Решение № 568 от 27.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100511666 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от въззивната жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛ БОГГБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД срещу решение № 13748/11.07.2024г. постановено по гр.д. №64042/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, с което е уважен предявения от Г. И. С. иск с правно основание чл.432 от КЗ и е осъден да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно преценка на доказателствата и логическите изводи при установяване на релевантните факти, както и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице противоправно поведение на водача на лекия автомобил застрахован при ответника по застраховка "гражданска отговорност" виновно е причинил ПТП. Твърди, че първоинстанционният съд едностранчиво е преценил събраните по делото доказателства, като е игнорирал част от събраните по почин на ответника – свидетелски показания. При условията на евентуалност поддържа, че е налице съпричиняване от страна на водача на собствения на ищеца лек автомобил. Моли решението да бъде отменено и иска отхвърлен, при условията на евентуалност – съдът да приеме, че е налице съпричиняване и намали размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди.

Претендира разноски.

От насрещната страна по жалбата - Г. И. С. е подаден писмен отговор в срок - по чл.263 ал.1 от ГПК, в който се излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Относно иска с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 498 ал.3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК с доклада по делото на първоинстанционният съд като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени следните обстоятелства:на 27.07.2023г. по в гр. София, ул. „Самоковско шосе“ на 1 (първи) км., е настъпило ПТП между лек автомобил „Инфинити“, модел „Кю 50“ рег. № ********, управляван от С.Л. Г.ев и лек автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. № ********, управляван от ищеца – Г. И. С.; към датата на настъпване на процесното ПТП е съществувало действително правоотношение по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ между собственика на лек автомобил лек автомобил „Инфинити Кю 50“, с рег. № ******** и ответника; преди датата на подаване на исковата молба, ищецът е сезирал ответника с искане за изплащане на обезщетение за причинени имущуствени вреди и по което искане ответникът се е произнесъл с отказ.

Съгласно разпоредбата на чл. 493 ал. 1 т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, в това число неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане.

Страните спорят относно механизма на ПТП и вината за настъпване на ПТП на водача лек автомобил „Инфинити Кю 50“, с рег. № ********.

При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на лек автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. № ********.

С оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, както и предвид правилно разпределената доказателствена тежест в доклада на първоинстанционният съд, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи противоправното поведение на водача на лек автомобил „Инфинити Кю 50“, с рег. № ******** и което е причина за настъпване на процесното ПТП, в който само случай би възникнала отговорността на ответника като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение за причинени вреди спрямо увреденото лице.

По делото е представен протокол за ПТП с рег. № 8954/27.07.2023г. съставен от 2 мл.автоконтрольор В.Г. – дежурен ПТП-О„ПР“-СДВР.

Действително, относно механизма

ПТП, констативния протокол не представлява официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл.179 от ГПК, но същият е такъв относно фактическата обстановка непосредствено след настъпване на ПТП, както и всички обстоятелства, които длъжностното лице е възприело лично и описало в протокола.

От свидетелските показания на свидетеля Ахтаподова и частично от показанията на свидетеля Л., протокола за ПТП и заключението по САТЕ се установява безпротиворечиво, че на 27.07.2023г. в гр. София, по бул. „Самоковско шосе“ при движението си по този булевард с посока от гр.

Самоков към гр. София лек автомобил „Инфинити Кю 50“, с рег. № ********, навлиза в лентата за насрещно движение, в резултат на което реализира ПТП с насрещно движещия се в противоположна посока - от гр. София към гр. Самоков лек автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. № ********, като поради приближаващ челен удар между двете МПС водачът на „Ауди Кю 5“ с рег.

№ ******** предприема спасителна маневра на ляво, при което настъпва удар между двата леки автомобила около средата на пътното платно като съприкосновението е между автомобилите е: странична дясна част в областта на преден десен калник за „Ауди Кю 5“ с рег. № ******** и предна дясна част за лек автомобил „Инфинити Кю 50“, с рег. № ********.

