Решение № 541 от 18.04.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 437/2022
- Вид
- Решение № 541
- Подписан
- 18.04.2023
- В сила
- 26.05.2023
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5 · Закон за лицата и семейството
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 541 гр. Велико Търново, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110100437 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на предявен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД, съединен в условие на евентуалност иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ************ ищцата К. П. С. е продала на П С. М следния свой собствен недвижим имот-апартамент, намиращ се в *****, описан в исковата молба. Твърди се, че в нотариалния акт е записано, че имотът се продава за сумата 9900лв. и че сумата е получена напълно и в брой преди подписване на нотариалния акт, но ищцата оспорва това. Сочи се, че М обещал на С. да се грижи за нея, да я издържа и да я остави да живее в имота, но въпреки това нотариалният акт бил оформен като покупко-продажба. Ищцата заявява, че получила два пъти по 50лв. от П М за тази сделка и след прехвърлянето М спрял да я търси.
Ищцата заявява ,че и към момента живее в жилището, но дъщерята на М, която е негова наследница я посетила и заплашила, че ще я изгони. На следващо място ищцата твърди, че на 1**** подписал с „***** нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху процесния имот, като обезпечение на предоставен му кредит за 30 000лв. В исковата молба се твърди, че ищцата страда от заболяване- биполярно афективно разстройство и е била хоспитализирана през различни периода от живота си в „****“. Твърди, че след смъртта на съпруга си отново се проявило заболяването й и към 29.07.2021г./датата на сключване на договора/ не е разбирала свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си. Ищцата твърди, че договорът обективиран в горепосочения нотариален акт е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на закона, заобикаля го и с 1 него са накърнени добрите нрави. Ищцата отправя искане съдът да обяви за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД процесния договор за покупко-продажба от 29.07.2021г. В условие на евентуалност договорът да бъде обявен за унищожаем на основание чл.31 от ЗЗД, тъй като при сключването му ищцата не е могла да разбира и ръководи действията си.
На следващо място ищцата отправя искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на процесния недвижим имот.
Ответникът „**** е депозирала отговор на исковата молба, в който исковите претенции са оспорени като неоснователни, по съображения изложени в отговора. Твърди, че към датата на учредяване на договорната ипотека имотът е бил собственост на П С. М.
Ответникът твърди, че не са налице сочените от ищцата пороци водещи до нищожност на договора за покупко-продажба. Твърди, че към момента на сключване на договора ищцата не е била поставена под запрещение и е била напълно дееспособна. Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Ответникът Т. П. М. също е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции за нищожност ,унищожаемост на процесния договор на сочените от ищцата основания. Твърди, че нотариалният акт е подписан от ищцата и тя е получила сумата по договора ,за което нотариалният акт има характер на доказателствено средство относно изявленията в него и извършените действия. Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт*** ищцата К П. С. продава на П С. М собствения си недвижим имот, намиращ се в ***** представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** с предназначение- апартамент с площ 43,42 кв.м, състоящ се от кухня, спаня, баня-тоалетна, коридор, тераса, ведно с Избено помещение №2, с площ 3,70 кв.м. за сумата 9900лв., като в нотариаления акт е посочено, че сумата е платена от купувача напълно и в брой на продавача преди подписване на нотариалния акт.
С нотариален акт *****., в полза на ***** АД е учредена договорна ипотека върху горепописания недвижим имот, за обезпечение на вземанията на кредитора по договор за банков кредит от 11.10.2021г., сключен между „**** като кредитор и П С. М като кредитополучател за сума в размер на 30 000лв.
По делото са представени епикризи издадени за периода 2017г.-2019г. за проведено амбулаторно лечение на ищцата К. П. С. в ****, видно от които ищцата страда от психично заболяване- „биполярно афективно разстройство“. Представени са епикризи издадени от ЦПЗ гр.*** за проведено стационарно лечение на ищцата през месец март 2022г.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, П С. М е починал на ****., като е оставил наследник по закон- дъщеря Т. П. М..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ю О Х, М М С, Й Б Й и О Х Н. Свидетелят Х, който е племенник на ищцата, разпитан каза, че ищцата 2 загубила сина си преди много години и от тогава отключила психично заболяване, изпадала в депресии, не искала да живее. След смъртта на съпруга си през 2020г. ищцата изпаднала в голяма депресия, затворила се в апратамента си. Свидетелят заяви, че при състоянието си ищцата изпадала от фаза на депресия във фаза на мания, през която ставала много социална, искала да продава, събирала боклуци от улиците и ги носела в апратамента си. Свидетелят заяви, че през месец февруари 2021г. ищцата изпаднала в голяма депресия. По това време свидетелят, който живее в Д, се бил върнал в Б и носел на леля си храна и лекарства, защото тя не излизала от жилището си и била много зле. Впоследствие свидетелят разбрал, че през пролетта, месец април 2021г., когато той вече се бил върнал в Д, ищцата била по-добре и тогава срещнала мъж на име П М, на когото продала апартамента си. Свидетелят каза, че първоначално леля му криела този факт от него, но когато я попитал, ищцата му казала, че са я измамили, че получила два-три пъти по 100лв., че П я завел при нотариус, където подписала. Казала му, че П й обещал да се грижи за нея. Свидетелката С, която работи като управител в ***** разпитана каза, че била потърсена от директораката на ДСП ****, за да помогнат на една жена-ищцата по делото. Зимата на 2021г отишли в жилището й, но тя отказвала да ги пусне, изглеждала зле, не се била къпала от много време. Жилището й било натрупано с вещи, неподдържано, а тя стояла на едно място в стаята и само пушела цигари.
