Решение № 260931 от 23.12.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260931 23.12.2020 г. град Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав на трети декември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Районен съдия: Дарина Йорданова при секретаря Кина Киркова, като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова гражданско дело № 7024 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на С.Д.М., ЕГН **********,*** против К.К.Б., ЕГН **********,*** и К.К.П., ЕГН **********,***, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *****.** с площ 814кв.м. по КККР на гр. Бургас, при посочени граници, идентичен с описания в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ** , том **, дело № **/ ****г. имот, съставляващ реално обособена част с площ 1дка от нива, цялата с площ 8дка, в м. „Б.”, землище на гр. Бургас.

Ищецът твърди, че е наследник на *****и

Д. С.М. и като такъв след смъртта им е придобил недвижим имот, земеделска земя с площ 1дка., съставляващ част от нива, цялата с площ 8дка, която се намирала в м. „Б.”, землище на гр. Бургас. Твърди, че така посоченият имот е бил закупен от наследодателката Д.М.с нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, дело 221/ ****г. По това време родителите на ищеца били в законен брак и са придобили имота в режим на СИО. Праводателите на Д.М.са лицата И.И.П., А.И.П. и С.И.П., като същите са придобили описаната нива в резултат на извършена замяна срещу нива в м. „Ш.К.”, с Протокол от 04.04.1967г. на ТПС Комисия, на основание чл. 12 от МП за

ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС и МТС.

Твърди се, че от момента на закупуване на имота родителите на ищеца са го оградили и са започнали да го обработват, като са засявали различни култури, плодни дръвчета, лози и др. В северозападната част на имота била изградена и едноетажна постройка, която се ползвала за почивка и съхраняване на инвентар.

Постройката била електрифицирана, като сградата съществува и към момента. Посоченият имот е бил заснет в плана за новообразуваните имоти като имот с № 117.**, а съгласно КККР на гр. Бургас ПИ е с идентификатор *****.** с площ 814кв.м. Имотът със сградата били регистрирани в МДТ Община Бургас, като дължимите данъци били редовно заплащани. Ищецът установил при справка в СГКК Бургас, че ответниците са записани в КККР на гр. Бургас като собственици на имота. Това станало въз основа на издадена от Кмета на Община Бургас Заповед № 1120/ 13.05.2011г., с която на осн. § 4к, ал. 7 вр. § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследодателя на ответниците К. Б. е възстановена собствеността върху същия имот. Ищецът получил отказ от началника на СГКК-Бургас да бъде вписан в кадастралните регистри като собственик на имота. Изложени са правни съображения по приложението на ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорва се вещноправното действие на издадената от Кмета на Община Бургас заповед. Направени са доказателствени искания. Представени са доказателства. Претендират се разноски по делото.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, чрез упълномощения адв. П.Ч.,***, с който искът се оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди се, че след 2011г., когато е издадена заповедта на Кмета на Община Бургас, с която е възстановена собствеността, нито ищецът, нито други лица, различни от ответниците са владяли имота. С Протокол от 29.07.2011г. е извършен въвод във владение. Твърди се, че още през 2009г. имотът е бил посещаван от членове на семейството, а след въвода във владение е посещаван и редовно през годините. Непосредствено след издаване на заповедта и въвода във владение, имотът бил деклариран пред Община Бургас и данъците са били заплащани регулярно от ответниците. Твърди се, че Д.Р.е лице различно от Т.Р., която е майка на ищеца и се оспорва идентичността на лицето, поради липса на представени доказателства за идентичност на имената. Прави се изложение за придобиването на имота в годините от К.К.Б., като се сочи, че последният бил оземлен по Закона за селскостопанско оземляване на бежанците, за което е издаден и нотариален акт от ***г. Посочено е че през 1951г. Б. е приет за член – кооператор в ТКЗС „Христо Ботев” бр. Бургас, като е внесъл в стопанството 55 дка, включително земите в м. „К.Б./ Б.”. На наследниците на Б. било признато правото на възстановяване само на 7дка, а след това на още 20дка. Сочи се, че реално са възстановени три имота, единият от които е процесният с № *****.**, с площ 814кв.м. Сочи се още, че през 1991г. е бил изработен кадастрален план с регулация, но същият не е бил одобрен. От документите към него е било видно, че имот № ** не бил с установени ползватели или лица с претенции за вещни права.

