Определение № 2231 от 06.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2231 гр. София, 06.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002102144 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни: ищеца С. Р. Х. и ответника „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД срещу решение № 277 от 17.11.2023 г. по в. гр. дело № 380/2023 г. на Смолянски окръжен съд, с което са отхвърлени предявеният от С. Р. Х. срещу „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД-[населено място] иск с правно основание чл. 200, ал.

1 КТ за заплащане на сумата 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от професионално заболяване „вибрационна болест II-I стадий“, първоначално установено като професионално заболяване с протокол № 151/22.12.1988 г. на ДК при РБ „Проф. Д-р К. Чилов" – [населено място] и предявеният от С. Р. Х. срещу „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между получаваната от ищеца пенсия и пенсията, която е щял да получи като пенсионер с 10-годишен подземен стаж, в резултат на професионалното заболяване “двустранен неврит на слуховите нерви“, за периода от 01.09.2017 г. до 31.08.2019 г. в размер общо на 19 200 лв. (24 месеца по 800 лв. месечно), както и за периода: 01.09.2019 г. – 31.08.2022 г. за разликата над 6 138. 42 лв. до претендираните 28 800 лв. (36 месеца по 800 лв.), и с което ответникът „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца Х., на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата 6 138. 42 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между получаваната от ищеца пенсия за периода: 01.09.2019 г. – 31.08.2022 г., и пенсията, която би получавал като пенсионер с 10-годишен подземен стаж, причинени от професионалното заболяване “двустранен неврит на слуховите нерви“, установено първоначално към 1

23.03.1987 г. с акт за трудова злополука № 28/06.05.1987 г. от МОП „Горубсо“-[населено място], рудник „Мързян, ІІ-ро Рудоуправление Златоград, потвърдено с ЕР на ТЕЛК[населено място] с № 003264/26.11.2015 г. и № 0785/17.03.2022 г. на ТЕЛК при УМБАЛ І-ва „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД-[населено място], ведно със законната лихва върху главницата от 6 138. 42 лв., считано от 31.08.2022 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят – ищец С. Р. Х., който обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, поддържа, че последното е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени или делото да бъде върнато на първа инстанция за произнасяне има ли данни за влошаване на здравословното му състояние.

Ответникът по тази касационната жалба - „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение и за неговата валидност, допустимост и правилност.

Жалбоподателят – ответник, обжалващ въззивното решение в осъдителната му част, твърди, че в тази част то е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, и като такова моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът за имуществени вреди от професионалното заболяване “двустранен неврит на слуховите нерви“ да бъде отхвърлен изцяло.

Ответникът по тази касационна жалба - ищецът С. Р. Х. не подава отговор.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, приема, че касационните жалби на двете насрещни страни са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по гражданскоправен спор с цена на всеки от съединените искове над 5 000 лв., т.е. тя е допустима.

По предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел за установено, че за първи път по отношение на ищеца С. Х. е признато, че страда от професионалното заболяване „вибрационна болест ІІ-ри стадий“ с протокол № 151/22.12.1988 г. на Диагностичната комисия за потвърждаване на професионални заболявания при Работническа болница „Проф. д-р К. Чилов“-[населено място].

Впоследствие с експертно решение № 003264/26.11.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“-[населено място], издадено за преосвидетелстване, е удостоверено, че ищецът страда, освен от други две професионални заболявания („двустранен неврит на слуховите нерви“ и „силикоза-І ст.-дифузна фиброза“), още и от професионалното заболяване „вибрационна болест ІІ – І стадий“. Това решение е издадено, след като е обжалвано пред НЕЛК-[населено място] предходно ЕР на ТЕЛК-[населено място] от 05.12.2014 г., като НЕЛК го отменя и връща за ново освидетелстване. В решението е отразено, че за вибрационната болест ІІ към І ст. по епикриза на КЗП по чл.7, т.12.1 се определя 10 % трайно намалена работоспособност (ТНР). Проценти за такава ТНР са 2 определени и за другите две професионални заболявания на Х. – „двустранния неврит на слуховите нерви“ и „силикозата І ст.“. Отделно са определени проценти ТНР и за общите заболявания на ищеца – ИБС и ХОББ. Общо процентът на ТНР за общите и професионалните заболявания е 68.6 %. Срокът на определения процент ТНР за всички заболявания е 3 години – до 01.11.2018 г.. В епикриза от Отделението по обща неврология и професионални увреждания на нервно-мускулната система на УМБАЛ “Свети Иван Рилски“ ЕАД-[населено място] от 17.11.2014 г. на ищеца е поставена окончателна диагноза – „други уточнени полиневропатии“, като е дадено заключение, че вегетативната полиневропатия на горните крайници е част от клиничната картина на „вибрационна болест втори към първи стадий“ с приет професионален характер. Именно въз основа на тази епикриза е издадено и експертното решение от 26.11.2015 г. относно професионалното заболяване „вибрационна болест ІІ – І ст.“, което е квалифицирано като такова във втори стадий още с протокол № 151/22.12.1988 г. на ДКППЗ.

