Решение № 977 от 28.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Пловдив, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330201554 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-1030000324/05.02.2025г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Г. В. С., с ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. С. с жалбата и в депозирано до съда становище оспорва по съществото вмененото му нарушение и прави искане за отмяна на Наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно и недоказано, противоречащо на материалния и процесуалния закон.

Въззиваемата страна Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна Полиция“ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба- становище излага съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски с искане за намаляването им до минимално предвидения в нормативната уредба размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Обжалваното НП е издадено срещу жалбоподателят Г. В. С. за това, че н а 04.07.2024г. в 14:44 часа в гр.Пловдив ул."Пл. Александър Малинов”, жалбоподателят, като водач на лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № ** **** **, е извършил нарушение на правилата за движение. В посочения ден и час автомобилът е бил паркиран върху обособен паркинг, предназначен единствено за туристически автобуси. Паркингът е обозначен с пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“, придружен с допълнителна табела Т17, съдържаща надпис „Паркинг за туристически автобуси. Забранено спирането на други МПС“. С паркирането си в зоната, предназначена единствено за туристически автобуси, водачът не е съобразил поведението си с въведената забрана чрез пътен знак В27 като нарушението било квалифицирано като неизпълнение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

За констатираното нарушение е съставен АУАН Серия АД № 191759/16.01.2025 г. по преписка с № 317р-14111/2024 г. и № 31700015428/2024 г., снимков материал и покана с рег. № 1030р-1118/15.01.2025 г. на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението, на жалбоподателя било наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП .

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните писмени доказателства: АУАН Серия АД № 191759/16.01.2025, заверено копие от покана рег. № 1030р-1118/15.01.2025 г. на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, писмо на Община Пловдив – Район Централен Пловдив с № УРИ 103000-25516/27.12.2024г. ведно с копие от генералния план за организация на движението – гр. Пловдив, в частта отнасяща се за мястото на извършеното нарушение, писмо рег. № 10300022168, екз. № 1/14.11.2024, справка регистрация на МПС и собственици, протокол УРИ 317р-14111/25.10.2024г., писмо рег. № 103000-1551, екз.

2/22.01.2025г. , 2 бр. докладна записка, обяснени, справка нарушител-водач, заверено копие от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на Вътрешните работи, които съдът кредитира, дотолкова, доколкото отговарят на обективната истина, както и гласните доказателства - показанията на св. З.

Г. П..

2

Разпитаният в съдебно заседание актосъставител П., излага обстановка, идентична с така описаната в АУАН като потвърждава, че актът е бил съставен не по негови преки и непосредствени възприятия, а по сигнал на гражданин.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като правдиви и непредубедени.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай се вменява на жалбоподателя, че в посочения ден и час автомобилът е бил паркиран върху обособен паркинг, предназначен единствено за туристически автобуси, обозначен с пътен знак В27, според който „Забранени са престоят и паркирането“, придружен с допълнителна табела Т17, съдържаща надпис „Паркинг за туристически автобуси. Забранено спирането на други МПС“. Като с паркирането си в обособената за туристически автобуси зона, водачът не е съобразил поведението си с въведената забрана чрез пътен знак В27.

На базата на събраните по делото доказателства, съдът е на становище, че дори в конкретния ден и час автомобилът марка „Шкода Октавия“ с рег. № ** **** ** да е бил паркиран в уширението на паркинга на ул."Пл.

Александър Малинов” в гр.Пловдив, то не се установява по категоричен начин, че е бил паркиран именно в зоната, попадаща в обхвата на действие на пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“.

Видно от Докладната записка на инспектор З. П., инспектор Г. Томов с писмо с изх. № 103000-18249/20.09.2024 г. е изразил становище, според което, съгласно Генералния план за организация на движението на Община Пловдив, на мястото, където е бил спрян автомобилът, е наличен знак Д19, обозначаващ „място за паркиране на ППС“. Знак Д19 е ясно посочен в уширението на паркинга на ул."Пл. Александър Малинов” в гр.Пловдив и в представеното по делото копие от генералния план за организация на движението – гр. Пловдив.

3

От снимковия материал по делото не става ясно конкретното местоположение на автомобила – напротив - липсва ясна връзка между автомобила и въведената забрана.

Следва да се вземат предвид и показанията на актосъставителя св. П., от които се установява, че актът е бил съставен не по негови преки и непосредствени възприятия, а по сигнал на гражданин.

В този смисъл не може да се приеме за безспорно доказано, в коя именно част на паркинга е бил спрян процесния автомобил – дали в забранителната зона под действието на знак В27 или в частта на действие на знак Д19, обозначаващ „място за паркиране на ППС“.

Отделно от горното следва да се вземе предвид и приложените към административнонаказателната преписка снимки, които не доказват по безспорен начин, че заснетият автомобил е именно посоченият с рег. № ** **** **. В административнонаказателния процес налагането на административното наказание не може да се основава на предположения, а само на установени категорични констатации, които от обективна и субективна страна да представляват състава на административно нарушение, а в настоящия случай такива липсват.

От всичко гореизложено твърдението на наказващия орган, че автомобилът е бил спрян на паркинг за туристически автобуси, остава недоказано, тъй като от картата и снимковия материал не се установява ясно границата на обхвата на съответния знак.

Като допълнително отменително основание е и факта, че в АУАН и НП е записано, че „водачът не съобразява поведението си с пътен знак В27 или В28“. Подобна формулировка е правно недопустима, тъй като поставя под съмнение обективния факт на нарушението, защото въвежда алтернативност и неяснота – не може едновременно да се твърди, че е нарушен „или“ единият, „или“ другият знак. Ако органът не установи кой именно знак е бил нарушен, няма как да се вмени вина на водача. Вината не може да се гради на алтернативни предположения. Нарушението трябва да бъде конкретно, точно, ясно и индивидуализирано. Самото колебание на наказващия орган кой знак е бил нарушен показва, че липса яснота относно обективната страна на деянието. Това прави обвинението недоказано и НП незаконосъобразно, тъй като вината не може да се извежда от предположения и хипотези.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано по несъмнен 4 и категоричен начин мястото на паркиране на автомобила, а нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП остава недоказано. Поради това издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция в настоящото производство не е била направена, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я В А Наказателно постановление

№

25-1030000324/05.02.2025г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Г. В. С., с ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5