Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 282 от 30.04.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2030/2024
Вид
Решение № 282
Подписан
30.04.2025
В сила
23.10.2025
Състав
ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.77, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. К., 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510102030 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на *** г. предоставил на ответницата в заем сумата от 15460 лв., за срок до *** г., за обезпечение на което вземане му учредила ипотека върху притежаван от нея недвижим имот в с.Ш.. Сделката оформили в нотариален акт№*** г. на нотариус М.П. като договор за учредяване на договорна ипотека. Тъй като ответницата не му връщала сумата, предприел съдебни действия и се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№914/2024 г. по описа на РС-***. След приключване на делото образувал и изпълнително дело №74/2024 г. по описа на ЧСИ Р.М.. В резултат на действията му, ответницата му върнала по заемното им правоотношение сумата от общо 7600 лв. като същевременно подала възражение по чл.414 от ГПК по заповедното производство и съдът му дал указания да предяви установителен иск за остатъка от вземането си. Това породило правен интерес да заведе установителен иск за остатъка от задължението на длъжницата по горепосочения договор, което възлизало на сумата от 7860 лв., както и разноските по ч.гр.д.№1914/2024 г. на РС-***. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М. Е.

С., че му дължи сумата от 7860 лв., представляващи остатък от дължимата сума по предоставен заем по договор от *** г., оформен в нотариален акт №*** г. на нотариус П., която сума била осъдена да плати по ч.гр.д.

№1914/2024 г. на PC-***, както и разноски в размер на 910 лв. общо по същото ч.гр.д. 1914/2024 г. на РС-***. Посочва банкова сметка за изплащане 1 на задължението: ***, в “П.“ АД. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подала отговор на исковата молба. Редовно призована не се явява в о.с.з. и не взема становище по иска.

От събраните по доказателства и доводите на страните съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№1914/2024 г. по описа на РС-*** се установява, че по подадено от А. А. П., с ЕГН-********** заявление по чл.417 от ГПК е издадена заповед №1116/06.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника М. Е. С., с ЕГН**********, за сумата: 15460 лв. главница, законна лихва от 01.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски: 310 лв. държавна такса и 600 лв., което вземане произтича от договор за ипотека от *** г., обективиран в нотариален акт №*** г. на нотариус М.П.- приложен в оригинал на л.4 на ч.гр.д.№1914/2024 г. Заповедта за изпълнение №1116/06.02.2024 г. и издадения изпълнителен лист са връчени на *** г. по изп.д.№2024***0400074 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№*** на КЧСИ заедно с покана за доброволно изпълнение и на *** г. е подадено от длъжника чрез пълномощника му възражение по чл.414а от ГПК. С определение №*** г. производството по ч.гр.д.№1914/2024 г. е прекратено. С определение №1706/25.06.2024 г. по в.ч.гр.д.№1634/2024 г. на ОС-***, постановеното по ч.гр.д.№1914/2024 г. по описа на РС-*** определение №*** г. е отменено за разликата над сумата от 4600 лв. до 15460 лв., делото е върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по чл.414 от ГПК съгласно указанията дадени, в мотивите на определението. С разпореждане №19599/*** г., заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Разпореждането е връчено на заявителя на *** г. и на *** г. той е предявил установителния иск по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.

Съгласно приетото по делото заверено копие на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №*** г. на М.П. нотариус рег.№*** на НК с район РС-К., на *** г. А. А. П. е предоставил на М. Е. С. паричен заем в размер на 15460 лв., която сума заемателката заявила, че е получила и който заем ще върне в срок до *** г. /т.1/ като за обезпечаване на вземането на А. А. П., заедно с лихвите и разноските, включително тези по принудителното изпълнение, произтичащи от предоставения заем по т.1 М. Е. С. учредява ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в с.Ш., общ.К.

/подробно описан в нотариалния акт/. Съгласно справка в НБДН по ЕГН ответникът е с фамилно име С..

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240 от ГПК е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът-длъжник е възразила срещу издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Според разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, 2 количество и качество. Договорът за заем е двустранен, консенсуален и реален договор. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК, основателността на предявения иск предполага установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните правопораждащи факти: съществуването на действителен договор за заем, предоставяне на заемната сумата, падежа на вземането, а ответника следва да установи, че е погасил задължението.

Между страните е възникнало облигационно отношение, основано на договор за заем, обективиран нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №*** г. на М.П. нотариус рег.№*** на НК с район РС-К.. С подписването на договора за заем и съдържащото се в него изявление на заемателя, че е получил заемната сума е достатъчно доказателство, за да се приеме факта на реалното й предаване. В случая удостовереното в подписаните от страните договор за заем и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека служи за разписка за получената от ответника в заем сума в размер на 15460 лв., поради което е възникнало задължение да я върне в уговорения срок- до *** г. От разпоредбата на чл.77, ал.3 от ЗЗД и по аргумент на противното от чл.164 ал.1 т.4 от ГПК следва, че погасяването на установени с писмен акт парични задължения се доказва с писмени доказателства. Искът за съществуване на вземането съгласно чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която в случая е ***. При съобразяване с признанието на ищеца, че е получил частично изпълнение по договора за заем в размер на 7600 лв., при липса на правопогасяващи възражения от ответника и непредставени в хода на делото на писмени доказателства, удостоверяващи плащане, съдът приема, че ответникът като заемател дължи на ищеца сумата от 7860 лв., поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. По общото правило на чл.79 от ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В случая ответникът е дал повод за образуване на заповедното и исковото производство, поради което на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от иск направените в настоящото производство разноски в размер на 157.20 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение и 639.24 лв. разноски в заповедното производство.

Водим от гореизложеното съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. Е. С., с ЕГН-********** с постоянен адрес с.В., общ.*** и настоящ адрес с.Ш., общ.К., ***, че съществува вземане на А. А. П., с ЕГН-********** с адрес гр.***, ***, за сумата от 7860 лв. по договор за заем от *** г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №*** г. на М.П. нотариус рег.№*** на НК с район РС-К. и законната лихва от 01.02.2024 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1914/2024 г. по описа на РС-***.

ОСЪЖДА М. Е. С., с ЕГН-********** с постоянен адрес с.В., общ.*** и настоящ адрес с.Ш., общ.К., ***, да заплати на А. А. П., с ЕГН-********** с адрес гр.***, ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените до делото разноски в размер на 757.20 лв. и 639.24 лв. разноски по ч.гр.д.№1914/2024 г. по описа на РС-***.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-*** в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4