Второинстанционният съд е счел, че ищецът претендира заплащане на обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за неимуществени вреди именно от това професионално заболяване „вибрационна болест ІІ-І стадий“, неправилно поддържайки, че то е установено с експертното решение от 17.03.2022 г.. Видно от експертно решение № 0785/17.03.2022 г. на ТЕЛК при Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД-[населено място], то е издадено за преосвидетелстване, вследствие заявление-декларация № 551/11.01.2022 г.. В това решение отново е посочено, че Х. страда от професионалните заболявания „двустранен неврит на слуховите нерви“, „силикоза І ст.-дифузна фиброза“ и „вибрационна болест ІІ-І ст.“. Определени са проценти на ТНР за професионалните заболявания – 60 %, като за „вибрационна болест ІІ-І ст.“ тя отново е 10%, въз основа на епикриза от КПЗ-ч.VІІ, т.12.1.

За общите заболявания са дадени 80% ТНР. Цялостната оценка на работоспособността е 92 % без чужда помощ, като срокът на ТНР и степента на увреждане е вече пожизнено.

Решаващият съд е заключил, че тъй като не се представя друга епикриза от престой в болнично заведение за лечение на вибрационната болест, освен описаната по-горе от 2014 г. от УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД-[населено място], послужила за издаване на ЕР на ТЕЛК от 2015 г., се налага извод, че ЕР на ТЕЛК от 17.03.2022 г. също се основава на тази епикриза. И в двете решения от 2015 г. и от 2022 г. е отразено с оглед стадия на заболяването, че няма промяна още от 22.12.1988 г.. Като е счел, че професионалното заболяване „вибрационна болест І-ІІ ст.“ е установено за първи път с ЕР на ТЕЛК от 26.11.2015 г. и след този момент не е претърпяло промяна, вкл. досежно процентния му дял в общия дял ТНР, е приел, че предявяването на 30.08.2022 г. на иска по чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от същото, е след изтичането на тригодишния давностен срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ. Затова е заключил, че този иск е погасен по давност и като такъв е отхвърлен. Въззивният съд е намерил за неоснователен довода на ищеца, че с определянето на пожизнен срок на инвалидност във второто ЕР от 17.03.2022 г., ищецът придобива право на обезщетение за всички бъдещи вреди от професионалното заболяване, поради което вземането му за тях е изискуемо, и щом обхваща всички бъдещи вреди, е невъзможно да е погасено по давност. Обосновал се е с чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ, според 3 който сроковете по ал.1 започват да текат от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. В случая е приел, че правото да се търси обезщетение за неимуществени вреди от професионалното заболяване „вибрационна болест І-ІІ ст.“ е станало изискуемо от момента на установяване на това заболяване с решението от 26.11.2015 г., защото оттогава обективно се търпят неимуществените вреди (болки в ръцете и краката, променена чувствителност, изтръпване, намалена мускулна сила на захвата, посиняване, нетърпимост към ниски температури и влага) от това заболяване, останало в същия стадий, а не от решението на ТЕЛК от 2022 г., в което само е променен срока на ТНР, станал пожизнен, и който касае всички професионални и общи заболявания на ищеца.

Посочил е, че съдебната практика е неизменна и последователна в разбирането, че вземането за обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване е изискуемо от датата, на която е признат професионалният характер на заболяването. Аргументирал се е и с легалното определение на професионална болест, съдържащо се в чл. 56 КСО, което не съдържа изискване за наличие на неработоспособност (временна или трайна), за да се определи заболяването като професионално.

По иска с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, прилагайки диспозитивното начало, въззивният съд е счел, че тези вреди се претендират от друго професионално заболяване, а именно „двустранен неврит на слуховите нерви“. Изходил е от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, че поради възникналата при ответника трудова злополука на 23.03.1987 г. и предизвиканата от това невъзможност да продължи да изпълнява трудовите си задължения, Х. бива освободен от работа и заради уврежданията не може повече да работи като миньор; необходим му е 10 години трудов стаж, за да получи право на пенсия, но към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение поради станалата трудова злополука, не му достигат 8 месеца; в резултат на това получава пенсия в много по-нисък размер от тази, която би получавал при довършване на 10-годишния му подземен стаж; разликата между получаваната понастоящем пенсия и размерът на пенсията, който би получавал като пенсионер с 10-годишен подземен стаж, представлява имуществена вреда, която следва да бъде репарирана. С петитума на исковата молба по този иск е поискано осъждане на ответника да плати обезщетение от 800 лв. месечно, представляващо разликата между получаваната пенсия, и пенсията, която ищецът би получавал като пенсионер с 10-годишен подземен стаж. След като исковата молба е оставена без движение от първоинстанционния съд, ищецът е подал уточнителни молби, в които никъде не твърди имуществената вреда да е причинена от невъзможността да придобие 10-годишен стаж като подземен работник в резултат на увреждане именно от вибрационната болест. Напротив, той навежда, че е възникнала трудова злополука на 23.03.1987 г. и представя като доказателство към исковата молба акт за трудова злополука № 28 от 06.05.1987 г. по актовата книга на предприятието МОП “Горубсо“-[населено място]. В последния е записано, че злополуката е станала на 23.03.1987 г., като увреждането е на слуха на двете уши поради работа с пробивна техника, както и че работи тази професия „подземен миньор“ в продължение на 9 години и 4 месеца.