Решение № 13087 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13087 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110144894 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба предявена по реда на чл. 422, ал.1 ГПК на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. Председател на Управителния съвет, адрес: гр. С..... срещу Д. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С...., с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 621,29 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер 436,57 лева за периода от 15.09.2023 г. до 21.02.2025 г., както и сумата в размер на 57,55 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и 12,00 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 21.02.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 28.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12864/2025 г. по описа на Софийски районен съд.

Ищецът твърди, че ответникът Д. С. И. в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, тъй като имотът се намира в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция. Посочва се, че за процесния период ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия, но към настоящия момент не е погасил задължението си за нея, както и за извършената от "Т. С." ЕООД услуга за дялово разпределение. Уточнява се, че сумите са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя като писмени доказателства копие от заявление за издаване на заповед за изпълнение, документ за платена държавна такса, нотариален акт № 169/13.12.1990 г., молба за разделяне на партида, постановление за налагане на възбрана, удостоверение за идентичност, съобщения към общи фактури, акт за разпределение на кубатура, извлечение от сметки по месеци, договор между СЕС и фирмата за дялово разпределение, протокол от Общо събрание, договор между ищеца и "Т. С." ЕООД и Общи условия. Прави доказателствени искания за привличане на трето лице-помагач, допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, задължаване на третото лице да представи 1 документи и изискване на ч.гр.д. № 12864/2025 г. по описа на СРС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден чрез назначения особен представител, с който ответникът оспорва исковете по основание и размер. Ответникът оспорва наличието на пасивна процесуална легитимация, като твърди, че от представените доказателства не става ясно в какво качество е конституиран (като единствен собственик, съсобственик или ползвател) и не е посочен размерът на притежаваните от него идеални части. Оспорва се дължимостта на сумите за сградна инсталация, като се релевират доводи, основани на съдебна практика на ВАС и на Решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 на Съда на ЕС относно формулата за дялово разпределение.

Възразява се, че липсват доказателства за проведено Общо събрание на етажната собственост и дадено съгласие за присъединяване към топлопреносната мрежа по реда на чл. 105а от ЗЕ. Отделно се оспорва валидността на договора с фирмата за дялово разпределение поради изтекъл срок, както и се възразява за липса на доказателства за монтирани годни измервателни уреди с валидни гаранционни срокове. Претенциите за мораторна лихва се оспорват с довода, че длъжникът не е бил поканен да изпълни задължението си по смисъла на чл. 84 от ЗЗД. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.

Прави доказателствени искания за задължаване на ищеца да представи актуален договор с Етажната собственост и доказателства за монтиране на годни уреди за индивидуално отчитане с валидни гаранционни срокове. Прави особено искане за коригиране на определения размер на адвокатското възнаграждение.

Третото лице помагач „Т. С.“ ЕООД, ЕИК ********* не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

По отношение на допустимостта.

Във връзка с направените възражения за недопустимост на производството, следва да бъде разяснено следното:

Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска (виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 408 ОТ 15.12.2014 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4633/2014 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС).

В случая процесуалната легитимация на ответника произтича от твърденията на ищеца, че между него и тях е налице облигационно отношение.

Възраженията изведени в отговора на исковата молба са за липса на облигационно отношение, тоест касаят материалната легитимация на ответниците.

Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство (в този смисъл РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 13.06.2014 Г. ПО ГР. Д. № 3306/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).

Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в 2 исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл.

129, ал. 2 ГПК - срв. разясненията в т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК.

Не е такъв обаче настоящият случай, ето защо исковата молба е редовна, а ответникът е носител на пасивна процесуална легитимация.

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По делото не се спори, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността посочени от ищеца.

Първият спорен въпрос е дали ответникът има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.