Решение № 211 от 15.11.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Разлог, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200651 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Д., у.„Д.“№12А, ч/з еднолично адв. дружество „Б.“, ЕИК*, с адрес: г.С., у.“И.Д.“№1, а.13, представлявано от адв. П.Б., против НП №*/02.11.2023 г., издадено от Директора на БД„ЗБР“, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`200.00 лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.2 от същия закон.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят „И.“ЕООД, който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата за развити подробни доводи за исканата отмяна на атакуваното НП.

В проведеното СЗ жалбоподателят „И.“ЕООД, с управител М.Х. - редовно призована, не се явява, за него се явява упълномощен представител - адв. П.Б., която поддържа жалбата на всички основания, изложени в нея, депозира писмено становище с изложени твърдения в тази насока, претендира и разноски.

НО - Директора на Д„ЗБР“ - редовно призован, не изпраща представител. За него се явява юрк. Г.С. Депозира писмено становище, с което оспорва подадената жалба, излага подробни съображения в тази насока и претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 06.11.2023 г., а жалбата е подадена на 20.11.2023 г., видно от разписка на ССЕВ, л.4) .

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.07.2023 г. свидетелите С.К. и Е.С. извърши проверка на речни водохващания на р.П., землище на с.П., о.Б., р.З., землище на с.З., о.Б. и сградоцентрала на МВЕЦ„З.“, землище на с.Е., о.Р., във вр. постъпил сигнал на „зелен телефон“ на БД„ЗБР“, регистриран с Протокол №*/11.07.2023 г., относно неосигуряване на минимален отток в двете реките и вода за напояване на селскостопански площи в с.Е., о.Р.

1

По време на проверката свидетелите установили, че от изграденото водовземно съоръжение за повърхностни води на р.З., се извършва водовземане за пълнене на изравнител след него, за производство на ел. енергия ч/з МВЕЦ„З.“. През рибния проход не протичат водни количества за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката, тъй като отвора на рибния проход е запушен с камъни и през тях се просмукват минимални водни количества и същите не могат да се измерят с монтираната нивомерна рейка. Проверяващите установили, че въз основа на горното, жалбоподателят е нарушил условие в т.З от Раздел „Условия за водовземане“ от Приложение към Разрешително за водовземане и ползване на воден обект №*/12.01.2012 г..

Според НО, с горното жалбоподателят е извършил нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, поради което подлежи на санкциониране на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.2 от ЗВ. Поради това му е наложена имуществена санкция от 2`200.00 лева.

Подобни фактически констатации са отразени и в издадения АУАН №*/04.09.2023 г., а така също и в изготвения констативен протокол №* от 11.07.2023 г.

В полза на „И.“ЕООД, е издадено от Директора на БДЗБР Разрешително за водовземане и ползване на воден обект №*/12.01.2012 г., изменено с Решение №*/31.01.2017 г., изменено с Решение №*/02.12.2020 г. с краен срок на действие до 31.12.2026 г. Към разрешителното е издадено и приложение.

Съгласно т.3 от раздел "Условия на водовземане" от приложението към Разрешително за водовземане и ползване на воден обект №*/12.01.2012 г., титулярът на разрешителното трябва да осигури целогодишно подаване на минимално водно количество от 30 л/сек след водохващане на р.З.

В хода на съд. следствие са разпитани свидетелите С.К., Е.С., Е.М., И.Т. и И.Б..

Свидетеля М. не е присъствала по време на проверката, а само при съставянето на акта.

Свидетелите С.К. и Е.С. са служителите на БД и същите са осъществили проверка на водохващанията на реките З. и П., ч/з които водохващания се извършва водовземане за производство на ел. енергия при МВЕЦ З. По време на проверката свидетелите констатирали, че при водохващането на р.З. били натрупани камъни и в речното легло се просмуквало само минимално количество вода, което били невъзможно са се измери. Св. К. сочи, че проверката била разпоредена във вр. с подаден сигнал в БД, относно невъзможност за напояване на селскостопанските площи. Свидетелката уточнява, че заради наредените камъни, водата отива във водоема, от който се извършва водовземане за МВЕЦ и по този начин не протичат водни количества през рибния проход.

От показанията на св. Т. се установява, че той е подал сигнала в БД с/у дружествотожалбоподател, тъй като жалбоподателя не пускал вода в реката, необходима за селскостопанско поливане. Свидетеля е присъствал лично на проверката, като е възприел, че в деня на проверката рибния проход е бил запушен от боклук.

Свидетеля Б. - оператор на МВЕЦ З. твърди, че когато проверяващите отишли на място, той бил на р.П. и чистел саваците от боклука, а на рибния проход не имало поставени камъни, но не отрича че в дадени моменти реката влачи боклук и запушва прохода.

