИ през 2023 била извършена финансова инспекция на Министерство на младежта и спорта, като в извършилия проверката екип бил включен и свидетелят Г. Т.. След констатиране на посочените обстоятелства, свидетелят Т. приел, че е извършено нарушение на чл. 112, ал. 6 от ЗОП, за което съставил № 11-01-918/10.08.2023 г., който връчил на А. М..

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление (НП) № 11-01-918 от 07.02.2024г., издадено от Стефан Александров Белчев, на длъжност Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 112, ал. 8 от ЗОП (доп. ДВ, бр. 23 от 14.03.2020 г.) на А. Т. М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 5000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на свидетеля Г. Т.; писмените доказателства по касаещи процедурата, свързана с обществената поръчка, както и от останалите писмени доказателствени материали, които настоящият състав е приобщил по надлежния ред, визиран в чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел са непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което ги кредитира изцяло.

Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от 3 жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Съдът намира, че жалбата на жалбоподателя е неоснователна.

Жалбоподателят А. Т. М., с ЕГН **********, през периода от откриването на процедурата по възлагане на процесната обществена поръчка до сключването на договора за нейното изпълнение е заемал длъжност главен секретар на Министерството на младежта и спорта.

Бил е оправомощен да организира и възлага обществени поръчки със Заповед № РД-09334/26.05.2017 г.на Министъра на младежта и спорта КрА. Кралев. Следователно през този период жалбоподателят е бил сред кръга от лица, визирани в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, според която разпоредба възложителят може да делегира правомощията си по чл. 5, ал. 1 на длъжностно лице, което има право да го замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя или на лице, което осъществява административното ръководство в организацията на възложителя.

Съгласно нормата на чл. 112, ал. 8 от ЗОП възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение или когато процедурата е открита на основание чл. 79, ал. 1, т. 4, чл. 138, ал. 1, чл. 164, ал. 1, т. 3 или 4, или чл. 182, ал. 1, т. 1.

В конкретният случай процедурата по възлагане на обществената поръчка е била открита на основание чл. 178, ал. 1 от ЗОП, а не на основание някоя от цитираните в чл. 112, ал. 8 разпоредби, изключващи забраната за сключване на договор преди влизане в сила на всички решения по процедурата. Не е било допуснато и предварително изпълнение.

На 13.12.2020 г. Решение № РД-16-189/11.12.2020 г. е изпратено на участниците и е получено от тях чрез платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП ЦАЙС ЕОП, като на същата дата е публикувано в РОП и профила на купувача на Министерство на младежта и спорта, поддържан от ЦАЙС ЕОП.

Съгласно чл. 22, ал. 10 от ЗОП решението се счита за връчено от постъпването в потребителския профил в платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП, което се удостоверява чрез времеви печат.

Следователно предвиденият в разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 7 от ЗОП 10-дневен срок от връчването за обжалване на решение за избор на изпълнител е изтекъл на 24.12.2020.

На 21.12.2020 г. между Министерство на младежта и спорта, представлявано от А. М. и „Пи Ем Пи Панагюрище“ е сключен договор за изпълнение на обществената поръчка № 23-00110/21.12.2020. Стойността на обществената поръчка е 849 250, 50 лв. с ДДС.

От изложеното се обуславя извод, че договорът е сключен преди влизане в сила на Решение № РД-16-189/11.12.2020 г.

4

Следователно извършвано е нарушение на чл. 112, ал. 8 от ЗОП.

Изложените в жалбата аргументи, че към момента на сключване на договора е било влязло в сила измененото Решение № РД-16-171/30.11.2020 г. не изключват извършеното нарушение на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, тъй като цитираната разпоредба въвежда забрана за сключване на договор с класирания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата.

Възможността да е извършено и друго нарушение не изключват отговорността на жалбоподателя за това, за което е наказан с издаденото наказателно постановление. В случая липсват данни да е наказан два пъти за едно и също деяние, поради което съдът приема изложените в тази насока доводи на пълномощника на жалбоподателя за неоснователни.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 254, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП е предвидена административнонаказателна отговорност за възложител, който сключи договор за обществена поръчка преди изтичането на 14-дневния срок по чл. 112, ал. 6 или в нарушение на забраната по чл. 112, ал. 8.

Съгласно разпоредбата на чл. 259 от ЗОП в случаите по чл. 7, ал. 1 и 2 наказанията по чл.

247 - 256г се налагат на лицето, на което е делегирано правомощието по възлагане на обществени поръчки, съответно на лицето, което замества възложителя в негово отсъствие.

Следователно приложимата санкционна разпоредба е тази на чл. 259, вр. чл. 7, ал. 1 и чл.

254, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗОП. Макар в наказателното постановление да е посочена като основание за налагане на наказанието само разпоредбата на чл. 259 от ЗОП, това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като в чл. 57 от ЗАНН посочването на санкционната разпоредба не предвидено като задължително съдържание на наказателното постановление. Следва да се има предвид, че препращащата разпоредба предвижда същото по вид и размер наказание като цитираната в наказателното постановление, поради което непълното посочване на санкционната разпоредба не е повлияло на определянето на наказанието.