Решение № 294 от 06.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Русе, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200457 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Е и М систърс" ЕООД, ЕИК 208040041, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Ганчо Карамаждраков“ № 3, вх. 6, ет. 3, против Наказателно постановление № 18-2600012/10.03.2026 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че след проверката е изпратил графиците за работното време веднага по имейл на наказващия орган, а впоследствие и след призоваването на представителя му за проверка в ДИТ – Русе. Графиците за работното време са се намирали в обекта на контрол и в момента на проверката. Твърди, че оспорва възприетото от наказващия орган обстоятелство, че нарушението не е маловажно, защото не е отстранено веднага, като смята, че следва да бъде приложен текстът на чл. 415в КТ.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от адв.

Р. К., която поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и претендира 1 присъждането на разноски в полза на нейния доверител.

Представителят на административнонаказващия орган юрк. С. Т. излага становище за неоснователност на жалбата, моли наказателното постановление да бъде прекратено, като претендира присъждане на разноски в полза на наказващия орган.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 19.03.2026 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на представител на нарушителя на 12.03.2026 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 18-2400388/02.01.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е издадено за това, че на 04.12.2024 г. жалбоподателят "ЕЛ ЕФ БУС" ЕООД, ЕИК 205881523, в качеството си на работодател, на 26.11.2024 г. допуснал до работа на същата дата работничката Н. Й. Г., ЕГН: **********, която полагала труд в обекта на контрол като „продавач-консултант“, преди да е било предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено в ТД на НАП, като представеното при проверката по документи на 04.12.2024 г. уведомление било регистрирано в НАП в 14,17 ч.

От разпита на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

На 15.01.2026 г. св. Д. С. В. и Р. Д. Р. – и двамата работещи като инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Русе, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на дружеството жалбоподател „Е и М СИСТЪРС“ ЕООД. На тази дата те посетили търговски обект – кафе-аператив, намиращ се на ул. „Даме Груев“ до бл. „№ 4“, стопанисван от дружеството жалбоподател. На присъстващите към момента на проверката служители на дружеството били раздадени бланки за попълване на декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ. Изискали екземпляр от поименните графици за работа, но от дружеството не могли да им представят такива. На служителите на ДИТ – Русе било заявено, че поименните графици щели да бъдат представени на по-късен етап. Няколко дена по-късно – на 21.01.2026 г., 2 същите служители на ДИТ – Русе извършили и проверка по документи. Те констатирали, че графиците за работа към него момент не били представени.

На 26.01.2026 г., в 17,12 ч., по електронна поща дружеството представило на органите на ДИТ – Русе поименните графици за периода септември-декември 2025 г. На 11.02.2026 г. служителите на ДИТ – Русе отразили в протокол за извършена проверка № ПР2601850/11.02.2026 г. резултатите от проверката на дружеството жалбоподател и констатираните нарушения, като във връзка с нарушението, изразяващо се в непредставяне на поименните графици за работа за периода септември-декември 2025 г. било дадено предписание работодателят да утвърди тези графици със срок на изпълнение на предписанието до 16.02.2026 г. На същата дата бил съставен и АУАН № 182600012 за нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ, защото дружеството жалбоподател не държало на разположение на контролните органи поименните графици за работа.

Тази фактическа обстановка съдът установи от разпита на св. В. и приложените по делото писмени доказателства.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Фактическата обстановка по делото се установява едностранно и еднопосочно от събраните по делото доказателства, като липсват противоречия между същите, което да налага необходимост съдът да излага допълнителни мотиви относно това кои доказателства се кредитират и кои се отхвърлят по смисъла на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. Спорен между страните е 3 единствено въпросът с приложение на материалния закон и това дали дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация е правилна.

