Решение № 2160 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2160 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110144576 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Е. П. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:

831830482, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на проведеното на 29.01.2026 г. открито съдебно заседание), предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 30000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 17.04.2025 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 08.05.2025 г. (датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на ПТП) до окончателно изплащане на сумата.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 17.04.2025 г. около 21:00 часа, на бул. „Г. М. Димитров“ № 16А, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № СВ4099МР и мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ Р 750“ с peг. № ВТ2924К, управляван от ищеца. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № СВ4099МР, който ударил отзад спрелия на пешеходна пътека и управляван от ищеца мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ Р 750“ с peг. № ВТ2924К, вследствие на което ищецът претърпял телесни увреждания. Посочва, че за процесния инцидент бил съставен Констативен протокол с пострадали лица № 185/17.04.2025 г. по описа на СПП към СДВР, като на виновния водач бил съставен АУАН № GA3932669/17.04.2025 г. по описа на СПП към СДВР. Поддържа, че непосредствено след инцидента е посетил „ВМА-МБАЛ-София“ АД, където било установено, че е получил следните телесни увреждания: контузия на гърба; контузия на таза; контузия на гръден кош; контузия на кръста. Сочи, че на 19.04.2025 г. е посетил неврохирург, който му поставил диагноза навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб. Посочва, че на 22.04.2025 г. посетил и съдебен лекар, който установил, че ищецът е получил следните травматични увреждания: болка в задна повърхност на шията, ограничени движения на шията, охлузвания на дясна предмишница - с диаметър 1 см., с диаметър 2,5/1,5 см., множество линейни охлузвания в кръста най-големите с размери 18/0,5 см. и 15/05 см., кръвонасядания по кръста около охлузванията с размери 2,5/02 см., 5/4 см., 3 см. и т. н., с 1 обща площ 26/13 см. Твърди, че вследствие на получените от процесното ПТП травматични увреждания изпитвал силни болки в травмираните области, както и че предвид, че движенията му в тези области били ограничени се наложило близките му да полагат грижи за ежедневните и битовите му потребности. Процесният инцидент се отразил негативно и на психиката на ищеца, като същият изпитвал тревожност и страх, станал дистанциран от околните, сънувал кошмари, свързани с инцидента. Сочи, че на 08.05.2023 г. е предявил пред ответното дружество извънсъдебна претенция за застрахователно обезщетение, но плащане на същото не последвало. Моли съда да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № СВ4099МР.

Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно–следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на застрахования при него лек автомобил.

Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на мотоциклета, като твърди, че същият се е движел с несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост и е спрял рязко, както и че е бил без поставена каска и протектор, с което поведение е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Оспорва, че получените вследствие на процесното ПТП увреждания са довели до твърдяните болки и страдания, като твърди, че същите се дължали единствено на предходни заболявания на ищеца. Оспорва и размера на вредите, като счита, че претенцията на ищеца е силно завишена и не отговаря на действително претърпените вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.

За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът следва да установи, в тежест на ищеца е да установи, че е участник в настъпилото ПТП и неговия механизъм, вината за произшествието на водача на застрахования при ответника автомобил, настъпването на неимуществените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и вредите, наличието на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по отношение на автомобила, управляван от виновния водач, извънсъдебното предявяване на претенцията, както и размера на претенцията за неимуществени вреди с оглед определянето й по справедливост по чл. 52 ЗЗД.

При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № СВ4099МР, респективно – да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително и това за съпричиняване по чл. 51 ЗЗД, като докаже, че с действията си пострадалия реално е допринесъл за причинените му увреждания.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че между водача на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № СВ4099МР и ответника е съществувало към датата на настъпване на процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

От приетия като писмено доказателство протокол за ПТП с пострадали лица № К-185 2 от 17.04.2025 г., съставен от дежурен мл. автоконтрольор при СПП към СДВР, след посещение на местопроизшествието, се установява, че на 17.04.2025 г. е настъпило ПТП в гр. София, при което МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № СВ4099МР се движи по бул. „Г. М. Димитров“, с посока на движение от бул. „Св. Климент Охридски“ към бул.

„Цариградско шосе“ и срещу № 16А, поради несъобразена скорост с интензивността на движение, реализира ПТП в спрелия пред него МПС мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ Р 750“ с peг. № ВТ2924К, управляван от ищеца Н. Е. П., който от удара отскочил напред и ударил преминаващия от ляво на дясно пешеходец. В протокола е посочено, че вследствие на ПТП Н. Е. П. е получил контузия на долната част на гърба и таза. Видно от протокола на виновния водач е съставен АУАН № GA-3932669/17.04.2025 г. за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Съдът намира за необходимо да посочи, че по отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване от съда (в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС). Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на неговото настъпване във връзка с данните, които се извличат от останалите събрани по делото доказателства – и най-вече заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, изготвено след запознаване с материалите по делото.

По делото са събрани устни доказателства чрез разпит на лицето Виолета Траянова П.а – майка на ищеца. В свободен разказ пред съда, св. П.а обяснява хронологично как са се развили събитията от процесното ПТП, за което била уведомена от сестрата на ищеца.

Разказва, че след процесния инцидент ищецът не е бил в добро физическо и психическо състояние - целият му гръб бил син, дълго време изпитвал болки в областта на главата, врата и кръста, бил тревожен и страдал от безсъние. Свидетелства, че вследствие на процесния инцидент ищецът е бил трудно подвижен, поради което около месец свидетелката трябвало да го подпомага в ежедневните му потребности, като обличане. Заявява, че и към настоящия момент, при претоварване, ищецът продължава да се оплаква от болки в кръста, врата и прешлените. Споделя, че два месеца след инцидента ищецът не искал да шофира и веднъж е посетил психолог.

Съдът кредитира изцяло така дадените показания на св. П.а, преценени по реда на чл.

172 ГПК, като безпротиворечиви, последователни и ясни. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.

За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП в производството е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което е неоспорено от страните и което съдът, след преценка по реда на чл. 202 ГПК, кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че на 17.04.2025 г. около 21:00 часа, лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № СВ4099МР се движи по бул. „Г. М.

3

Димитров“, с посока от бул. „Св. Св. Климент Охридски“ към бул. „Цариградско шосе“ и срещу № 16А, поради несъобразена скорост с интензивността на движението, реализира ПТП в спрелия пред него мотоциклет „Сузуки ГСХ Р750“ с peг. № ВТ2924К, като от удара, мотоциклетът се изместил напред и ударил преминаващия от ляво надясно пешеходец.

Експертът извежда извод, че от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за водача на лек автомобил „Фолксваген“ ако се е движил със скорост, при която може да спре преди мястото на удара с мотоциклета, при аварийно задействане на спирачната уредба, като посочва, че скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген “ в момента на удара не следва да е била по-малко от 19-20 км/ч, скоростта на мотоциклет „ Сузуки“ към момента на удара е била 0 км/ч., тъй като същият се е намирал в спряло състояние. От заключението се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ4099МР, който е имал възможност да възприеме и да наблюдава мотоциклета през цялото време на движението и спирането му пред пешеходната пътека, като е можел да предотврати ударът, ако е управлявал превозното средство със скорост, при която би спрял в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него и спрял на пешеходна пътека мотоциклет „Сузуки“.