Решение № 139 от 25.03.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Ботевград, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20231810200550 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. В. У. с ЕГН********** е обжалвала в законния срок наказателно постановление №23-0322-000370 о т 25.07.2023г., издадено от Началник РУ към ОДМВР - София, РУ – гр.Правец, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.„г” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.С.

С. от АК - - който поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и претендира заплащане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – Началника на РУ - Правец, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не 1 изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: акт за встъпване в длъжност; АУАН Серия GA № 990293/08.07.2023г.; справка за нарушител/водач – 2л и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. Т. Т. и М. В. Г., се установява следната фактическа обстановка:

На 08.07.2023г. в 20.30ч. свидетелите Х. Т. Т. и М. В. Г. – полицейски служители при РУ – Правец започнали работа, нощна смяна и изпълнявали задълженията си като автопатрул. Тогава те посетили сигнал за възникнало ПТрП в с.Равнище, обл.Софийска, на улица без име в посока центъра, където заварили лек автомобил * да се товари на специализиран автомобил тип пътна помощ. С оглед на това, че в близост до мястото, където се товарел автомобила имало деформирана крайпътна еластична ограда – мантинела свидетелите Т. и Г. предположили, че с горецзитирания лек автомобил е възникнало ПТрП. След няколко минути при полицейските служители пристигнала жалбоподателката – М. В. У., която заявила, че тя е управлявала автомобила м. форд. Същия ден св.Т., в присъствието на св.Г. съставил на У. АУАН за това, че на 08.07.2023г. в с.Равнище управлявала лек автомобил * и след виновно причиняване на ПТП нарушава задължението си като участник в ПТП като премества автомобила, с коет е ригистриано ПТП и го качва на пътна помощ. Акта бил предявен и подписан от У..

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН било издадено процесното №23-0322-000370 о т 25.07.2023г. от Началник РУ към ОДМВР - София, РУ – гр.Правец.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Хр. Т. и М. Г. , както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от 2 обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП.

В обжалваното НП при фактическото описание на нарушението е посочено, че премества автомобила с който е реализирала ПТП, т.е че е следвало да не премества същия, но това задължение за участниците в ПТрП се вменява, единствено при такова с пострадали хора, което в случая не е налице – същото е било само с материални щети. В същото време У. е санкционирана за нарушение чл.123, ал.1, т.2 б. г от ЗДвП, която разпоредба касае задълженията на участниците в ПТрП с пострадали хора. В случая жалбоподателят не е имал задължението по чл.123, ал.1, т.2 б. г от ЗДвП, тъй като от реализираното ПТрП не е имало пострадали хора. От друга страна, нито в съставения АУАН, нито в НП е отразено дали при възникналато ПТрП има пострадали лица или само са причинени имуществени вреди. Това също по само по себе си е съществено процеусално нарушение с оглед на това, че същите са съставомерни елементи съответно от състава на чл.123, ал.1, т.2 и чл.123, ал.1 т.3 от ЗДвП и при липсата им, при описанието на нарушението се накърнява съществено правото на защита на наказаното лице.

Обстоятелствата, при които е осъществено едно административно нарушение, трябва да са съответни на изписването на самото административно нарушение в диспозитива на НП и на посочените законови разпоредби, които са нарушени и с които се налага наказание.

Допуснатото в случая процесуално нарушение е съществено и опорочава издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му. В случая не е налице императивния реквизит на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна, в рамките на които, ведно с юридическото формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, се реализира, както правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол.

Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и 3 опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му.

Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д, ал.1 от ЗАНН на М. В.

У. се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

От въззивната страна не е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700, 00 лв. в полза на адв.С..

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на М. В. У. с ЕГН********** разноски в размер на 700,00 лв. /седемстотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 550/2023г. пред Районен съд Ботевград.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №23-0322-000370 от 25.07.2023г., издадено от Началник РУ към ОДМВР - София, РУ – гр.Правец, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР против М. В.

У. с ЕГН**********, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на М. В. У. с ЕГН********** разноски в размер на 700,00 лв. /седемстотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 550/2023г. пред Районен съд Ботевград.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5