Решение № 515 от 04.11.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2081/2021
- Вид
- Решение № 515
- Подписан
- 04.11.2021
- В сила
- 04.11.2021
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Елена Захариева Калпачка, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 367 и сл. · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 515 гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20215300502081 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Уърлд транспорт оувърсийз“ ЕООД, гр. София, чрез адв. Р.Н., срещу Решение № 261181/14.04.2021 г. по гр.дело № 8199/2019 г. по описа на РС Пловдив.
С обжалваното решение РС Пловдив отхвърля предявените от „Уърлд транспорт оувърсийз“ ЕООД, гр. София, срещу „Тон Бонбон“ ООД, гр.
Пловдив, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 157, ал.1, вр. с чл. 101 КТК и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сумата в общ размер на 7952 лева, представляваща дължимо навло, терминални разходи, магазинаж, такси за престой и задържане за извършен от ищеца „Уърлд транспорт оувърсийз“ ЕООД, чрез трети лица, превоз на товар контейнер № G***, съдържащ 160 колета, с описание мебели и оборудване, превозен от пристанище Лонг Бийч, Калифорния до пристанище Варна, Р.България с корабите „Ротердам Експрес“ и „Роза А“ и получен от ответника „Тон Бонбон“ ООД, както и сумата в размер на 572,10 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 07.09.2018 г. до 1
25.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2019 г. до окончателното плащане.
Възлага и разноските в производството на ищеца.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва изцяло, като счита постановения съдебен акт неправилен, поради неверни правни и фактически изводи, необоснованост на фактическите констатации на съда, както и процесуални нарушения, имащи отношение към доказателствената тежест и правната квалификация. Счита, че решението е постановено в нарушение на императивна материалноправна норма – чл. 157, ал. 1 от КТК, според която получателят е задължен да заплати при приемането на товара неплатеното навло или неплатената част от него. Излага подробни съображения за това, като счита, че неправилен е извода на съда, че страни по договора за превоз са превозвача и получателя на стоката. Счита, че неправилно, доколкото е неосъществено доказване от страна на ответника на заплатено навло, съдът не е променил правната квалификация на иска, с оглед представените доказателства за заплащане на цената от ищеца, както и не е дал допълнителни указания на страните за отстраняване на явни противоречия в приетите по делото доказателства. Твърди също, че неправилно съдът е приел за установено, че между „КВП Лоджистик“ ООД и ищеца е имало сключен договор за превоз, доколкото такова твърдение никога не било правено от последния, нито са представяни доказателства в тази насока, а посоченото дружество било само страна за уведомяване.
Твърди неправилна интерпретация на приети по делото доказателства, необсъждане на всички представени по делото писмени доказателства, обосновава невярност на приетото заключение, несъобразяване с удостоверени обстоятелства в официален документ – удостоверение, издадено от Агенция Митници ТД „Северен Морски“. Сочи, че след представяне на митническото удостоверение първоинстанционният съд не е дал допълнителни указания за непълнота в удостоверените обстоятелства в документа и несъответствието с издаденото съдебно удостоверение. В писмени бележки поддържа направените възражения, като счита, че въведеното от въззиваемия възражение за липса на договорно основание да се търси процесната сума от дружеството следва да се цени като принципно признание за съществуващото му задължение.
Моли да бъде отменено изцяло постановеното съдебно решение и за 2 присъждане на разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Тон Бонбон“ ООД, чрез адв. Н., в който счита постановеното съдебно решение, като краен съдебен акт, правилно и законосъобразно, а отхвърлените с него искове неоснователни и недоказани, за което излага подробни съображения, които поддържа и в съдебно заседание. Поддържа се липса на доказано превозно правоотношение, по което превозвач е ищеца, а получател е въззиваемото дружество, тъй като както от твръденията на жалбоподателя в първоинстанционното производство, така и в жалбата, е видно, че според него изпращач и получател на товара е едно и също лице, като такова е посочено дружество Тон Бонбон С. А., което не е идентично с въззиваемото дружество. Твърди, че не е получил товара, но дори да се приеме, че по силата на представената морска товарителница е получател, то съгласно нормата на чл. 157, ал. 1 от КТК отговаря единствено пред превозвача, посочен в същата, какъвто ищецът-жалбоподател не е. Оспорва да е получил товара, за да бъде приложима нормата, на която се основава претенцията на жалбоподателя, като счита, че товарът е получен от дружествотожалбоподател, чрез посочен от него представител, както и твърдението му в жалбата, че не е необходимо да се доказва получаване на товара, за да възникне задължението на посочения в договора получател да заплати на превозвача дължимото навло. Оспорва и размера на претенциите.
Съдът не споделя направените възражения на жалбоподателя, едва с писмените бележки по същество, че отговорът на въззивната жалба не е подаден в срок, доколкото, видно от датата на изпращане на отговора на въззивната жалба като ел.документ, същият е изпратен на ел.поща на РС Пловдив в срока за отговор, както е прието и в разпореждането по чл. 267 от ГПК. Освен това в писмения отговор се изразява становище по същество на делото, което бе заявено и в хода на съдебните прения, идентично с изразеното писмено с отговора на жалбата, поради което съдът следва да го вземе предвид при решаване на делото.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 3 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.
