Решение № 39 от 21.07.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Велики Преслав, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20253610200081 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. А. К., ЕГН **********, от гр. Велики Преслав против наказателно постановление (НП) № 32300011/7.03.2025 г., издадено от началник РУВелики Преслав.

В жалбата се оспорва издадено НП, като се твърди, че е незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно-производствените правила и материалноправните разпоредби. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адвокат Й. К. - ТАК, който моли за отмяна на издаденото НП по съображенията изложени в жалбата и допълнително развити такива в хода на пледоарията по същество.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, не се представлява.

Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт В.Д..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На дата 15.02.2025гдина, около 23:00 часа, служители ООР, при РУ – гр. Велики Преслав, екипно с инспектор ДСП, извършили проверка на игрална зала „Билярд“, намираща се на ул.“Кирил и Методий“1, при което установили непълнолетни и малолетни лица, които се намирали в помещението без да бъдат придружавани от техните родители, настойници, попечители, или други лица, които полагат грижи, като не били осигурени и пълнолетни дееспособни лица, в качеството на придружители.

1

На 17.02.2025 г. св. Р. К. И., полицейски инспектор, въз основа на докладна записка УРИ323р-2943/14.02.2025 г. съставил за нарушение на чл. 8, ал. 4 от Закона за закрила на детето на Г. А. К., баща на А.Г.К.. АУАН 11/21.02.2025г с бланков № 490916, за това, че на 15.02.2025 г. около 23:00 часа в гр. Велики Преслав, в качеството му на родител на непълнолетния А.Г.К.., ЕГН **********, не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител, като не го е придружил и лично, на обществено място след 22 часа.

На база на този АУАН е издадено и процесното НП, с което за извършено нарушение на чл.8, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗД, на Г. А. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Р. И., Ж. К., К. Д. и О. Ю., тъй като не се съдържат противоречия в заявеното от всички тези лица, а писмените доказателства по делото подкрепят изцяло техните твърдения.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на показанията на свидетелите, както и от приложените по делото писмени доказателства – протокол за предупреждение,

Предложение, докладни записки, обяснения,сведение,разписка, прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган –началник РУ-Велики Преслав, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН. Съдът не възприема възраженията, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения, поради описване на две отделни изпълнителни деяния, така както твърди процесуалният представител на жалбоподателя. Нормата на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето, предвижда, че в случай не невъзможност за родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, да го придружават лично след 22:00 часа, то същите имат задължение да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. Именно въз основа на реализирането на такава хипотеза е подведена и административенонаказателната 2 отговорност на жалбоподателя. Описанието на нарушението съставлява именно отговорността, която се носи по ал.4 от закона, в случай на невъзможност за лично придружаване на родител, настойник, попечител, същият да осигури друго лице, което да придружава малолетния, или непълнолетния. Съдът не възприема довода, касаещ изписването в акта/подсигурил, или осигурил/, дотолкова доколкото глаголът, изразил се в бездействие има една и съща форма. Съдът не счита за състоятелно и възражението, касаещо недоказване на обстоятелството, дали жалбоподателя полага грижи за непълнолетното си дете. Всеки родител, има ангажимент и отговорност да полага грижи за своите малолетни и непълнолетни деца, като такива се дължат и в случаите на развод между двамата съпрузи и определяне на родителските права по отношение на един от тях, или съвместно, или пък в случай на несключване на брак между родителите. Тоест задължението за установяване дали е възложено полагане на грижи, касае само хипотезите, когато става въпрос за лица, които не са родители, попечители, настойници, като за тях се презумира задължение, без да е необходимо то да се установява чрез допълнителни способи.

Налице е описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

С АУАН, и по идентичен начин с НП, на жалб. е вменено, че на 15.02.2025 г., около 23, 00 часа, в гр. Велики Преслав, в игрална зала „Билярд“, като родител на непълнолетното лице А.Г.К..., не е изпълнил задължението си да го придружава на обществени места или да му осигури пълнолетно дееспособно лице за негов придружител след 22, 00 часа. В мотивите на постановеното от Върховен административен съд Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. е разписано, че квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/, под съответно нарушената административнонаказателна норма. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 45, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде доказано при условията на алтернативност осъществяване или на хипотезата на ал. 3 на чл. 8 или на ал. 4.

