Решение № 19089 от 22.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19089 гр. *****, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110114384 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т.С.” ЕАД срещу И. С. Г. и Й.

Н. Л., с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците като собственици на процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „****** 1“, ***, вх. 2, ет. 5, ап. 26, аб. № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от двамата ответници поотделно да му заплати следните суми: 895,96 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 111,32 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 08.02.2024 г., сума в размер на 22,53 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,65 лв., представляваща мораторна лихва за 1 забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 18.03.2021 г. до 08.02.2024 г.

Ответниците И. С. Г. и Й. Н. Л. в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ответника въз основа на качеството собственик на процесния имот. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

2

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Видно от приложения по делото Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 20, том XXVIII, дело № 5420/1974 г. се установява, че С. М. Г.а и И. Л. Г. са придобили правото на собственост върху апартамент № 26, находящ се в гр. *****, ж.к. „******“, бл. № 29, ет. 5.

Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том 257, дело № 49947/97 г. С. М. Г.а е дарила на малолетния си син И. С. Г. ½ ид.ч. от придопития през време на брака с покойния си съпруг И. Л. Г. имот – апартамент № 26, находящ се в гр.

*****, ж.к. „******“, бл. № 29, ет. 5.

Впоследствие с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 128, том I, рег.

№ 4267, дело № 107 от 2007 г. И. С. Г. е прехвърлил обратно на С. М. Г.а собствената 3 си ½ ид. ч. от процесния имот.

По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 50, том I, рег. № 6730, дело № 42 от 18.06.2019 г.С. М. Г.а е дарила на Й. Н. Л. ½ ид.ч. от собствения си имот, представляващ процесния такъв.

От удостоверение за наследници на И. Л. Г. се установява, че същият е починал на 28.08.1983 г. и е оставил свои законни наследници С. М. Г.а /съпруга/, починала на 23.05.2020 г., и дъщеря Д. И.ова Г.а, последната починала на 12.11.1991 г.

Следователно след смъртта на И. Л. Г. собствеността върху процесния имот вследствие на наследственото правоприемство е притежавана при следните квоти; за С. М. Г.а – 3/4 ид.ч., за Д. И.ова Г.а – 1/4 ид.ч. Доколкото последната е разведена към момента на смъртта си и няма деца, то нейната идеална част е придобита от майка й, с което С. М.

Г.а е станала изключителен собственик на имота. След дарението през 2019 г. на ½ ид.ч. от имота собствеността върху същия е притежавана при следните квоти – 1/2 ид.ч. за С. М. Г.а, ½ ид.ч. за Й. Л.. След смъртта на С. М. Г.а нейната идеална част е придобита по наследство от сина й, с което ответникът И. С. Г. е придобил ½ ид.ч.

По делото е представен констативен протокол от 03.10.2008 г., съгласно който в сградата на адрес ж.к. „****** 3“, ***, вх. 1 и 2 не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради изградена еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация.

От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установи още, че имотът е присъединен към топлопреносната мрежа.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че за сградата, където се намира процесният имот, няма техническа възможност за прилагане на системата за дялово разпределение, тъй като има еднотръбна вътрешно отоплителна иснталация, съответно няма сключен договор за дялово разпределение и не са монтирани индивидуално топлоразпределители на радиаторите си. Разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата се извършва от „Т.С.“ ЕАД при спазване на чл. 61, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице е установило още, че в процесното жилище се ползва отопление, като пълният отопляем обем е 192 м3, а коригирания такъв, на който се начислява топлинна енергия за имота, е 19 м3. Отчетът на водомерите за топла вода е извършван от ищеца, по данни от който в имота има едно отоплително тяло и два водомера за топла вода, по които се отчита разхода. В процесния период са отчитани водомерите, с изключение на периода от 2022 – 2023 г., когато ответниците не са осигурили достъп. За периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.