Решение № 2348 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2348 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330116472 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК и по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от В. Б. Р. ЕГН ********** с. ** ул. **, чрез адв. И. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н., Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч. за прогласяване нищожността на клаузи за заплащане на „пакет от допълнителни услуги“ „Фаст“-1110 лв. и „Флекси“ 2590 лв. по договор **, както и осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв.-платена без основание по пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-14.11.2022 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит ** на ** г. за сума от 3700 лв. ГЛП е 41 %, а ГПР-49,13 %. Съдържа се договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги 3700 лв. Общия размер на задълженията е 10186,37 лв. С посочените услуги „Фаст“-1110 лв. и „Флекси“ -2590 лв. се цели набавяне на допълнително възнаграждение.

Това противоречи на закона-чл. 10а, 19, 21 от ЗПК. Таксите касаят отпускането и управлението на кредита. Заобикаля се чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Размера на тези услуги е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава. Сумата за тях не се дължи.

1

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава сключването на договора. Оспорва твърденията за нищожност на клаузите.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит ** о т ** г. и декларация е видно, че на ** г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 3700 лв. за срок от 36 м. платима на вноски от по 180,17 лв. при ГЛП - 41%, ГПР-49,13 %, възнаграждение за допълнителни услуги-„фаст“ -1110 лв. и „флекси“ -2590 лв. Общото задължение за всички плащания 10186,37 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри.

Спорът се състои в същността на допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси”, при които клиентът получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане за кредит пред такъв, който не е поискал посочената услуга, и има право да променя погасителния си план при изпълнение на съответстните специфични изисквания, визирани в разпоредбата. Това възнаграждение е различно от договорната лихва дължима по кредита и не участва в ГПР. Същото се е дължи на вноски. Чрез тези уговорки кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по оценка на отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Ето защо това възнаграждение следва да се приеме като опит за заобикаляне на резпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по своята същност не цели възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а е с характер на скрито възнаграждение. Тъй като в чл. 21 ал. 1 от ЗПК изрично е предвидено, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни, то предявените искове по чл. 26 от ЗЗД са основателни и следва да се уважат.

2

Съобразно с това на основание чл. 55 от ЗЗД ответникът следва да върне това, което е получил при начална липса на основание – нищожна клауза за заплащане на допълнителни услуги. Предвид липсата на установени факти за и вършено плащане на сума от 50 лв. за допълнителни услуги съдът намира, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли.

Отхвърлянето на същия изключва дължимостта на обезщетение за забава.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски за уважените искове, съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер о т 153,60 лв. за държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от общо 670 лв. за двата иска.

На ответинка се дължат разноски по отхвърления иск в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожн и клаузите за „заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекс“ обективирана в раздел VІ от Договор за потребителски кредит ** на ** г., сключен между В.

Б. Р. ЕГН ********** с. **, ул. ** и „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, като противоречащи на ЗПК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Б. Р. ЕГН ********** с. **, ул. ** против „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н., Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч. иск за осъждане ответинка да заплати на ищеца 3 сумата от 50 (петдесет)лева, недължимо платена по клаузи за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекс“ , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В , да заплати на В. Б. Р. ЕГН ********** с. **, ул. ** сумата от 1 5 3 лв. (сто петдесет и три лева) за разноски по производството.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В , да заплати на адвокат Е. Г. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ** ул. ** , сумата от 670 (шестстотин и седемдесет) лева за адвокатско възнаграждение , определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА В. Б. Р. ЕГН ********** с. **, ул. ** да заплати на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н., Я. Ч., Ц.

С. и Я. Ч. сумата от 100(сто) лева за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4