В исковата си молба жалбоподателят твърди, че е бил сключен договор за превоз между него и спедитора на изпращача „КВП Лоджистик“ ЕООД, като изпращач и получател било едно и също лице – Тон Бонбон – С. А.. След одобряване от страна на „КВП Лоджистик“ ЕООД на предложената оферта ищецът извършил превоза изцяло с други превозвачи, от Лонг Бийч Калифорния до пристанище Варна. В изпълнение на основното си задължение да извърши превоза сключил „Хапаг-Лойд“, Намбург, Германия, договор за мултимодален транспорт за превоз от Лонг Бийч Карифорния до Варна, за което му бил издаден спедиторски коносамент. За извършване на морския превоз с кораб „Ротердам експрес“ бил ангажиран „Морисън експрес корпорейшън“ САЩ, който, в изпълнение на задълженията си на морски превозвач издал морски коносамент с изпращач Тон Бонбон – С. А. и получател Тон Бонбон ООД Пловдив, страна за уведомяване „КВП Лоджистик“ ЕООД, както и ищеца „Уърлд транспорт оувърсийз“ ЕООД.
Твърди също, че превозвачите, наети за извършване на превоза са издали фактури за заплащане на навло, терминални разходи, магазинаж, такси за престой и задържане, които били заплатени от ищеца, който ги фактурирал на контрагента си „КВП Лоджистик“ ЕООД, но не получил плащане, поради което счита, че същите следва да му бъдат заплатени от получателя на товара „Тон Бонбон“ ООД Пловдив.
В писмена молба за изпълнение на дадени указания за уточняване на обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, като посочи предмета и страните по твърдените от него договорни правоотношения, е посочено, че процесния договор за превоз е сключен между ищеца, в качеството му на превозвач, и „КВП Лоджистик“ ЕООД, в качеството му представител на изпращача и получателя на товара „Тон Бонбон – С. А.“. В същата молба се твърди, че получател по издадения коносамент от „Морисън експрес корпорейшън“ САЩ е „Тон Бонбон“ ООД, гр. Пловдив, който в това 4 си качество е страна по договора и е задължен да заплати разходите за извършения транспорт при получаването на товара. Твърди се, че транспортната услуга започва в Индиан Уелс Калифорния и завършва в гр.
Пловдив. Във втора молба, съгласно уточнения, дадени в изпълнение на указанията на съда в определението за насрочване на делото, е посочено, че целият маршрут, предмет на офертата, е от Индиан Уелс Калифорния до Варна.
Или след направените уточнения, следва да се приеме, че твърдението на ищеца е, че е сключен договор за превоз между него, като превозвач и „КВП Лоджистик“ ЕООД, в качеството му представител на изпращача и получателя на товара Тон Бонбон – С. А., с предмет превоз на товар, от Индиан Уелс Калифорния до Варна. Извършил е превоза изцяло с други превозвачи, на които е заплатил напълно уговореното възнаграждение и разходите по извършения транспорт. Поради това, че „КВП Лоджистик“ ЕООД, с който твърди да е постигната договорката за извършване на превоза, не е платил дължимото му възнаграждение и изплатени разходи за транспорта, както и поради посочване в издадения коносамент от „Морисън експрес корпорейшън“ САЩ, че получател на товара е „Тон Бонбон“ ООД, гр. Пловдив, се претендира от последния заплащането им, ведно с обезщетение за забава.
В подадения отговор на исковата молба ответникът „тон Бонбон“ ООД оспорва както наличие на каквото и да е облигационно отношение, с което да е обвързан по повод описания договор за превоз от ищеца, така и факта, че е получил товара. Счита, че не е доказано и твърдението, че ищецът е действал като превозвач по този договор, а от представените доказателства може да се направи единствено обоснован извод, че същият е действал като спедитор на Тон Бонбон – С. А., Индиан Уелс Калифорния, САЩ, което дружество не е идентично с „Тон Бонбон“ ООД, гр. Пловдив. Освен това заявява, че дори да се приеме, че е обвързан с посоченото в издадения коносамент от превозвача „Морисън експрес корпорейшън“ САЩ, в който е посочен като получател на товара, то материално легитимиран да търси плащане на навло и разходи по транспорта от получателя е единствено превозвача, посочен в коносамента, а такъв не е посочен ищеца, а като такъв не е посочен ищеца. Не оспорва факта за заплащане на описаните в исковата молба сума на посочените лица (протокол от първо съдебно заседание л.260), но твърди, че сумата не 5 съответства на посочените суми в представената търговска кореспонденция по сключване на твърдения договор за превоз.
С оглед така уточнените твърдения от ищеца в първоинстанционното производство се налага извода, че е предявен иск с правна квалификация чл.
157, ал.1 от КТК и иск по чл.86 ЗЗД.
За доказване на твърденията си ищецът представя писмени доказателства - разпечатка от електронна комуникация с „КВП Лоджистик“ ЕООД и „Морисън експрес корпорейшън“ САЩ, коносамент, морска товарителница, копие на фактура, както и удостоверение от МФ, Агенция „Митници“, от което е видно, че товарът е получен от служител на фирма „Ренус България“ ООД, в качеството си на пряк представител на вносителя К. К. Р., като се посочва като вносител на стоката и задължено лице да заплати възникналите държавни вземания „Тон Бонбон“ ООД, гр. П..
Представени са и писмени доказателства от представител на превозвача „Хапаг-Лойд“ - „Економу-Интернешънъл Шипинг Ейджънси“ ЕООД, издадени по повод извършения транспорт, между които и уведомително писмо от ищеца до представителя на превозвача „Хапаг-Лойд“, с която уведомяват, че като получател на стоката по издадените коносаменти са оторизирали фирма Ренус – офис Варна, за даване на направление на стоката, пред митнически власти и служби, като всички разходи, свързани със стоката, да бъдат фактурирани към „Уърлд транспорт оувърсийз“ ЕООД.