Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2321 от 23.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10006/2021
Вид
Решение № 2321
Подписан
23.06.2022
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2321 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И. като разгледа докладваното от РН. К Административно наказателно дело № 20211110210006 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Й. Л. Д. срещу електронен фиш серия К № 4714775, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата, подадена от упълномощената адв. И. се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като жалбоподателят твърди, че липсват доказателства за извършването на нарушението, за организацията на движение в посочения пътен участък и въведеното ограничение на скоростта, както и за техническата годност на използваното техническо средство за измерване на скоростта Сочат се и нарушения при описанието на нарушението във фиша, свързани с липсата на посочване кое лице е управлявало заснетото МПС и дали жалбоподателката е санкционирана като водач или законен представител на собственика на автомобила - ЮЛ. Твърди, че липсва протокол за използване на АТСС, както и снимка на техническото средство, от която да се установи точното му местоположение и редовното му използване. Оспорва се и надлежното връчване на електронния фиш. Отделно от това се сочат и съществени пороци на обжалвания фиш – липса на посочен негов автор, на дата на съставянето му, както и несъответствието му с ЗЕДЕУУ.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател Й.Д. не се явява и не изпраща своя процесуален представител – адв. И..

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

По делото липсват доказателства за датата на връчване на електронния фиш на 1 жалбоподателя, като в справка от ОПП СДВР е отбелязана 16.06.2021 г., но липсват доказателства в подкрепа на това твърдение. Не е представена разписка за връчване на електронния фиш на жалбоподателката, както и липсва нейн подпис върху електронния фиш, който да удостовери връчването. Поради това съдът намира за основателни доводите на адв. И. в тази насока и прие, че входираната на 25.06.2021 г. в СРС жалба срещу фиша е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.04.2021 г. в 12:58 ч., в гр. , по бул. „, до бл. , с посока на движение от кв. към бул. К с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, TFR1-М с радар TR4D № 613, била засечена скорост на движение на МПС – товарен автомобил марка „Фолксваген”, модел „Тигуан” с рег. № 77 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 27 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер. Около автомобила нямало други МПС, които да са заснети в кадъра. Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението. Автомобилът бил регистриран на името на жалбоподателката Й. Л. Д. с ЕГН **********.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 4714775 срещу Й. Л. Д. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС TFR1-М с радар TR4D № 613, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 08.04.2021 г., в 12:58:51 ч., в района на град , с координати EL 23о18.6748 и NL 42о43.4009, е засечена скорост на движение от 80 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. От представената снимка на нарушението и снимка на техническото средство се установява, че участъкът е в рамките на населено място, с въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 08.04.2021 г., където е посочено, че това е общовалидната скорост за движение в населено място и не е въведена с пътен знак.

От снимката се установява, че само автомобилът Фолксваген е заснет на снимката.

Поради това съдът намира, че засечената скорост е именно на автомобила на жалбоподателя.

Поради всичко изложено, съдът намира, че несъмнено е установено точното местоположение на автомобила, когато е бил заснет да се движи с превишена скорост, като в електронния фиш е посочен не само бул. „“, но и посоката на движение, както и конкретния пътен участък, уточнен не чрез административен адрес /номер на булеварда/, а чрез намиращата се до него сграда на бл. 32. Съдът намира, че това е достатъчно като конкретизиране на мястото на твърдяното нарушение, доколкото позволява не само определяне на местната подсъдност на делото, но и на пътния участък, където се твърди да е извършено нарушението, а оттам и на въведеното ограничение на скоростта.

Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /АТСС/ тип – TFR1-М с радарен скоростомер тип „трафик радар” TR4D е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г. Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят за одобрен тип, 2 се считат за одобрен тип., за което от ГДНП е изпратено и нарочно писмо до директорите на регионалните дирекции. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една година, като мобилната система с № 613 е преминала проверка на 12.11.2020 г., като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над 100 км/ч., видно от протокола от същата дата. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за техническа неизправност на системата за контрол. Видно от представения часови график мобилната система е била монтирана в служебен автомобил , който е заснет и на мястото на контрол.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия от 2021 г. - МВРСДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система АТСС TFR1-М с радарен скоростомер тип „трафик радар” TR4D № 613, снимка на поставеното техническо средство. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Заснетият автомобил е единствен в центъра на кадъра, като не съществуват и съмнения относно регистрираната му скорост на движение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден съобразно разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП, поради което са изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя в тази насока.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и 3 установената такава на движение на процесното МПС.

Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с липса на дата на съставянето му и издател, съответно и нарушения на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото фишът не може да се приравни изцяло на АУАН или НП. Следователно към него са неприложими и правилата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, каквито възражения излага жалбоподателя. В случая неприложими са и правилата на ЗЕДЕУУ, доколкото ЗДвП се явява специален закон по отношение на уредбата на електронния фиш.

Измерената скорост на движение на автомобила е 80 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 77 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.

„толеранс“ като скоростта е намалена на 77 км./ч.

От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 77 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е установено превишение с 27 км./ч.