За да е налице съставът на административното нарушение, визирано в чл. 403а, ал. 1 КТ, е необходимо субектът на административнонаказателната отговорност, който има качеството на работодател, да не е изпълнил задължението си да държи на разположение на контролните органи поименните графици за работа за периода, през който е установено сумирано изчисляване на работното време. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че дружеството „Е и М СИСТЪРС“ ЕООД притежава качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, защото в стопанисвания от него търговски обект в гр. Русе, ул. „Даме Груев“ до блок № 4, е имало лица, полагащи наемен труд в полза на дружеството, което, като юридическо лице, е организационно и икономически обособено образувание. От доказателствата по делото се установява, че дружеството „Е и М СИСТЪРС“ ЕООД не е предоставило поименните графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, на служителите на ДИТ – Русе и същите не са били на разположение в търговския обект, където се е извършвала проверката по места. При извършената на 21.01.2026 г. проверка по документи също няма данни графиците да са били представени, като това е станало на 26.01.2026 г. по имейл. В крайна сметка контролните органи са съставили протокол няколко дена по-късно, а именно на 11.02.2026 г., където са дали предписание на дружеството жалбоподател да утвърди поименните графици за работа при сумирано изчисляване на работното време. Срокът за изпълнение на това предписание, който може да се определи и като срок за отстраняване на нарушението, е до 17.02.2026 г. На 11.02.2026 г. органите на ДИТ – Русе са пристъпили към съставяне на АУАН.

Съдът намира, че макар и нарушението да се явява извършено, то същото е маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ. Съдът приема, че в настоящия случай нарушението е отстранено веднага след установяването му, доколкото употребата на думата „веднага“ не предполага „незабавното“ отстраняване на нарушението, т.е. е възможно това да стане по-късно, но в кратък срок. Нарушението е било констатирано на 15.01.2026 г., като след около десет дни работодателят е изпратил поименните графици за периода, през който е установено сумирано изчисляване на работното време. АУАН за 4 това нарушение е съставен на 11.02.2026 г., т.е. близо две седмици след предоставянето на поименните графици на контролните органи на ДИТ – Русе, а в протокола от извършената проверка самите контролни органи са дали срок за отстраняване на нарушението до 17.02.2026 г., като видно от доказателствата по делото дружеството жалбоподател е изпълнило това предписание 3 седмици по-рано, поради което съдът приема, че нарушението е отстранено веднага след установяването му. Не са налице доказателства от това да са произтекли вредни последици за работниците или служителите.

Нарушението се явява формално и не изисква такива да настъпят по принцип като съставомерен резултат, но произтичането на вредни последици за работниците или служителите е отрицателна предпоставка за приложението на института на маловажния случай, който, за разлика от този по ЗАНН, е специален, доколкото предвижда административно наказание вместо предупреждение и неналагане на наказание за извършеното административно нарушение. Според Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ съобразно чл. 415в КТ, имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. Съдът следва да отбележи, че маловажното нарушение по чл. 415в КТ и чл. 28 ЗАНН се различават по това, че според ЗАНН маловажният случай на нарушение предполага липса или незначителност на вредни последици или наличието на други смекчаващи вината обстоятелства, поради които административното нарушение е такова от с по-ниска степен от обичайните случаи на подобни административни нарушения, докато, за да бъде квалифицирано едно административно нарушение като маловажно според чл.

5

415в КТ, то следва същото да е отстранено веднага след установяването му, да не са произтекли вредни последици за работници или служители и нарушението да не е сред изчерпателно изброените в чл. 415в, ал. 2 КТ, за които този институт се явява неприложим. От това следва изводът, че за квалифициране на едно нарушение като маловажно по смисъла на чл. 415в, ал.

1 КТ не съществува условие съдът да преценява степента на обществената опасност на нарушението, доколкото същата се предполага за липсваща или незначителна, щом нарушението е отстранено веднага и не са настъпили други вредни последици. При това положение съдът намира, че са изпълнени условията на чл. 415в, ал. 1 КТ нарушението, за което е издадено обжалваното наказателно постановление, да бъде определено като „маловажно“ и наложеното наказание да бъде намалено до минималното предвидено такова.

Доколкото текстът на чл. 415в, ал. 1 КТ предвижда имуществена санкция за юридически лица в размер от 100 до 300 лв., доколкото няма данни дружеството жалбоподател да е санкционирано преди за неспазване на трудовото законодателство, то предвиденото наказание следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева или 51,13 евро.