Изработена е карта на землището, като в нея са били нанесени и границите на земеделските имоти по плана за оземляване от 1931г. Имот № ** попадал в бившия имот № 116, който се твърди, че е бил собственост на К. Б.. Със Заповед № РД -09-100/ 24.03.2005г. на ОУ на Бургас, е бил изработен план за новообразуваните имоти, като имот ** е бил записан на наследниците на К. Б.. Преди издаването на Заповед № 1120/ 13.05.2011г. е била извършена проверка, при която е установено, че процесният имот е свободен и няма установена собственост на трети лица. Ответниците твърдят, че от представените писмени доказателства – Протокол от 04.04.1967г. на ТПС комисия и два броя нотариални актове не можело да бъде установено, че И.И.П., А.И.П. и С.И.П. са получили чрез замяна нива, част от която са продали на *****и която да е идентична с процесния недвижим имот. Твърди се, че липсват кадастрални планове и има разминаване в имената на купувача, както и в площта на имота, а също и че липсват граници, което според ответниците е основание за отхвърляне на претенциите. Ответниците се позовават на изтекла придобивна даваност в тяхна полза, като считат, че владеят имота на годно правно основание. Правят се доказателствени искания, представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот даден в замяна срещу имот включен в блока на ТКЗС № 83, том V, дело № 2075/1969 г. на Нотариус при Бургаски народен съд, видно от който И.И.П., С.И.П. и А.И.П. са признати за собственици на нива с площ от 8 дка в местността “Б.” на бургаското землище, дадена им от ТПС Комисия в замяна срещу включена в блока на ТКЗС –Бургас тяхна нива. За извършения констативен нотариален акт е послужило препис извлечение от Протокола на ТПС Комисия от 04.04.1969 г. От същия се установява извършената замяна на земите на частни собственици, чиито имоти попадат в блокове на ТКЗС.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **I, дело ****г. от ****г. на Нотариус при Бургаския народен съд, се установява продажбата на един декар от получения в замяна имот от продавачите И.И.П., С.И.П. и А.И.П., на купувача Д.Р.М..

От представеното удостоверение за наследници се установява, че лицето Т.Р. М. е починала на 23.10.2002 г. и е оставила за свои законни наследници съпруг Д. С.М., починал на 29.03.2015 г. и син – ищеца С.Д.М..

Представена е данъчна оценка от 04.06.2019 г., видно от която имотът е деклариран като земя от 1 дка и жилище от 26 кв.м., с идентификатор *****.** и собственик С.Д.М..

По делото е представено Решение от 22.04.1993 г. на ОСЗГ Бургас, с което е определено за възстановяване с план за земеразделяне на наследниците на К. К. Б., земеделски земи в местността “К.Б.” по пар. 4 ЗСПЗЗ. Във връзка с решението е подадено заявление от К.К.Б. за издаване на заповед на Кмета на Община Бургас на основание пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване на поземлен имот № *****.** в местността Б., в землището на кв. Меден рудник, гр. Бургас. Видно от представения Протокол на Комисията по пар. 4 от ЗСПЗЗ от 08.07.2010г., не е установена собственост на трети лица върху имот с идентификатор *****.** в местността Б., след извършен оглед на място и е постановено решение да се издаде Заповед на Кмета на основани пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. Със Заповед № 1120/13.05.2011 г. на Кмета на Община Бургас е възстановено правото на собственост на наследниците на К. К. Б. на процесния недвижим имот с идентификатор *****.**, с площ по от 814 кв.м. Заповедта е придружена със скица. За имота е подадена съответна данъчна декларация по ЗМДТ, като в представените доказателства за плащане на местни данъци и такси е отразено обозначение земя – неизвестна и задължено лице К.К.П. и К.К.Б.. Видно от представеното удостоверение за наследници К.К. Б. е оставил за свои законни наследници ответниците К.К.П. и К.К.Б..

