Решение № 13585 от 09.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13585 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110164472 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 361684/15.12.2023 г./ на „****“ ЕАД срещу „****“ ЕООД, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, с чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 70.48 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.05.2023 г. до изплащане на вземането; 22.48 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период на забава от 01.07.2020 г. до 28.04.2023 г.; 0.21 лв. – мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение за м. 07.2020 г. за период на забава от 31.08.2020 г. до 28.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25337/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и е ползвал доставяната в него през исковия период топлинна енергия за стопански нужди, но не е сключил с ищцовото дружество договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че като е ползвал и не е заплащал доставяната му топлинна енергия, той се е обогатявал за сметка на дружеството. Излага, че ответникът е бил длъжен да я заплаща в 20дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, но е изпаднал в забава. Посочва, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се 1 намира топлоснабденият имот, е извършвано от „****“ ООД, като са издавани изравнителни сметки въз основа на действителния разход на уредите за дялово разпределение. Твърди, че главницата за дялово разпределение за м. 07.2020 г. е платена, но се дължи мораторна лихва върху нея.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание. Признава, че е собственик на имота и не е подписал с ищеца договор за продажба на топлинна енергия в него. Сочи, че през 2014 г. е предложил на „****“ ЕАД да сключат индивидуален договор и е декларирал несъгласие с публикуваните на 10.02.2014 г. Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****“ ЕАД на клиенти в гр. София /в сила от 14.03.2014 г./, но не е получил отговор. Не оспорва начина на изчисление на потребената топлоенергия, нито размера на отчетените стойности, включително изчислението им в съответствие с приетата методика. Не оспорва конкретните размери на начислените във фактурите суми, нито изравнителните сметки. Твърди, че не е ползвал доставяната в имота топлинна енергия, защото през исковите периоди той е бил ползван от наемател, който е дължал плащане на консумативите. Релевира възражение за плащане на главницата за топлинна енергия. В тази връзка твърди, че посочените фактури и дебитни известия в представеното от ищеца извлечение от сметки, имащо само информативен характер, касаят общ код на платеца ****, респ. договорна сметка № ****, под които са обединени общо 7 имота, включително процесният. Сочи, че плащанията са извършвани общо за всички обекти на ответника, като са правени през системата на „E-pay“ и са посочвани основанието и периодът, за който се плаща. Оспорва дължимостта на мораторните лихви при твърдения, че не му е отправена покана. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца „****“ ООД не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25337/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.

Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна енергия при твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност, доколкото той е имал качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но въпреки отправената от ищеца покана не е подписал писмен договор, като е ползвал доставената в имота му топлинна енергия, без да я заплаща, поради което е налице обогатяване на същия, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно основание за това. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е с правна 2 квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва следните правно релевантни факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти /което в случая предполага да бъде установено, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот и че в него ищецът реално е доставил топлинна енергия на претендираната стойност, с чиято стойност ищецът е обеднял/, и това разместване на блага да е настъпило без основание.

Доказателствената тежест за установяване на първите три обстоятелства е за ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да установи наличието на валидно основание за имущественото разместване, както и възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици – че през исковия период имотът е бил отдаден под наем и че претендираната главница е погасена чрез плащане.

В случая не се спори по делото, че процесният имот е предназначен за задоволяване на небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а ДР ЗЕ /в приложимата редакция/ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. С Определение № 16886/19.04.2024 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, обаче е обявено за безспорно, че през исковите периоди не е бил сключен между ищеца и ответника договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Поради това, ако топлопреносното предприятие е доставило топлинна енергия в имота през тези периоди, но липсва възможност да търси стойността й на договорно основание, в качеството си на обеднял то разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

В случая с Определение № 16886/19.04.2024 г. е обявено за безспорно, че през исковите периоди в имота е била доставяна топлинна енергия на обща стойност 70.48 лв., както и че през тези периоди ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, в който е извършена доставката.

При претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД обаче /за разлика от предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя на топлинна енергия/ е необходимо установяване, че ответникът действително е ползвал имота, защото само ползвайки го, той би могъл да се обогати със стойността на доставената и потребена в него топлинна енергия, спестявайки си разходите за нейното заплащане. В случая ответникът навежда възражение, че през процесните периоди не е бил ползвател на имота, защото той е бил отдаден под наем. Представя Договор за наем от 26.10.2018 г. /л. 60/, от който се изяснява, че считано от датата на предаване на владението с двустранен протокол, процесният имот е бил отдаден 3 под наем на трето за спора лице. Договорът е сключен за срок от една година, но съгласно чл. 11 от него при липса на предизвестие в срок от 1 месец преди изтичане на срока той се продължава за неопределен срок. Не е доказано обаче от ответника настъпването на условието за започване на действието на договора за наем – предаване на владението върху имота на наемателя. Същевременно следва да се съобрази обстоятелството, че оспорването си на предявените искове ответникът основава, на първо място, на твърдението, че е платил задълженията, и само в случай че съдът не възприеме това възражение, се позовава на договора за наем. На следващо място, в представените платежни документи като наредител не е посочено третото лице – наемател, а управителят на ответното дружество, а в основанието за плащане е посочен ЕИК на дружеството. Следователно плащанията от ответника на суми за исковите периоди, за които плащания самият той твърди, че касаят и процесния имот, следва да се ценят като извънсъдебно признание на обстоятелството, че през тези периоди именно дружеството /а не наемателят/ е ползвало фактически имота. Ето защо материалноправно легитимиран по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е именно ответникът, защото при незаплащане на доставяната топлинна енергия за небитови нужди в ползвания от него през исковите периоди имот именно той би се обогатил за сметка на обеднелия с нейната стойност ищец, спестявайки си разходите за нея. Същевременно по делото не се доказва наличието на основание за такова имуществено разместване.

Следователно доказано е възникването на вземане за ищеца срещу ответника на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 70.48 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.

Ответникът релевира възражение за погасяване на главното задължение чрез плащане.

Представя 4 бр. платежни документа за заплатени суми на „****“ ЕАД, като във всеки от тях като основание за превода е посочена ДС ****, за която ищецът не спори, че касае и процесния имот. Посочено е също така в платежните документи, че се плаща главница по фактури за конкретно посочени периоди, но без дялово разпределение според документа от 08.11.2021 г., респ. без дялово разпределение и лихви според другите три документа. Само документите на л. 56 – 58 касаят процесните периоди, а документът на л. 59 се отнася за следващ период. Ищецът възразява, че плащанията са представените документи касаят текущи задължения.

От приетото без възражения на страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се изяснява постъпването при ищеца на плащанията по представените платежни документи и относимостта им към процесния имот, както и в погасяване на кои задължения на ответника са отнесени плащанията от ищеца. Вещото лице посочва, че въпреки постъпилите плащания в счетоводството на ищеца се водят като непогасени главница в размер на 70.48 лв., мораторна лихва в размер на 22.69 лв. и съдебни разноски в размер на 50 лв.

За да извърши преценка дали установените по делото плащания имат погасителен ефект по отношение на процесната главница в размер на 70.48 лв., съдът съобрази мотивите 4 по т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието следното: „Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл.

76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.

Разпечатката съдържа 25 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81bbe33c-9c6d-4573-8c90-38cedca69065