Определение № 3685 от 06.08.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3685 гр. Варна, 06.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100501652 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 55723/20.06.2025 г. по описа на ВРС на „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД, ЕИК 201398872, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 1997/02.06.2025 г., постановено по ГД № 11403/2023 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че М. М. Б., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ***, ет. 2, не дължи на „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД, ЕИК 201398872, седалище и адрес на управление в гр. Варна, 9009, ТАУЪРС - Г, *** сумата в размер на 1776,98 лева /хиляда седемстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки, представляваща начислена цена на ел. енергия 5071 квтч по фактура № 0416688363 от 12.07.2023 г. на стойност 1458,13 лв. за месец юни 2023 г. и начислена цена на ел. енергия 4197 квтч, по фактура № 0416720473 от 14.08.2023г. на стойност 318.85 лв. за месец юли 2023 г., издадена за партида с клиентски № 6000032671, абонатен №0103503102 и кодов номер Z№32Z410103503102G за адрес на потребление в гр. Варна, ул.

„Цар Симеон I" №19, магазин, по предявения отрицателен установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост на производството.

Изложено е, че липсва произнасяне на първоинстанционния съд по възражението за неподведомственост на спора на граждански съд с оглед сключено между страните арбитражно споразумение. Поддържа се, че електрическата енергия се използва за стопанска дейност, както и че обектът, до който се доставя енергията, е търговски.

Посочва, че ежемесечно фактурира дължимите от клиентите суми въз основа на представени от мрежовия оператор („Електроразпределение Север“ АД) данни, както и че въззивникът не разполага с правомощия да извършва 1 проверки на измервателни средства, както и да следи тяхното техническо състояние. Твърди, че коригира издадени фактури въз основа на информация, предоставена от мрежовия оператор, както и че до момента на образуване на производството такава информация не е постъпвала. С оглед тези твърдения намира, че „Електроразпределение Север“ АД е надлежен ответник по настоящото производство.

По съществото на спора излага, че между въззивника и въззиваемата съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което въззиваемата е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия в обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“ № 19. Твърди, че електромерът, измерващ потреблението, е бил годен. Намира, че процесните фактури са издадени за реално потребена енергия от абоната, както и че същата е правилно остойностена.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение, както и за присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

Въззиваемата, чрез процесуален представител, е подала в срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Излага пространни съображения относно допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, начислени по процесните фактури. Намира, че правилно е прието, че въззиваемата е потребител на ел. енергия по смисъла на параграф 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и чл. 4 от ОУ на „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД.

Поддържа, че въззивникът не е доказал, че за процесния период е доставил така начисленото количество ел. енергия, респективно че е дължима сума в претендирания от него размер. Твърди, че уредът, който е отчел потребената енергия, е бил повреден и показанията са били неверни. Излага аргументи в подкрепа на тезата, че въззивникът е задължен да поддържа уреда в изправност.

Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира сторените разноски, както и прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззивника възнаграждение.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о. с. з. с призоваване на страните.

Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2025 г. от 13:30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като на въззивника да се изпрати и 2 копие от отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата.

Съдът приканва страните към спогодба, включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.

При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а – 85 на сто. Изречение второ се прилага съответно и по отношение на внесената държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция, когато споразумението е постигнато по време на въззивното производство. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на ет. 4 в сградата, в която се помещава Съдебно – изпълнителна служба при ВРС на адрес: гр.

Варна, ***. Участие в медиация страните могат да заявят на тел. ***, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3