Известно време й носели храна. Свидетелят Й каза, че познава ищцата и лицето П. К. му споделила, че иска да продава вилата си и той я свързал с П. Свидетеят разбрал, че П купил и апартамента й, патил сметки да ток и др. Свидетелят заяви, че не му е известно К. да страда от психическо заболяване. Свидетелката Н която работи като технически сътрудник в кантората на нотариус ****, каза ,че си спомня сделките, при които дошли К. и П-едната за вилата, а другата- за апартамента. Нямало нищо нетипично в поведението на двамата при сделките. Свидетелката каза, че нотариусът попитала ищцата дали иска да си запази право на ползване върху апартамента или издръжка и гледане, както и дали си е получила парите по сделката. Ищцата била в ексцентричен външен вид, но не била неадекватна. Според свидетелката ищцата била наясно за какво е дошла и по никакъв начин не показвала, че не разбира.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, допусната по делото, се установява, че ищцата страда от биполярно афективно разстройство, което заболяване протича хронично със сравнително чести фази, преобладаващо деперсивни и неотчетливо светли периоди. Вещото лице е посочило, че към 29.07.2021г. психичното състояние на ищцата не е било обективирано от клиничен преглед при специалист и липсват данни за проведен клиничен преглед отразяващ конкретна медицинска преценка на състоянието.
Вещото лице е посочило, че към 29.07.2021г. не е отразено наблюдение, възпрепятстващо ищцата да изрази правно валидна воля, да ръководи постъпките си и да преценява последиците от своите действия. В съдебно заседание вещото лице уточни, че от тежестта на фазите зависи дали се отразява на възможността лицето да ръководи постъпките си или са само емоционални нарушения. Периодите между фазите са светли периоди и през тях лицето не демонстрира емоционални разстройства, видно от казаното от вещото лице.
3
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.2021г. и съединен с него в условие на евентуалност иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД, както и иска по чл.124 ал. 1 от ГПК за установяване право на собственост върху недвижим имот са допустими. Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на свое право, когато има интерес от това.
Разгледан по същество иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства намира, че не се доказаха твърденията на ищцата за нищожност на договора за продажба на недвижим имот от***. на сочените в исковата молба основания- противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
Установи се, че на ****между ищцата и наследодателя на ответницата Т. М. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ищцата, представляващ апартамент в гр.***, по силата на който договор ищцата продава апартамента си на лицето П М, срещу сумата *****лв.
На първо място ищцата оспорва, че посочената в нотариалния акт продажна цена от ****лв. не е получена от нея като купувач по сделката.
По делото е приет като доказателство нотариален акт *****с който е оформен договора за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ищцата, представляващ апартамент, намиращ се на адрес г*****, като купувач по договора е лицето П С. М-баща на ответницата Т. П. М.. В нотариалния акт е посочено, че имотът се продава за сумата ***., която сума е платена на продавача напълно и в брой преди подписване на нотариалния акт.
Нотариалният акт, с който е оформена сделката материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Следователно има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, поради което се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на основание чл.179 от ГПК. Отразяването в нотариалния акт, че уговорената продажна цена е платена от купувача на продавача е изявление на участниците в нотариалното производство, което е възприето от нотариуса и в тази част нотариалният акт се ползва с доказателствена сила на официален свидетелстващ доумент, а самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това е налице обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството.
Твърдението на продавача, че посочената в нотариалния акт цена в действителност не е получена от него, подлежи на доказване с гласни доказателства само при изявления за симулация и искане за разкриването й и ако е представен документ, представляващ „начало на писмено даказателствено средство”, каквато хипотеза в случая не е налице. Доколкото тежестта на доказване на опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление на 4 страните за заплащане напълно на продажната цена пада върху продавача и при липса на събрани допустими доказателства в тази насока, следва да се приеме, че нотариалния акт, в който е обективирана покупко-продажбата се ползва с материална доказателствена сила за направеното изявление, която следва да бъде зачетена от съда и съдът да приеме, че продавачът е получил посочената в нотариалния акт продажна цена от ***. преди подписване на нотариялния акт, каквито са изявленията на страните по сделката, отразени в нотариалния акт. В съдебната практика се приема, че в частта, в която в нотариалния акт се отразява изявлението относно плащането на цената, респ.получаването й, същият в тази част има ролята на разписка, отразяваща изявленията на страните.
Разпечатката съдържа 32 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81b9e1aa-4318-4d55-af75-475f9568ca80