Показанията на свидетеля А., правилно първоинстанционният съд преценявайки ги по реда на чл.172 от ГПК, тъй като същата е съпруга на ищеца, е кредитирал като обективни, логични, правдиви и с оглед обстоятелството, че са преки доказателства - свидетеля е очевидец на ПТП – пътник в лек автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. № ********, която се е возила на първата седалка до шофьора. Именно нейните показания съвпадат, както с отразеното в протокола за ПТП, така и в заключението на вещото лице и най - вече с оглед вредите по двата автомобила, които категорично определят и механизма на настъпване на ПТП. Следва да се посочи, че показанията на свидетеля Л., които също са преки, не могат в цялост да служат за изграждане на фактическите изводи относно механизма на ПТП, доколкото на много пъти същия заявява, че не си спомня, не е много сигурен, дори не описва участъка от пътя, където е настъпило ПТП, но на от друга страна в показанията си твърди „аз навлязох в неговата лента“, „нямам спомен как се озовах в другата лента, може би за да преодолея завоя“, „може би с едната част съм настъпил пътната ос“ т.е. дори свидетелят Л. признава, че управлявания от него автомобил неправомерно е навлезнал в лентата за насрещно движение. Отделен е въпросът дали неговите показания, които дори вътрешно противоречиви и непълни, се подкрепят от други доказателства и установяват твърдението му, че и водача на лекия автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. № ******** също е бил в лената за насрещно движение т.е. както свидетеля се изразява „бяхме си разменили местата“. Ако това би било вярно, то съприкосновението, удара между двете МПС-та не би настъпил в предна странична дясна част за лек автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. № ******** и и предна дясна част за лек автомобил „Инфинити Кю 50“, с рег. № ********, нито уврежданията биха били тези констатирани при опис на щетите на леките автомобили, което е аргумента, който най – силно разколебава достоверността на показанията на свидетеля Л., както и неговата версия за начина на настъпване на произшествието.

На следващо място тези твърдения на свидетеля Л. влизат и в пряко противоречие с показанията на свидетеля А., чиято доказателствена стойност бе обсъдена в горното изложение.

Описаното поведение на водача на лек автомобил „Инфинити Кю 50“, с рег. № ******** несъмнено е нарушение на правилата за движение - чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, според която „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“.

Нито се правят конкретни възражения, нито се установяват наличието на каквито и да са експулпиращи отговорността на водача на лек автомобил „Инфинити Кю 50“, с рег. № ******** обстоятелства, включително и не се подкрепя от събраните по делото доказателства тезата, че същия е предприел спасителна маневра навлизайки в насрещното платно за движение именно защото водача на лек автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. № ******** неправомерно се е движел в неговата лента за движение. Същото обстоятелство дори не се твърди с категоричност от свидетеля 3

Л., тъй като първоначлно в разпита си заявява, че с водача на другия автомобил са си разменили местата, след това заявява, че и двамата са настъпили осевата линия, после посочва, че бил заслепен от светлини.

Следователно, с оглед установената фактическа обстановка настоящият състав счита, че водача на лек автомобил „Инфинити Кю 50“, с рег. № ******** е нарушил правилата за движение чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, вследствие на което виновно е причинил ПТП.

Съобразно чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, което с оглед изложеното не е направено по делото.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване, поради поведението на ищеца – навлизане в лентата на насрещно движение.

Тук обаче е необходимо да се има предвид, че „изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. /Р №98/24.06.2013г. по гр.д. № 596/2012г. на ІІ ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на пострадалия е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

С оглед приетия за установен механизъм на ПТП, съдът счита, че липсва каквато и да е причинна връзка между поведението на ищеца и настъпване на ПТП, още повече такова поведение на ищеца, което да е способствало за настъпване на вредоносния резултат. Напротив при непредприемане на маневра – отклонение в ляво, удара между двете МПС би бил челен, което несъмнено би довело до значителни по – големи вреди вкл. и възможност за увреждане на здравето на участниците в ПТП и съответно пътнитиците в един от автомобилите.Вещото лице по СМЕ, категорично заявява, че водача на лек автомобил лек автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. № ******** не е имал техническата възможност да избегне удара, съответно да предприеме аварийно спиране, което да осуети удара между двете МПС, като напротив –от установената фактическа обстановка може да се направи извод, че удара е бил предотвратим именно от водача на лекия автомобил „Инфинити Кю 50“, с рег. № ********, ако веднага след като е имал възможност да забележи насрещно движещия се лек автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. № ******** /което разстояние е изчислено от заключението по СМЕ - 300м/ незабавно да продължи движението си в своята пътна лента за движение, без други маневри и навлизане в насрещната.