Решение № 14723 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14723 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.ВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110158013 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл първо и предл. второ Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/. Ответникът е предявил насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Ищцата Т. Й. Б. твърди, че на 08.09.2022 г. е сключила с ответника Договор за паричен заем „Кредирект“ № 733067 с предмет отпускането на парична сума в заем в размер на 800 лв., която следвало да бъде върната на три вноски от по 26, 70 лв. и на девет вноски от по 104, 37 лв. Годишният процент на разходите /ГПР/ бил в размер на 48, 26 % общата сума за връщане била в размер на 1 019, 43 лв. В чл. 6.6 от договора било уговорено задължение за потребителя в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изискванията по Общите условията на дружеството. При непредставяне на обезпечение следвало да се заплати неустойка в размер на 1 068, 57 лв. Към датата на подаване на исковата молба ищцата била заплатила сума в размер на 361 лв., дължима по договора. Сочи, че неустойката следвало да бъде включена като компонента в годишния процент на разходите по кредита, поради което липсата й нарушавала нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. При включване на неустойката в ГПР, същият щял да надхвърли значително допустимия процент на разходите.

Счита, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водено до нищожност на целия договор, тъй като кредиторът бил заблудил потребителя относно размера на разходите.

Счита, че клаузата, с която е уреден ГПР е незаместима, поради което нейната нищожност водела до нищожност на целия договор. В същото време неустойката се явявала и заобикаляща закона, тъй като с нея ответникът получавал допълнително възнаграждение, което не му се следва.

Въз основа на изложеното ищцата иска обявяване на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 733067/08.09.2022 г. за недействителен поради противоречие със закона и нарушаване на добрите нрави. В условията на евентуалност иска прогласяне на клаузата на чл. 6.6 за нищожна поради противоречието й със закона и поради заобикаляне на закона.

Претендира разноски.

Ответникът „Сити Кеш“ ООД оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква ода бъде посочен в договора математическият алгоритъм, по който се определя ГПР. Редът за определяне на ГПР бил императивно 1 установен в чл. 19, ал. 2 ЗПК и страните не разполагали с правна възможност да определят размера му по различен начин. Сочи, че не било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като годишният лихвен процент бил фиксиран с ясно изразена стойност при подписване на договора и същият не подлежал на промяна. Несъстоятелно било твърдението на ищцата, че не били посочени условията за прилагане на размера на лихвения процент. Клаузата за неустойка не била нищожна, тъй като обезпечението на задължението било съществен елемент при преценка на носения от кредитора риск. Именно с оглед обезпечения характер на кредита ищецът се бил съгласил да поеме финансовия риск по неговото отпускане, разчитайки, че ще може да се удовлетвори от учреденото обезпечение. Поради тази причина неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение било съществено за кредитора, а потребителят могъл да избира коя от двете форми на обезпечение да предостави. Не била налице и заблуждаваща търговска практика относно посочването на размера на ГПР. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил насрещен иск от „Сити Кеш“ ООД, в който се твърди, че на 08.09.2022 г. е сключил с ответницата по него Договор за паричен заем „Кредирект“ № 733067. Предоставил й в заем сума в размер на 800 лв., която следвало да бъде върната на дванадесет месечни вноски при фиксиран лихвен процент в размер на 40, 05 % с дата на първо плащане 10.10.2022 г. и последна вноска на 08.09.2023 г. За периода 16.10.2022 г. – 28.09.20224 г. длъжницата заплатила сума в общ размер на 741, 20 лв.

Задължението е изцяло падежирало с изтичане на срока за заплащане на последната вноска – 08.09.2023 г. Общото задължение по договора било в размер на 2 020, 18 лв., от които 800 лв. – главница; 182, 73 лв. – възнаградителна лихва и 921, 27 лв. – договорна неустойка и 106, 18 лв. – такси.

Въз основа на изложеното ищецът претендира осъждането на ответницата да му заплати сума в размер на 58, 80 лв. /частична претенция от сума в размер на 800 лв./ на основание неизпълнение на договора, а в случай на обявяването му за недействителен същата сума се претендира като дадена на отпаднало основание. Главницата се претендира заедно със законна лихва от 12.12.2024 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното плащане.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прави искане за прихващане на съдебно-деловодните разноски.

Ответницата по насрещните искове Т. Й. Б. счита същите за допустими, но неоснователни. Счита, че договора за кредит бил нищожен на изложените в първоначалната искова молба основания, поради което не дължала никакви плащания по него. Сочи, че била заплатила главницата по договора, но кредиторът неправилно я бил отнесъл в погашение на несъществуващи вземания. Моли съдът да отхвърли насрещните искове. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът намира следното:

На 08.09.2022 г. е сключен Договор за паричен заем „Кредирект“ № 733067 между „Сити Кеш“ ООД /кредитор/ и Т. Йосифова Б. /кредитополучател/ с предмет предоставянето в заем на сума в размер на 800 лв., която следвало да бъде върната на три вноски по 26, 70 лв. и девет вноски по 104, 37 лв. ГПР за заема бил в размер на 48, 26 %, а фиксираният ГЛП бил в размер на 40, 05 %. Датата на първото плащане била 10.10.2022 г., а на последното – 08.09.2023 г. Общата дължима сума била в размер на 1 019, 43 лв.

В чл. 6, ал.5 от договора е посочено, че с отпуснатата сума ще бъде рефинансиран частично сключения между страните Договор за паричен заем № 660462/08.04.2022 г.

Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 33 от Общите условия към договора за заем. В чл. 6, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на т. 6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 068,57 лева. Неустойката се начислявала автоматично от заемодателя, като при подписването на настоящия договор за заем заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплащала разсрочено съгласно 2 включения в договора погасителен план – 3 вноски по 147, 30 лв. и 9 вноски по 69, 63 лв.

Представен е по делото и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Ищцата е представила вносни бележки за заплащане в полза на „Сити кеш“ АД на следните суми: 30, 50 лв. на дата 29.07.2024 г.; 20, 40 лв. на дата 29.06.2024 г.; 20, 40 лв. на дата 30.05.2024 г.; 50, 75 лв. на дата 29.04.2024 г.; 50, 75 лв. на дата 29.03.2024 г.; 20, 40 лв. на дата 29.02.2024 г.; 50, 75 лв. на дата 28.01.2024 г. и 121, 63 лв. на дата 16.10.2022 г.

Кредиторът е представил по делото и извлечение за извършени плащания по Договор за паричен заем № 733067/08.09.2022 г. Към 31.10.2024 г. платените суми от кредитополучателката са в общ размер на 741, 20 лв., а дължимият остатък е в размер на 1 997, 72 лв.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба и насрещната искова молба са редовни, а предявените с тях искове са процесуално допустими.

По първоначалния иск в доказателствена тежест на ищцата е било да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание. В доказателствена тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че клаузата на чл. 6.6 от договора е индивидуално уговорена. По насрещните искове в доказателствена тежест на ищеца „Сити Кеш“ ООД е било да докаже, сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит; предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за главница и договорна лихва; изпадането на кредитополучателя в забава; размера на обезщетение за забава. В доказателствена тежест на ответницата Т. Й. Б. е да докаже изпълнение на договорните задължения за плащане.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Уговорката по договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, представляваща елемент от задължението на кредитополучателя съгласно погасителния план към сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително 3 увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. По същество така уговорената неустойка представлява скрита допълнителна възнаградителна лихва по договора за кредит.

С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е включено допълнителното задължение в тежест на потребителя. Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Предвид изложеното предявеният иск за прогласяване на процесния договор за кредит за недействителен е основателен.