Определение № 465 от 27.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Варна, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100100954 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е молба на Прокуратурата на Република България, инкорпорирано във въззивна жалба с вх. № 33076/14.11.2025г. /т. III, стр. 8/, чрез **, за изменение на решение № 1069/23.10.2025г. по гр. дело № 954/2025г. на ВОС в частта за разноските.

В молбата се излага становище за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Г. Й. Р., чрез адв. И. М., не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

В настоящият случай, производството е образувано по предявени от Г. Й. Р., ЕГН ********** от ********* срещу Прокуратура на Република България, административен адрес гр. София, бул. „Витоша“ №2, искове с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумите:

80 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени под формата на болки и страдания вследствие от повдигнато му обвинение за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2-ро и пр.4-то, т.2, вр. ал.2 НК, за което е оправдан с присъда №26/02.10.2023г., постановена по НОХД №540/2023г. на САС, влязла в законна сила на 28.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. – до окончателно изплащане на задължението.

7213,16 лева /съобразно допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение от открито съдебно заседание/ обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи законната лихва върху неправомерно задържани в хода на наказателното производство суми от общо 8180 лева, за периода 14.01.2017г. – 05.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

2116,67 лева - представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропусната полза, представляваща законна лихва върху внесена 1 парична гаранция в размер на 15000 лева, за периода 21.04.2017г. – 10.9.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

39191,97 лева /съобразно допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение от открито съдебно заседание/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропусната полза, представляваща общия размер на месечните трудови възнаграждения, които са се следвали на ищеца по прекратено трудово правоотношение, за периода 02.06.2017г. – 30.10.2018г., 1 Рег.№ 1069 / 23.10.2025, както и за периода 07.01.2019г. – 19.02.2021г., след приспадане на получени обезщетения и получен доход от трудово възнаграждение в този период при друг работодател, ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

Съдът се е произнесъл с Решение № 1069/23.10.2025г., с което е уважил предявените искове в пълен размер и е присъдил сумата от 3000 лева, представляваща разноски за заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В мотивите на съдебното решение, съставът на ВОС е обсъдил направеното от въззивниците възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, като е приел, че същото е неоснователно. Възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е определено в съответствие с цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото, и в съответствие с Решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС. Искането на молителя за изменение на решението в частта за разноските не съдържа аргументи, които да обосноват извод в различен смисъл от вече изложения в решението такъв, поради и което молбата по чл.

248, ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

За пълнота следва да се добави, съобразяването от настоящия състав с определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о., ВКС с което се приема, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията на процесуалните представители. В производството са предявени обективно и кумулативно съединени облигационни искове с цена на иска от 80 000 лева, 7213,16 лева, 2116,67 лева и 39191,97 лева, при което и съобразно минималните размери на възнагражденията за процесуално представителство, съобразно защитимия материален интерес възлиза на 12 368,33 лева, от които 7050 лева по първия иск, 1021,30 лева по втория, 511,67 лева по третият и 3785,36 лева по четвъртия. При изложеното и при използване като ориентир на НМРАВ следва, че уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 3000 лева не е прекомерен.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Прокуратура на Република България /инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 33076/14.11.2025г./, чрез прокурор при Варненска окръжна прокуратура - И. Бухлева – Ван Каутер, за изменение на решение № 1069/23.10.2025г. по гр. дело № 954/2025г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3