Т. е. да е доказана поне една от хипотезите, тъй като ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете го придружават лично, то за тях няма да е налице задължение да осигуряват пълнолетно дееспособно лице за негов придружител и обратното.

По делото е установено, че родителят не е изпълнил задължението си да осигури пълнолетно лице за придружител след 22, 00ч на обществено място-игрална зала, както и че не го е и придружавал. Т. е налице са и двете форми на изпълнителното деяние, съставомерни по санкционната норма и като е наложил една санкция АНО не е нарушил закона. / В този смисъл Решение № 46 от 29.03.2023 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 45/2023 г. /

Описанието на нарушението сочи и на двете форми на изпълнително деяние, които по природата си сочат на дължимо поведение, ако една от формите не може да бъде попълнена с дължимо поведение: или непосредствено присъствие на родител или осигуряване на пълнолетно лице като придружител. В случая от описанието на фактите, срещу които реално се защитава наказаното лице е видно, че и двете форми на 3 изпълнителното деяние са налице. Безспорно НП съдържа точно описание на нарушението с всички съставомерни признаци-посочени са дата и място на нарушението, в какво се състои нарушението, индивидуализиран е нарушителя. По делото се установява по категоричен начин от показанията на актосъставителя- св. И., чиито показания съдът кредитира напълно като обективни и безпристрастни, както и от събраните писмени доказателства, че на посочената в АУАН и НП дата място, жалбоподателят не е придружавал непълнолетното си дете на обществено място след 22, 00 часа и не му е осигурил пълнолетно лице придружител. Не е допуснато съществено нарушение на правото на лицето да узнае в какво като обстоятелства и факти е обвинено, поради което възраженията в тази насока в жалбата са неоснователни. Жалбоподателят е разбрал за какво нарушение е санкциониран още към момента на връчване на АУАН и е организирал защитата си в пълна степен, поради което правата му на защита не е нарушено.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.

57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление ясно е посочено мястото на деянието, неговата дата, кое е санкционираното лице, както и в какво качество нарушителят е наказан (родител).

Предвид изложеното са неоснователни твърденията в жалбата, че НП е издадено в нарушение на административно-производствените правила.

Съдът намира, за безспорно доказано обстоятелството, че на процесната дата, час и място, наказаното лице, като родител на своето непълнолетно дете, не е осигурил пълнолетно лице, което да го придружи, за времето след 22: 00 часа.

Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗД /"Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20, 00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст". Ал. 4 от същия закон, установява, че в случай на невъзможност за родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, да го придружат, че са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

От обективна страна нарушението е безспорно установено предвид показанията на изслушаните по делото свидетели, които не се оборват от останалите приобщени по делото доказателства.

Нормативната уредба на отношенията между родители и деца се съдържа в глава девета от Семейния кодекс /СК/. Като носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца чл. 122, ал. 1 от СК посочва всеки родител, какъвто в случая е жалбоподателят по отношение на ненавършилото пълноление дете А.К..

В това си качество именно жалбоподателят Г. К., се явява адресат на уредените в чл. 8, ал.4 4 от ЗЗД родителски задължения. От своя страна разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от СК постановява, че родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

Неизпълнението от страна на жалбоподателя на установеното от Закона за закрила на детето задължение по чл. 8, ал.4 е довело до съставомерността на вмененото нарушение, поради което за административнонаказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност.

В случая, жалбоподателят е извършил едно съставомерно деяние, осъществено чрез бездействие, поради което законосъобразно му е наложено и едно административно наказание.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на нарушителя, доколкото разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че на санкция подлежи "родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4".

Въпреки горното, настоящият състав е на мнение, че процесното Наказателно постановление № НП-323-00011/7.03.2025 година следва да се отмени, тъй като с оглед на конкретиката на деянието е налице маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН – извършеното от физическото лице нарушение с оглед липсата на вредни последици и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.