Решение № 4281 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4281 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110166009 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Н. Д. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 51789/2023 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Е. Н. Д. за: сумата от 2639,82 лева (двe хиляди шестстотин тридесет и девет лева и 82 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 446,72 лева (четиристотин четиридесет и шест лева и 72 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.09.2023 г., сумата от 23,30 лева (двадесет и три лева и 30 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,20 лева (пет лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 12.09.2023 г., както и държавна такса в размер на 62,30 лева (шестдесет и два лева и 30 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали 1 потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.

София, ж.к. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, като сочи, че не е собственик, нито носител на вещно право на ползване на процесния имот. Прави възражение за изтекъл период на погасителна давност както по отношение на исковете за главници, така и на лихви за забава. Не оспорва начина, по който е определено количеството топлинна енергия, както и начина на изчисляване размера на дълга. Счита, че претенцията за цена за услугата за дялово разпределение е недължима, тъй като не са налице доказателства за наличие на възмездна услуга към третото лице – помагач; нито са доказани какви конкретно услуги са извършвани от третото лице – помагач. Оспорва и претенциите за лихви, тъй като ищецът не е провел доказване, че ответната страна е била поставена в забава.

Счита, че изпада в забава след покана, като такава не е отправена. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед изразеното от ответника в отговора на исковата молба във връзка исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 08.01.2024 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 22.02.2024 г. без възражения от страните.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат 2 в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетата по делото Заповед № 5671/27.07.1976 г., издадена от председателя на Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет апартамент № 109, ет. № 6, вх. Е, Надежда II, гр. София, е определен като обезщетение в собственост на ответницата Е. Николова Д.. По делото е прието заверено копие и от подадената от Е.

Д. декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ от 31.05.1998 г., с която ответницата е декларирала пред Столична община, че е единствен собственик на процесния имот гр. София, ж.к. Надежда II, бл. 252, вх. Е, ет. 6, ап. 109. В декларацията освен това е отбелязано, че имотът е топлофициран.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответницата е собственик на процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.

Ответникът изрично сочи, че в случай на основателност на исковете, не оспорва, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това 3 дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.09.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.

"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 20.09.2020 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Видно от приетите по делото съобщения към фактури, издадени от ищцовото дружество, и на осн. чл. 162 ГПК, претендираната сума за главница, чиято изискуемост е настъпила до 20.09.2020 г., е в размер на сумата от 341,70 лева и обхваща процесния период от 01.05.2019 г. до 19.09.2020 г., като в сумата е включена пропорционално сума на броя месеци, обхвани в периода на погасителна давност от общата фактура, издадена на 31.07.2021 г. и обхващаща периода от м. май 2020 г. до м.

04.2021 г. Изискуемост настъпила до 19.09.2020 г. обхваща потреблението за месеците 05.2020 г., 06.2020 г. и 07.2020 г. Изискуемостта на вземането, касаещо следващите фактурирания от ищеца, настъпва след 20.09.2020 г., поради което не е погасено поради изтекъл давностен срок. Дължимата главница за топлинна енергия, която не е погасена поради изтекъл давностен срок е в размер на сумата от 2298,12 лева. Искът за заплащане на цена на топлинна енергия срещу ответницата е основателен и следва да бъде уважен за посочената сума и за периода от 20.09.2020 г. до 30.04.2022 г., като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2639,82 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 19.09.2020 г. като неоснователен.

Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея, то следва да се даде отговор на въпроса дължи ли ответницата същите. Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява от документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение. Цялата претендирана сума е с настъпила изискуемост след 20.09.2020 г., поради което вземането не е погасено по давност, тъй като най-старото е от м.