С протокол № 3 от 24.08.2011 г. издаден от Община Бургас, оспорен в хода на процеса, са въведени във владение наследниците на К.К.Б. във възстановения по ЗСПЗЗ имот.

От показанията на разпитания в хода на процес свидетел Р. Г. Г. - главен експерт-геодезия при община Бургас се установява, че свидетелят е подписал протокол № 3 от 24.08.2011 г. и въводът се изразявал практически във връчването на протокола на страната в сградата на Общината на посочената в него дата. Свидетелят посочва, че е посетил имота на 29.07.2011г. и не са открили никой на място, както и че конкретно за този имот не са извършвали трасиране на място, но е сигурен че оградата, която е на място съответства на точките по координатите, защото замервал по друг повод точно там, във връзка със съседни имоти.

От показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели И.Ж.С. и Г.Т.Б.се установява, че имотът на С.М. е именно посоченият на предявената скица под № **.

Свидетелите сочат, че познават семейството и също са закупили имоти в съседство. Докато е била жива Д.М.имотът е бил посещаван често и земята е обработвана, но след смъртта й по-рядко са виждали хора там. Свид. Б. посочва, че имотът е запустял и не помни в последните 10 години някой друг да го е посещавал. Свид. С е заявила, че след като е починала майката на ищеца, понякога е виждала и баща му, но други хора никога не е виждала да идват и да обработват имота. Сега след смъртта на баща му се е обособило като обръщало за коли в едната част на имота.

По делото са разпитани като свидетели Ж.С.Ж.и М.В.П., които посочват, че преди одържавяването К. Б. е имал много голям имот на това място. Свид. Ж.не може да посочи какво е станало след одържавяването с нивата на Б.. Свид. П. – снаха на К.

Б., посочва, че от Общината са ги помолили, като заинтересована страна да намерят хората, които са си закупили земи по наредбите. Те са залепвали съобщения в близост до имота, за това в рамките на определен срок, който има документи за закупената земя там да ги представи в Общината. Минал доста дълъг период от време, след което се обадили от Общината, за да връчат заповедите за въвод за тези места, които са останали незаети. Хората, които са си закупили земя, представили документи, а на тях им върнали това, което беше останало. След като са получили документите за въвод са отишли да видят къде точно са местата. Натъкнали се на един човек, който се е самонастанил и е засял домати, краставици и трайни насаждения – дръвчета. Свързали се с него по телефона и му дали срок да освободи мястото до м. май 2014г. Свидетелят посочва, че периодично ходят да наглеждат имота, тъй като се самонастаняват различни хора.

По делото е прието заключението на вещото лице инж. Р.Д., като от изготвената скица-приложение 4 е видно съвпадението по граници на настоящия имот с идентификатор *****.**, с площ по от 814 кв.м, с ПИ 117.** по Помощния план на недвижимите имоти в м. Б., както и имот № ** по неодобрен кадастрален план от 1991 г., по който има очертана в червено част от имота от север. Вещото лице е посочило, че не може да се идентифицира имота описан в нотариален акт № **, том **I, дело ****г. и Протокола на ТПС Комисия от 04.04.1969 г., тъй като липсвал картен материал и земята е била включена в голям блок на ТКЗС. В съдебно заседание уточнява, че имотът е лесно установим и посочен с червен и син контур в скицата приложение 4, но отговорът в заключението е бил даден при съобразяване с начина, по който бил поставен въпроса.

Разпечатката съдържа 28 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81c061b0-51ac-4644-ac14-c0a67cbf7db1