Съдът намира, че показанията на свидетелите С.К., Е.С., И.Т. следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Съдът не кредитира показанията на св. Б. в частта, в която сочи че чистел саващите, когато проверяващите били на място на проверката. Свидетеля е трудово ангажиран с дружествотожалбоподател и според настоящия съд. състав, същият е направил опит да въведе различна фактическа обстановка от установената по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Съдът намира, че жалбата с/у НП е допустима - подадена е в срок от лице, легитимирано да обжалва НП.

Компетентността на актосъставителя – С.К. /Гл. Инспектор в БДЗБР/, се извежда от разпоредбата на чл.201, ал.1 ЗВ, във вр. със заповед №*/02.09.2022 г. на директора на БД„ЗБР“. Според чл.201, ал.1 ЗВ, АУАН за установяване на нарушения по чл.200, ал.1 ЗВ се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на ОСВ или от директорите на БД. Цитираната заповед е издадена именно от директор на БД„ЗБР“ и сред посочените лица, определени да съставят АУАН е актосъставителят К..

При подадена жалба с/у НП, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на акта, като не е обвързан от посочените от жалбоподателя нарушения.

Както в акта, така и в НП е отразено, че адм. нак. производство е започнало със съставянето на протокол от извършена проверка, и въз основа на него съставяне на АУАН. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушението и нарушителя елементи. При съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно които за да бъде редовен АУАН и НП, трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.

Ч/з изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН, органът издал АУАН, е постигнал пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издаденият в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Дружеството-жалбоподател е бил санкциониран за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.

Цитираната норма предвижда, че водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон.

Не е спорно по делото, че „И.“ЕООД е водоползвател, на когото по надлежния ред е издадено разрешение за водовземане. Не е спорно и обстоятелството, че съгласно Раздел "Условия на водовземането" в Приложение към Разрешителното, титулярът е длъжен да осигури целогодишно подаване на минимално водно количество от 30 л/сек след водохващането на р.З., необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в р.З., което от доказателствата по делото е видно, че не е изпълнено. Следователно релевантните факти в случая, обуславящи противоправния характер на деянието са: издадено по надлежния ред разрешително за водовземане и неизпълнение на визираните в него условия.

Така изложената фактическа обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, се потвърждава от приетите по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно установено е и авторството на деянието. Видно от свидетелските показания на актосъставителя К. е, че при водохващането на р.З. били натрупани битови отпадъци и клони и в речното легло се просмуквало само минимално количество вода. Допуснатото от страна на жалбоподателя нарушение се потвърждава и от проведения на 17.06.2024 г. в ОСЗ разпит на свидетеля Т., който също потвърждава допуснатото засушаване на реката.

Деянието нарушава забраната по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, т. к. жалбоподателят като титуляр на разрешителното не е изпълнил цитираното условие от разрешителното. Ползваният воден обект в отклонение от предвиденото условие в разрешителното осъществява материалноправната предпоставка за реализиране на отговорността по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. На жалбоподателя е наложена „имуществен санкция“ от 2`200.00 лева, но настоящия състав намира, че същата следва да бъде наложена в законоустановения минимум, с оглед липсата на доказателства по настоящото дело за извършени от същото други нарушения, свързани с предвидените в Разрешителното условия, както и такива на ЗВ.

Така определеният размер на имуществената санкция според съда се явява справедливо 3 наказание за извършеното нарушение и ще постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към спазване на установения в страната правов ред.

Отделно в издадено разрешително, раздел „Условия на водовземането“ ясно и точно е посочено, че след въвеждане на обекта в експлоатация, водоползвателя е задължен да поддържа проводимостта на речното русло на разстояние от 500 м. след водовземните съоръжения, надолу по течението на реката и след изтичалото на МВЕЦ, т.е почистването на съоръжението от боклук е ежедневно задължение на дружеството.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че проверяващите е следвало да изчислят нивото на водата в рибния проход посредством нивомерна рейка, тъй като съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1, т.1 и т.2 и по ал..2, т.1 от Глава „Контрол“ на Наредбата за ползване на повърхностните води, БДЗБР няма задължение да измерва водното количество в реката преди водохващането за МВЕЦ, а само в пункта за водовземане и под него, а в случай на маловодие МВЕЦ не е следвало да работи, ако с това ще наруши условие от издаденото разрешително за водовземане и позлване на воден обект. В тази вр. и в констативния протокол и в последствие в издаденото НП, проверяващите са констатирали, че нивото на водата е било в минимално количество, поради което същото не е било възможно да бъде измерено ч/з монтираната нивомерна рейка. Невъзможността на монтираната рейка да отчете количеството на водата в рибния проход, не кореспондира с твърдението, че не е бил направен опит за изчисляване на нивото на водата в прохода от проверяващите.